Днес има крещяща нужда от реална алтернатива на мутренско-олигархичното управление. И точно в този момент част от водещите социалисти генерират вътрешни скандали и оспорват лидерството на Нинова
Автор: проф. Светлана Шаренкова
България се вдигна на справедлив протест срещу модела „ГЕРБ”, свързан с огромна корупция, задкулисие и мутризация на властта.
На протест срещу двойния стандарт на прокуратурата и безскрупулния удар по държавността с нахлуването и арестите с белезници в Президентската администрация, символизираща българската държавност.
На улиците излязоха младите хора, които искат промяна на модела на управление, правова държава и перспектива, за да останат, да се реализират и да отглеждат децата си в България.
Днес има крещяща нужда от реална алтернатива на мутренско-олигархичното управление.
Единствената политическа сила, която не се обвърза с модела „ГЕРБ”, е Българската социалистическа партия, която отказа да влиза в договорки и не се продаде срещу облаги и власт. Партията предложи и своята национална визия за нов тип управление и план за изход от настъпилата икономическа криза.
И точно в този момент част от водещите социалисти генерират вътрешни скандали и оспорват лидерството на Нинова. А тя беше тази, която без колебание от първия ден подкрепи спонтанните граждански протести срещу корумпираното управление и прокурорския произвол и категорично застана до президента Радев и вицепрезидента Йотова.
Но вместо консолидация около тази политика членове на ръководството се затвориха в залата на „Позитано” 20 за да изработят…позиция, която всъщност повтаря декларацията и действията на Нинова. А най-гласовитият от тях, Сергей Станишев със „загриженост” попита: „С кого днес е БСП?”.
Всичко това води само до едно – разколебаване на партийните членове и симпатизанти, че БСП е адекватна на протеста за така нужната на България промяна.
Спорът за председателския пост в БСП предизвика масова амнезия сред част т.нар. партиен елит, който вкупом забрави, че през последните четири години на пленуми и конгреси партията винаги е искала оставката на корумпираното правителство на ГЕРБ, възстановяване на социалната и правова държава и осветляване на задкулисието. И БСП категорично бе с тези, които искат промяна на модела!
Но на чия страна беше БСП в годините, в които Станишев бе неин председател!? Когато оглавяваното от него правителство на Тройната коалиция стана символ на съглашателство и корупционни скандали, наложи на България ултралибералния плосък данък, с което още тогава отблъсна значима част от левите избиратели. Или когато се опита да превърне БСП в лидерска партия, обслужваща личното му политическо его, и провокира едно от най-тежките разцепления в партията, като изключи своя бивш ментор – президента Първанов.
Защо удобно се забравя как Станишев задкулисно и без партийна санкция посочи Орешарски като кандидат-премиер на правителството с мандат на БСП и наложи редица министри (уж от квотата на социалистите), които и до днес са тясно обвързани с ДПС и десницата. Същият този Орешарски, който под натиска на външни сили подкрепи антируските санкции и спря стратегическия газов проект „Южен поток”. Това ли е социалистическата политика на Сергей Станишев?
А какво да кажем за онзи 14 юни 2013 г., денят, в който е роден основателят на социалистическата партия и безсребреник Димитър Благоев – Дядото, когато Станишев еднолично номинира Делян Пеевски за председател на ДАНС, с което отприщи масов протест, довел до свалянето на правителството, а БСП загуби за дълги години властта и доверието на хората. И в онзи драматичен момент, противно на високопарните си обещания, че ще спасява партията, Станишев се „евакуира” в Брюксел – на удобното и високоплатено място на евродепутат. Ами недопустимия натиск, който оказваше върху БСП да приеме проджендърската Истанбулска конвенция или Пакта за миграция? Под негово ръководство ПЕС се превърната в беззъб придатък на глобалистката олигархия и се отдаде на съглашателство и срамни сделки за власт с ЕНП.
Но докато ЕНП безапелационно подкрепя Бойко Борисов и ГЕРБ, Станишев като председател на ПЕС не подкрепя политиките на БСП, а става съучастник в дестабилизирането на собствената си партия.
Отдавна Сергей Станишев не е авторитетът или моралният стожер, който може да раздава задачи в БСП.
Днес е време за единение на партията, за общи действия за промяна на България. Изборът за всеки социалист трябва да е ясен – заедно с хората – за да си върнем превзетата от мафията и мутрите държава.