Една снимка, достойна за Пулицър, обиколи страната. Тя трябваше да разплаче цяла България, но развърза още повече злобата човешка. Авторът Даниел Стефанов признава, че това е най-трудната снимка в живота му и е плакал, докато я е правил.
Плачем като гледаме трогателни снимки от света. Коментираме, възмущаваме се от трагедията на бедните деца в Африка, на умиращите от глад и жажда. Да, има за какво. Не е човешко да не ти трепне сърцето при вида на толкова много мъка.
Човешко ли е обаче да гледаш страданието на стотици възрастни българи, които плачат като малки деца, че убиват домашните им животни. Ей така, с един замах. Влизат в къщите им и започват наред да ги изтребват. Защото имало чума. Дали обаче тези животни са болни, никой не си прави труда да провери.
И най-големият актьор не може да изиграе мъката на баба Дора от амболското село Шарково. Само снимката е запечатала завинаги нейното страдание. Клетата жена плаче ден и нощ, не може да се спре. Защото лъскави чиновници ще евтаназират 60-те й козички и яренца. Тя ги нарича свои деца. Всичките си имат имена. Баба Дора ги познава кой кой е. Говори си с тях. На 1 март и мартеници им връзва. Щом ги викне по име, те идват да се гушнат при нея. И всички са здрави. Но присъдата им е произнесена.
Землячкана баба Дора плаче, че са избли всичките й 800 животни наведнъж. Без преглед дали наистина са заразени, с обещание да дадат някой лев. Който, между другото няма да стигне, да се купи дори една овчица.
Нима България е станала толкова бездушна? Нима поговорката „Ситият на гладния не вярва“ толкова силно се е загнездил у нас, че е хванал дълбоки корени?!
Как така животът на обикновения човек стана незначителен?
За селския човек добичетата са като родни деца. Дори да им дадат толкова пари, че да си купят нови, все едно – децата им вече ги няма и не могат да се върнат.
И типично по български пак започнахме да се правим на по-католици от папата. Сеещите зарази улични псета не смеем даже накриво да ги погледнем. Пази поже да не ни помислят за лоши хора и сакън да не разсърдим „прославените“ екоактивисти. А колко деца изпонахапаха тези улични кучета, имаше и убити възрастни хора… Къде са сега, любители на животните? Дайте отговор? Няма отговор.
Нищо чудно утре да обявят чума по пшеницата и да започнат да скубят наред. Накрая да вземе някой да обяви епидемия и сред нас, хората. Тогава не ми се мисли какво ще стане.
pik.bg