Днес бай Иван Бързински е само една легенда за човека, който години наред вдига мъртвите от гроба и лекува болежките на целия ЦК на БКП. На Министъра на билките, както е известен по онова време, му трябваха само още две години, за да навърши сто.
Дни преди да напусне този свят, той продължаваше да изкачва стръмните скатове на Родопа планина и да събира билки. Самата къща на билкаря сякаш е кацнала на един от скатовете на планината, а малко под нея се намира бившата резиденция на ЦК на БКП. Това съвпадение сигурно е случайно, но приживе бай Иван Бързински казваше, че големците си построили там базата, за да са по-близо до него. И когато съседите му го питат дали е истина, че министрите на България са в ръцете му, той отговарял:
– Дали са в ръцете ми, не знам, но съм сигурен, че са в краката ми, защото къщата ми е над партийната им вила…
Много от членовете на Централния комитет на партията идват при Бързински, защото имат нужда от прочистване на организма. По онова време се случва така, че партийните софри на българските властници се слагат почти всяка вечер. Приеми, коктейли, срещи, които завършват с яко ядене и пиене. А накрая – болки в черния дроб. И само бай Иван Бързински знае как да им оправи този анатомичен орган.
Министри като Пенчо Кубадински, Георги Караманев, Димитър Станишев и Петър Младенов пристигали във вилата обикновено напролет.
Тези големци страдаха от препиване и преяждане,
сподели преди време с репортера на “Над 55” самият Бързински, и затова като дойде пролетта, дотичваха при мене да им изчистя организма от шлаката. И аз го правех, но само веднъж в годината.
Най-напред билкарят нарежда да му донесат 20 литра чист зехтин, една каса бяло вино и два големи казана, които да хващат по 200-250 литра течност. Служебната кола товари всичко това и го предоставя на билкаря. И тук е големият майсторлък на Министъра на билките – вари някакви течности с билки на водна баня в продължение на 24 часа. След това оставя отварата да изстине, налива я в бутилки и я дава на първенците. “Тези хора въобще не се страхуваха от мен, разказва Бързински, каквото и да им дадях тогава, щяха да го изпият. Така ми вярваха. Като пият 15 дена от моя еликсир, и после си тръгват с прочистена кръв, леки като перца. И така до следващото преяждане и препиване…”
Най-често в партийната вила идва Цола Драгойчева. За нея Иван Бързински е повече от Господ и именно тя го кръщава Министър на билките, както по-късно билкарят става известен в цяла България.
Боготвори го баба Цола не за друго, а задето Бързински й решава проблема с изпускането
Цяла България знае, че бабата се напикава в колата, докато пътува. А е шеф на Комитета за българо-съветска дружба. След намесата на билкаря проблемът й изчезва напълно. Тя е тази, която води инкогнито в Наречен и Леонид Брежнев, за да свари билкарят отвара за черния му дроб. Съветският лидер от доста време злоупотребява с водката и анатомичният му орган започва да дава отбой. Та и на него помага Бързински, като му вари специална отвара не само да прочисти спиртосания му дроб, а и да изпита отвращение от пиенето. Дали това се е случило, Бързински няма обратна информация.
В тази нареченска партийна вила е написана и мемоарната книга на Цола Драгойчева. Въпреки че на първата корица пише нейното име като автор, човекът, написал книгата, е друг. Това е журналистът Желев, който живее във вилата месеци наред. Та той кандърдисва дълго време Иван Бързински да му уреди интервю по телевизията – като реклама. Иска и книга да пише за билкаря, но Бързински няма нужда от реклама. “Каква по-добра реклама от тая някой да каже, че съм го излекувал от невярна болест. Отказах категорично, не съм мечка, та да ме водят за синджира по разни телевизии”, заключава билкарят. В ония комунистически времена нетрадиционната медицина е считана за нарушение на законите. И такива лечители като билкари, чакръкчии, ясновидки и прочее са яко преследвани от закона. Тогавашният кмет на Наречен Атанас Атанасов и партийният секретар Роман Романов викат Бързински и му забраняват да работи с билки. Казват му, че най-напред ще му съставят един тлъст акт, при което Бързински ги прекъсва: “С този акт си избършете задниците, защото след като се обадя на баш съдията Ангел Велев, ще сте като насрани…”. И повече никой не го закача за нищо чак до смъртта му. Целият Наречен знае, че
билкарят буквално измъква даскала Ваньо направо от гроба
Отива човекът късно вечерта при билкаря и сваля гащите. А заедно с плата се късат и месата му като парчета почерняло месо. Оная му работа – също почерняла. “От него мъж няма да стане, констатира наум билкарят, поне живота му да спася!”. Проблемът на учителя започва в болницата – лекуват го дълго с много силни антибиотици и когато месата му започват да капят, го изписват, за да си умре вкъщи. А Бързински няма комбинация, с която да го лекува. Цяла нощ работи и създава тази комбинация. Умиращият е излекуван за един месец време. След това жена му среща на улицата Бързински и ухилена до ушите, му казва: “Да си жив, бай Иване, дай ръка да ти целуна. Мъж е вече Ваньо, мъж е, любов правихме…”
При Бързински често идва и световният бас Николай Гяуров. Оплаква се от проблеми в гърлото и болка в гърдите. Изчиства лошотията от него билкарят, а после се заема да оправи и нарушената му нервна система. А през годините, винаги когато си идва в България, Гяуров не пропуска да се отбие до своя лечител с куп подаръци, разбира се… Преди да си отиде от този свят, Бързински завеща тетрадката си с билкови рецепти на своя последовател Дончо Тонев от Хасково.
Тодорка НИКОЛОВА, Хасково,БЛИЦ