В главите на сегашното поколение непрекъснато се набива думата лагер и тя става синоним на времето преди 10 ноември.
Страната ни е била лагер, членували сме в соц.-лагер, всеки хулиган и враг на режима са го пращали в лагер и изобщо цялата страна е била един огромен лагер, в който сме марширували под строй, а тайни ченгета са ни дебнели на всеки ъгъл да не разказваме политически вицове, да ни бият печати по краката и да следят дължината на полите ни и чистотата на белите ни якички.
Искам да разкажа спомените си от онова време, за да могат тези, които наистина желаят да помнят историята, да я запомнят такава, каквато е била, пише ни Севдалина Калчева от Стара Загора.
Да! Лагери имаше! Много много лагери! Но не такива, каквито ги описват.
Родена съм в центъра на България, където няма нито море, нито планини. Но първите ми спомени бяха точно от морето. Всяка година от завода на майка ми и баща ми, ни даваха карта за море. Почивната станция беше в ММЦ Приморско направо на брега на морето, но в гора. Като малка много се чудех как расте гора на морето, но после разбрах, че Странджа стига направо до пясъка. Бунгалата бяха дървени, с веранди отпред, масичка и столове.
Още от малка усещах как морето гали краката ми. Цели 20 дни бяхме на почивка и буквално живеех на плажа. С брат ми строяхме пясъчни замъци по брега, гонехме се и с рев лягахме за следобедна почивка, защото беше забранено да се вдига шум от 14 до 16 часа. Храната в стола беше на корем, но ние не си падахме по яденето, а по игрите.
Всяка зима ни водеха по една седмица на планина. Учеха ни да караме ски, аз падах по дупе и се криех да си правя снежен човек. Често от завода на нашите родители организираха уикенди на хижи край Шипка.
Когато пораснах, тръгнах по ученически лагери. За някаква смешна сума от 6 лева по 14 дни бяхме на море и още 14 на планина. Обиколих България, запознах се с всички нейни красиви кътчета, имах книжка със стоте национални туристически обекта, цялата попълнена. Сега и да искам, не мога да го направя. Нямам пари да почивам и да обикалям където и да е.
Детските лагери бяха мечта за всички и това, че сутрин ни будеха с тръба, а изяждането на закуската беше задължително, както и кроса около лагера, никак не ни притесняваше. На морето освобождаваха цяла ивица за нас. Ограждаха я с въжета – да оградени бяхме, но за наша сигурност. По двама спасители имаше, а възпитателите и учителите правеха кръг в морето, за да не се удавим. Плискахме се на воля, но влизахме само до кръста. Лудувахме, палувахме. Имаше и други задължителни неща. Трябва да си изядеш обяда, иначе няма следобеден плаж. Трябва да почиваш в бунгалото и да спиш следобед. Е, ние не спяхме, а се биехме с възглавници, но тихо, за да не ни спипат.
Вечер се палеше огън и пеехме край него. Рецитирахме, участвахме в пиески, преобличахме се като приказни герои. Често правеха и смешни състезания. Надбягване с чували, хранене със завързани очи, пренасяне на вода с лъжица и…бой с домати. Имаше толкова много, че по-изгнилите ни ги даваха за битка между два отбора и печелеше този, който е омазал повече другия. А после и победители и победени отивахме в банята.
Ставахме под строй, лягахме под строй, в 22 часа всички бяхме по леглата. Чакахме учителките да заспят и тръгвахме по пижами на гости в другите бунгала. Или мажехме с паста за зъби бузите на заспалите.
На планина пък ни водеха на походи, къпехме се в язовирчета или потоци, учеха ни да разпознаваме растенията и билките, пак имаше състезания, огньове, а понякога и походи.
Всичко това струваше 6 лева за море и 6 за планина. Общо за 12 лева изкарвахме близо месец по лагери.
А сега?
Сега никой не е под строй, всеки е свободен да пуши и да се дрогира още на 12 години, да се бие и да убива даже, да забременява, да ражда на 13.
Може би сегашните деца си харесват тяхното детство. Компютри, социални мрежи, грим на 10 години, се*с на 11, купони, свалки, скачане от легло в легло, бързи срещи голи по пейките…
Щом го харесват – така да е!
Но не ни взимайте нашето детство!
Не казвайте, че сме живели в лагер!
Не в лагер, а на лагер, това е разликата.
И бяхме щастливи! Волни, наивни и доволни.
Всеки има своето щастие!
Не крадете и не преиначавайте спомените от нашето!
Редакция: Станислава Славова Skandalno.net