На 8 август на 84 години се спомина великият актьор Никола Анастасов, изиграл стотици запомнящи се роли и в храма на Мелпомена, и на екрана
34 години след столичния фурор на култовата пиеса на Станислав Стратиев „Римска баня” „окъпа” и Кърджали с постановката на МДТ „Кадрие Лятифова”.
В главната роля бе Никола Анастасов, а режисьор – Славчо Пеев. Големият актьор се оплакваше от високо кръвно, ръцете и гласът му трепереха, но пафкаше цигара след цигара. Върнахме се далеч назад, през 1974 г., когато „Банята” направи бум в Сатирата, а билетите за спектакъла бяха изкупени за месеци напред.
„Авторът Станислав Стратиев беше жив тогава, бяхме приятели, започна разказа си Анастасов. Станах един от неговите най-любими актьори.
Най-сетне женен за естрадната певица Мария Косева
Пиесата му отначало беше добре приета, въпреки че на генералните репетиции дочухме, че може и да я спрат. Не била удобна за властта. Наложи се да отида лично при Тодор Живков, да го поканя на премиерата, сам да прецени за какво става въпрос. Още повече че това бе първата творба на Стратиев и с нея той се „роди” като драматург.
Живков удържа на думата си. Дойде и дори отсече пред приближените си: „Браво, бе, много хубаво! Защо толкова много се плашите?!” А на Стратиев каза:„А бе, ей, човек, ти имаш ли деца?! Ами защо не мислиш за тях, бре?!…”, и пусна типичния си правешки смях. На тръгване пожела на театралната трупа на добър час, и каза, че пиесата много му е харесала”.
Подобни случаи с великия Анастасов не са един и два. В пиесата на Георги Марков „Аз бях той”, своеобразен автопортрет на автора, поверяват на Никола централната роля. Режисьорът Нейчо Попов обаче получава инфаркт. Аркашките репетират без него, но не се получава. Методи Андонов тогава решава да помогне.
„Наряза пиесата, разбърка я, омеси съвсем ново тесто и изведнъж се получи страхотно представление. Генерална репетиция, уж трябваше да е закрито представление, а публика, народ. Изпочупват врати, стъкла, седалки. Излизам на сцената – виждам само глави. Няма пътеки, няма столове, няма нищо. Зрителите един върху друг. След всяка моя реплика – аплаузи, смях. Боже, бях най-щастливият човек!!! А след спектакъла – вир вода, но знаех, че това е бум в моя живот”, връща лентата великият комедиант.
Тримата големи: Анастасов, Калоянчев, Парцалев
Въпреки всичко пиесата не вижда бял свят, художественият съвет я отхвърля. Виждат се с Джери на „Раковска” след минути. Писателят разочарован до немай-къде казва, че заминава. Актьорът го пита: „Как така, нали утре е премиерата?! Видя какъв успех има! Не мога да повярвам!” А авторът на бъдещите „Задочни репортажи”, предизвикали фурор навремето и станали причина за смъртта му по-късно, с трепещ глас му отговаря: „Може да има успех, но тази пиеса няма да излезе!” Което и става. Анастасов му реди в прав текст: „При подобна сензация трябва да сме загубени и да гласуваме пиесата да падне.
Появило се е „златно яйце” в театъра, как така ще го изпуснем. Джери ми обяснява, че заминава при брат си или при сестра си в Италия, вече не помня. На другия ден той наистина отлетя. И повече не се върна!”, спомня си за онова мирно-размирно време актьорът.
Всъщност какво става на художествения съвет? – разправии, скандали, истинска битка между двамата режисьори. Нейчо Попов идва специално от санаториума в Банкя, за да гледа спектакъла, но не го приема в този му вид. „Такава пиеса аз не съм искал да поставям”, опъва се той. Методи му опонира: „Аз съм я поставил по текста, който ти си приел, по него сме работили с актьорите”. Попов обаче е категоричен: „Аз не се подписвам под тази пиеса!” Методи му отговаря: „Ти си я избрал, но щом не заставаш зад нея, аз още по-малко имам това право и също няма да се подпиша”.
„Санчо“!
„Директорът на Сатирата тогава Желчо Мандаджиев се оказа в небрано лозе, спомня си Никола Анастасов. При положение че никой не поема отговорност, пиесата падна. За два часа изживях звездния си миг и след това… ужас. Разочарованието ми – голямо, неописуемо, а за публиката още по-голямо. Цяла София вече говореше за „Аз бях той”. След време съм във Варна, на филмовия фестивал „Любовта е лудост”. На връщане пътуваме с Желчо Мандаджиев – след инцидента веднага беше освободен от директорския си пост.
В самолета той ми разкри цялата истина: „Толкова години съм бил и режисьор, и директор на театри, но така никога не съм бил заблуждаван. Художественият съвет така е бил нагласен, че пиесата да падне. Други са дърпали конците, а аз това не го усетих. Разбрах го едва на другия ден, когато ме извикаха в ЦК и ми казаха, че трябва да напусна. Бил съм манипулиран, без да разбера. А за мен това беше пиеса, с която щях да се гордея в биографията си”.
Като театрална звезда с особен статут Анастасов от десетилетия е признат за всенароден любимец, и за него се появяват най-различни клюки и сплетни, въпреки че с нищо не е скандализирал пуританското общество. Напротив, той ще остане в съзнанието на няколко поколения зрители с неизменния си образ на шоп, със специфичния диалект и леко гърлен глас – театрални и природни дадености, които го отличават от колегите му.
„Едно от поредните недоразумения бе, че Калоянчев и Анастасов се мразят до смърт. А бе, какво да ти кажа – приятели сме. В Банкя и аз имам вила, през деня се срещаме, вечер си гостуваме. Иначе заглавието беше една педя. Прочитам материала, разбирам за какво става въпрос.
В пиесата „Дело” на Сухово-Кобилин Калата играе шеф, аз съм чиновник и наистина се мразим до смърт. Той ме хваща, сваля ме на земята, унижава ме, аз му се моля да ме освободи.
Вашите колеги от това вадят сензационно заключение. И със Стоянка Мутафова ме изкарваха, че не се долюбваме, което не е истина, смее се сатирикът. Друг прът писаха, че съм в болница, защото на трамвайната спирка ме нападнали кучета, нахапали ме жестоко и никой не ми е помогнал. Пълна измислица”.
Забравил текста, лае като куче
Като всеки велик актьор, и Анастасов е преживял десетки сакатлъци – повече на сцената, по-малко в живота. Когато го правят заслужил артист, го молят да каже нещо. Публиката го аплодира, той се покланя достолепно и се… връща зад кулисите. Нищо не може да измисли. В ложата е и Тодор Живков. Обръща се към Гинка Станчева и я пита:” „Кольо Анастасов защо само излезе, поклони се и избяга?!” Гинка му отговаря: „Ами защото вече е заслужил артист!”
И още един случай: „Имаме представление на „Щръклица” на Ст. Л. Костов, но изведнъж си забравих текста. Не знам за какво става дума, какво излизам да играя. Като нямаше какво да кажа, Мутафова се подлуди, та отиде да извика Георги Парцалев, за да продължи представлението. Но докато той дойде, ще падне завесата. Конфуз! За да не се изложа пред публиката, взех да лая. Скрих се зад една купа сено. После лазя, стигам до една бъчва. И там лая. Публиката гледа ту наляво, ту надясно. Лаех сума ти време. Докато Парцалев не дойде и не спаси положението”.
Сега Господ ще гледа вече Никола Анастасов. Той ще се диви на таланта му. Мир на праха ти, майсторе!
Георги АНДОНОВ,БЛИЦ