България е обречена без нормална бизнес среда
Михаил Миков води БСП към отвъдното
Кънчо Стойчев е роден през 1960 г. в Со¬фия. Завършва социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В началото на демокрацията заедно с Андрей Райчев основава социологическата агенция „ББСС Галъп Интернешънъл“. През 2013 г. напускат компанията и започват работа в Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“.
– Господин Стойчев, след спирането на търга за магистрала „Хемус“ се заговори за преразпределяне на бизнес територии. Какво се случва в държавата според вас?
– Самият факт, че хем нещо се случва, хем ме питате какво точно става, сам по себе си говори за непрозрачност на управлението, за скрита картинка. Безспорно във всяко управление навсякъде по света и в цялата история има неща не за пред публиката, има и задкулисие, но в нормалните страни не то е водещото, а играта на истинската политическа сцена. Проблемът у нас е, че основната пиеса протича зад кулисите и че това, което се разиграва пред очите ни, най-често е залъгалка. Във всяко училище има някои ученици, които лъжат, но от това училището не пропада. Но когато директорът е лъжец и учителите го търпят, то с това и те стават лъжци, а в резултат и всички ученици. Образно казано, такава е ситуацията в държавата ни през по¬следните 8-9 години.
Та на въпроса ви – не знам какво точно се крие зад прекратяването на обществените поръчки, но съм убеден, че нещо се крие, както съм убеден, че българските
граждани масово се досещат какво точно. А ако ме питате дали ще сме свидетели на катарзис, то моля ви, не ми задавайте глупави въпроси.
– Борисов поиска разсекретяване на доклада за източването на КТБ. Вярвате ли, че ще се стигне до истината за фалита на банката?
– Истината всички прекрасно я знаем, но тя няма да стане явна в рамките на това или на друго подобно управление. В резултат на действията на Централната банка, финансовото министерство, специалните и неспециалните служби, съда и прокуратурата държавата олекна с милиарди левове, а стотици хиляди граждани и фирми бяха тежко прецакани. Цялостната щета, в крайна сметка, я плащаме всички ние, които волски си я търпим тая държава. На- времето имаше една шега, че у нас всичко се прави в името на чо¬века и че знаем името на този човек. Като по¬гледнем обективните резултати от управлението обаче, неминуемо забелязваме, че онзи човек не е този човек днес. Колкото до изчезналите милиарди – то от казармата съм научил, че нищо не изчезва, само мени притежателя си.
– Как ще коментирате факта, че Цветан Цветанов беше избран с мнозинство за шеф на Вътрешната комисия в парламента?
– Цветан Цветанов допусна множество управленски грешки като министър на вътрешни¬те работи. Някои от тях дори нетърпими – полицейщината, разюзданото подслушване и т.н. Той обаче бе сатанизиран като престъп¬ник, какъвто не е, и противното не е доказано. Истината за него е, че е много енергичен и дисциплиниран човек, който изгради най-голямата партия в момента. Него¬вият опит, дори негати¬вен, е незаменим, особено ако го осъзнаваш като такъв. В този смисъл това го прави при-годен за тази парламентарна позиция. Ако във въпроса ви се крие подтекст по отношение на Румяна Бъчварова, то подтекст не е необходим – двамата очевидно не се понасят. В този смисъл е добре Цветанов да оглави комисията, защото тя трябва да наблюдава и коригира изпълнителната власт.
– Ра¬дан Кънев обяви, че ще прави нов десен блок, но в същото време не напуска реформаторите. Как си обяснявате пове¬дението му?
– Обяснявам си го като седене на два стола с известния ни от пого¬ворката резултат. Кънев има интелект и качества, но не се отличава от политическата ни класа, чието разбиране за политиката е като за „участък за лично ползване“. Следя обществените процеси отблизо, вероятно имам и някаква средна интелигентност, но така и не мога засега да разбера какъв точно проект ще прави той, при това политически. Аз все още старомодно възприемам политиката като дейност в полза на хората.
Определението „десен“ пък напълно ме обърква – аз съм десен избирател, всекидневието ми е потопено в неспирна битка с безкрайните препятствия пред дясното в българската действителност и не се сещам за случай, в който Кънев да се е борил за моите интереси. Той се бори с комунизма и Русия и в това отношение е един Дон Кихот. Извинете, май сгреших – при Дон Кихот има възвишеност, образът му е поетичен…
– Политически анализатори твърдят, че проектът на Лютви Местан е обречен в зародиш – няма шанс да се бори с ДПС. Защо въпреки това той го прави?
– Проект „Местан“ няма. Има доктрина за неоосманизъм на Давутоглу и Ердоган и г-н Местан е нает да работи за нея, което безспорно не е патриотично, но не е и осъдително. Въпрос на личен избор е. Стига обаче да нямаше ковар¬ство и нечистоплътност. Ако г-н Местан беше започнал начисто, от нулата да гради нов проект, колкото и да не ми харесва такъв един проект, то възраженията ми биха били само патриотични и субективни. Да заклеймяваш обаче организацията, която години наред си изграждал и управлявал, да заплюеш политическия си баща и да почнеш да служиш на друга държава, това вече е газене на трупове за лични цели, комплексарщина в най-отвратителното й измерение. А дали Местан ще успее? Ще отговоря с въпрос: В какъв смисъл Юда успява?
– Георги Кадиев също обяви, че създава партия.
– Все още нямаме представа какъв ще е точно проектът на Кадиев, за да го коментираме.
– По данни на „Галъп“, ако сега има избори, АБВ ще събере 2,6%. На какво се дължи спадът на формацията?
– Спад няма, но и ръст няма. Процентът 2,6% от всички имащи право на глас е приблизително 4% на избори – толкова, колкото АБВ взеха преди. Но според мен стоенето им на едно място в тази ситуация е по-скоро регрес.
– Предстои конгрес на БСП. Очаквате ли сериозни промени в политиката на „Позитано“?
– А дано, ама надали. Мисля, че тези думи изразяват не само моето очакване, но и очак-ването на България. Страната ни има нужда от силна системна лява партия от социал-демократически тип, а БСП върви в обратната посока. Нямам колебания в честността и почтеността на Михаил Миков. Но нямам също така и никакви колебания, че той води БСП към отвъдното.
– Защо сте толкова песимистично настроен?
– Не, информиран оптимист съм, затова така ви звучи. Страната се нуждае от стратегически реформи почти във всяка една област. Те безспорно трябва да се правят, но също така безспорно резултатът от тях ще проличи след 10 години. И въпросът е, ако изобщо ги направим, ще сме оцелели ли дотогава? За да оцелеем, веднага трябва да променим бизнес среда¬та в България. Това не изисква никакви пари и може да се извърши за броени месеци. Става дума да премахнем безумните и нарастващи пречки пред микро- и малкия бизнес, пред единичния предприемач, пред семейния бизнес и фирмите с до 10 работници – такива са близо 3/4 от всички фирми у нас. Тази група е най-важната за всяка икономика – така е и в Германия, и във франция. Но тази група е най-важна и за демокрацията. Това е малкият буржоа, чийто същностен интерес е държавата да е честен арбитър, да е добронамерен доставчик на услуги. Това е фигурата, най-заинтересована от правила и конкуренция. Големия капитал винаги го вле¬че монополът, незави¬симо дали конкретният капиталист е от добрите или от лошите. Първа¬та и най-важна стъпка за спасението на България е драстично намаляване на административната тежест за малкия предприемач и въвеждането на закон за мълчаливото съгласие.
Източник: в-к Галерия