Юридическият факултет към СУ „Св. Климент Охридски”бе разтресен от поредния грозен скандал с фалшификация на документи. Източници от факултета предоставиха на skandalno.net индивидуални протоколи на студенти, от които е видно, че без да има никакво право заместник-деканът на правния факултет – проф. д-р Иван Русчев е възстановявал несъществуващи оценки по Информационно право, Правна информатика и Осигурително право.
В неговите резолюции навсякъде пише ,,служебно възстановяване“. Това обаче е абсолютно незаконно, тъй като може да бъде направено от декан, или заместник декан, и то само в случаите, когато съответният професор или доцент се е споминал, или е напуснал работното си място. Извършеното от проф. Русчев е абсолютна фалшификация, категорични са юристи, отчаяни от качеството на кадрите за съдебната ни система, които всяка година бълва престижният университет. Лошото е, че според запознати, всичко се вършело с прякото знание на декана – проф. д-р Сашо Пенов, чието име нашумя в скандала с Мишо бирата и дисциплинарното му уволнение от президентството преди няколко години.
Мизата за вземане на изпит по втория начин, била 500 лева. Според нашите източници, ги вземала секретарка от деловодството на факултета, която посредничела в корупционната врътка. Има изпитни протоколи, на които ясно личат… сканирани подписи. Същата деловодителка уреждала и попадането, уж чрез жребий, на „вип”-студенти пред желани от тях изпитни комисии за държавен изпит. Цената на тази услуга варирала от 700 до 1000 лева, според платежоспособността на студента.
Разтревожени преподаватели по право коментираха пред сайта ни, че им е отдавна известно, че в Юридическия на СУ се извършват множество нарушения, сред които най-съществените били описаните по-горе: служебно възстановяване на оценки, смяна на преподавател с друг негов колега, който не изпитва по съответния предмет, протоколи без дата и със сканирани подписи и пр.
Има скандален случай със син на съдия от Бургас, който пожелал да му се повиши оценката и това било уредено от самото ръководство на факултета. Правилникът категорично забранява подобни своеволия. Съгласно документите, с които разполагаме, студентът Милен Шопов пък на един и същи изпит има…две оценки – Добър /4/ в системата и Отличен /6/.
Много интересен е случаят със задочника по право Тервел Пулев – братът на Кобрата, за когото открихме протокол от явяването му на изпит по Граждански процес без… дата. С помощта на Пенов боксьорът успял да изкласи с тройки до пети курс, а какъв юрист ще излезе от него, е друг въпрос.
Позорно за обвинителите му приключи и сагата с бившия преподавател в Юридическия факултет на СУ – доц. Чавдар Стоянов, който през миналата година бе замесен от студенти в грозен гей скандал.
По време на съдебната сага обаче се оказа, че и тримата, които първоначално свидетелстваха срещу преподавателя си, се отказват от показанията си – а именно, че им е правел неприлични предложения. Единият от тях дори си признал, че е бил принуден да натопи доцента, за да си спаси следването?!? –
Задаваме си въпроса дали пък някой от ръководителите на факултета не е използвал студентите с подобен грозен рекет?!? – Доц. Стоянов точно по същото време, твърдят негови колеги, получил лъскаво предложение за работа в престижна държавна институция. Много вероятно е това да е събудило професионална, или кариеристична завист у шефовете му, които трябвало да променят програмата му като лектор.
А помните ли историята с отхвърления у нас кандидат за докторант по право Златин Златев, който стигна до Кеймбридж? – Тогава проф. д-р Русчев се защити с с думите: „Великобритания е велика страна, именно защото може да си позволи лукса да приеме и посредственост” /?!?/
Как да си обясним обаче примерите за посредственост в родната ни действителност и ще направят ли от България кухите дипломи на студентите с подправени оценки по правни дисциплини, „велика страна”?! Защо, когато цялото общество разчита на реформа на съдебната ни система, тя в самия си зародиш – подготовката на кадри, допуска подобни безчинства и нарушения от страна на юристи, които трябва да служат за пример?! – Въпрос с крайно належаща нужда от отговор, който изисква цялото ни общество