Явление идващо от дълбоката руска природа, врязано в една неудържима, бурна и убийствена човешка душа.
Распутин е един най-загадъчните, влиятелни и скандални мъже не само в руската, но и в световната история. Той принадлежи към най-ниския социален слой, но печели такова влияние над царското семейство, че практически управлява огромната руска империя чак до смъртта си.
Смъртта на Распутин е един удивителен случай на невъзможното.
„Извадих от шкафа кутийката с цианкалий и я сложих на масата до сладкишите. Доктор Лазоверт сложи гумени ръкавици, взе от нея няколко кристалчета отрова и ги стри на прах. След това разтвори пастите и посипа плънката с праха в количество, което според него можело да убие и слон… Оставаше да сипем отрова и в чашите…“
Распутин Распутин вече се намира на крачка от своята смърт: „Най-после, след като изчерпа любимите си теми, Распутин поиска чай. Побързах да му налея и побутнах към него бисквитите. Но защо тях, в които нямаше отрова?…
Едва след това му предложих от еклерите с цианкалия. Отначало отказа.
– Не искам, много са ми сладки.
Но си взе един, после още един… Гледах го с ужас. Отровата трябваше да подейства мигновено, но за мое изумление Распутин продължаваше да говори, сякаш нищо не е станало.“
Следва: „Целият се тресях. Ръката ми се изопна. Прицелих се в сърцето и натиснах спусъка. Распутин извика и рухна върху мечата кожа.
За миг се ужасих колко е лесно да убиеш човек. Едно движение – и онова, което допреди миг е живяло и дишало, лежи на пода като парцалена кукла.
Чули изстрела, приятелите ми дотичаха. В суматохата закачиха електрическия кабел и осветлението угасна. В тъмното някой налетя върху мен. Аз не мърдах от мястото си, страхувайки се да не настъпя трупа. Най-после оправиха осветлението.
Распутин лежеше по гръб. От време на време лицето му потрепваше. Ръцете му бяха застинали в спазъм. Очите му – затворени. На копринената му риза – червено петно. Наведохме се над тялото, за да го огледаме.“
- Същинският му край: По късно се оказва, че Распутин е избягал, нито смъртоносната отрова, нито куршумът са успели да изтръгнат живота от тялото му. Черният маг успява да избяга. Но убийците му го хващат и в гонитбата отново стрелят по него. Той пада. Сметнали, че това е краят на краят му те го хвърлят в Нева. След няколко дни тялото му е открито. Аутопсията показва, че не е умрял нито от цианкалий, нито от двата куршума, а от удавяне поради замръзване.
Григорий Распутин е роден на 22 януари (10 януари по стар стил) 1869 г. в далечната сибирска пустиня. Той е третото дете на сравнително заможен селянин. Според доста източници Распутин е последвал примера на баща си, а именно работа, водка и много разврат.
Има сключен брак. На 20 години се жени за момиче на име Прасковя Дубровина. Тя му ражда 4 деца. Едно от децата, дъщерята му издава книга за баща си. Животът му поема в друга насока, доколкото е известно се превръща в крадец. Това не му се отдава, поради което е заловен. След затвора се замонашва. Решава, че ще замине за Атон и изминава целият път пеша, за да се накаже, заради греховете, който е извършил.
Към 1900 г. става член на секта, която носи името „хлестити“. Основното им занимания са били секс оргиите. Изповядвали идеята, че първо трябва да съгрешиш, а след това да изкупиш греха си.
Още тогава, Распутин е в обтегнати отношение с църковния клир. Распутин е принуден да напусне родното си село. Странства и се прехранва, чрез лечение на болни. Разбира се, посвещава „груповите изкупления на греховете“.
В Санкт Петербург се озовава през 1903 г. В царското семейство попада по уж случаен начин. Но според някои анализатори е успял да се възползва от ситуацията, а именно че Романови имали склонност към окултните науки.
1907 е годината, която го приобщава окончателно към царското семейство. През октомври наследникът Алексей получава силен пристъп на болестта си – хемофилия. Императрицата нарежда да доведат Распутин. Той застава до леглото на болното дете. След изпадането му в полутранс, отоците на Алексей изчезват. От този момент нататък, до самата си смърт волята му е закон за семейството. Предсказва редица политически събития, включително и смъртта на Пьотр Столипин, председател на Министерския съвет.
От старите си навици не успява да се откаже. В една от най- известните тогава кръчми се похвалил със сексуалните си подвизи в двореца, визирал дори императрицата. Разбира се, дворът бил информиран за пиянските му запои. Скандалните действия не повлияли на Распутин. Конфликтът между „светият дявол“ и представителите на държавната власт достигнал своята кулминация по време на първата световна война, когато на Николай ІІ назначава за петроградски митрополит епископ Питирим, известен с хомосексуалните си наклонности. След този случай, започват смъртните заговорите срещу Распутин.
Първото покушениее извършено през 1914 г. в Покровское от селянката Хиония Гусева. Тя членувала в някаква женска секта, чиято главна цел била гибелта на Сатаната Распутин. Преоблечена като просякиня, Гусева го намушква в стомаха, но не успява да го убие. Тогава буквално червата му се разпилели по улицата. Но той успява да се излекува и се връща в столицата. Оргиите му продължават с денонощия, а враговете неумолимо затягат обръча около него. Приближени до двореца планират втори опит за убийството на императорския довереник. Второто завършва успешно.
Следствието по делото за убийството на Григорий Распутин се точи около два месеца. Прекратено е на 4 март 1917 г. Тялото е изгорено в нощта на 10 срещу 11 март. На мястото на кладата са изписани два ритуални надписа, единият от които на немски език: “Hier ist der Hund begraben“ („Тук е погребано куче“). И по-нататък: “ Тук е изгорено тялото на Распутин Григорий в нощта на 10 срещу 11 март 1917 г. “
Распутин е предчувствал убийството си. Още в началото на 1916 г. той се обръща с писмо към императора, което започва с думите: „Аз чувствам, че ще си отида от живота до 1 януари. Царю на руската земя, ако чуеш камбанен звън, който ще ти съобщи, че Григорий е убит, знай, че един от твоите е подготвил моята смърт и никой от вас, никое от твоите деца няма да живее повече от две години. Царю руски, ти ще бъдеш убит от руския народ, а самият народ ще бъде проклет и ще стане оръдие на дявола. “
Пророчеството се оказва вярно. След падането на Николай II Временното правителство образува извънредна следствена комисия, която трябвало да разкрие престъпленията на царските чиновници, в това число да разследва и действията на Распутин. Комисията не открива факти, които да свидетелстват за влиянието му върху царското семейство.
Някои смятат, че Распутин е бил убит от агент на Скотланд ярд, тъй като те са знаели, че Распутин е бил против Русия да участва във войната и че ще накара императора да сключи мир с Германия. Ако това се случи 350 000 немска армия можело да бъде прехвърлена на Западния фронт, което би предизвикало поражение на Антантата. Затова са предприели мерки, той да се отдръпне от управлението, възможно по-бързо. Решителният изстрел идва от агент на име Осуалд Райнер. Доказателства се пазили в британските архиви.
Блага Димитрова,horoskop.rozali.com