Полицията го обвинява в заблуждаващо обаждане на 112
Кирил от Лом живее със 115 лева пенсия, куп вересии и без електричество
Повече от половин година сляп и беден мъж от Лом е принуден да се лута по държавните служби заради глоба, наложена му заради сигнал, че искат да купят гласа му на изборите. Търговията с гласове не се доказала и полицията санкционирала Кирил Димов с 2000 лева.
“Живея в мизерия, нищо не виждам, откъде и глоба да плащам, при това без да съм виновен!”, възмущава се мъжът. Засега районният съд е отменил санкцията на ломчанина, но решението не е окончателно.
48-годишният Кирил Димов е напълно сляп и се придвижва с помощта на жената, с която живее. Мъжът страда от глаукома по рождение и дори направените му 12 операции не върнали дори част от зрението му. Кирил и спътницата му Дарина се прехранват само с инвалидната му пенсия от 115 лева и са затънали в заеми и вересии в магазините.
На 23 октомври 2015 г., ден преди изборите за кметове и общински съветници, мъжът отишъл до кварталния магазин за храна. Там вече бил натрупал борч от 40 лева, но се надявал пак да му дадат продукти, докато получи пенсията. Според Кирил собственичката на гастронома Н. Г. му предложила да зачеркне дълга му, ако гласува за кандидат-кмет, който му посочи, и поискала имената и ЕГН-то му. Отначало той се съгласил, но на другия ден се обадил на тел. 112 и съобщил за изборната търговия. Пред пристигналите полицаи обаче магазинерката отрекла да е купувала гласове, не били открити и списъци. Униформените връчили на собственичката на магазина, която била и кандидатка за съветничка в една от общинските листи, предупредителен протокол да не нарушава закона и си заминали. А на следващия ден извикали слепия мъж в районното управление на МВР и му състави акт за невярно и заблуждаващо обаждане на спешния телефон 112. После на Кирил било издадено и наказателно постановление за 2000 лева глоба. Като чул сумата, той изпаднал в ужас.
“Аз толкова пари никога не съм имал, едва свързвам двата края. Как да платя?”, разтреперал се близо двуметровият мъж. Кирил обжалвал постановлението и преди дни на първа инстанция районният съд в Лом отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
“Деянието е несъставомерно, жалбоподателят е ползвал тел. 112 по предназначение”, обяви съдия Борислава Иванова. Кирил се явил на делото без адвокат – нямал пари за защита. Пък и не вижда смисъл друг да го брани, понеже не е направил нищо лошо, убеден е той.
“Не съм лъгал, не съм се крил! Каквото чух – това казах. Опитват се да ме накажат, защото аз – слепият, проговорих за неща, които другите виждат, но мълчат!”, казва той. Решението на съда в Лом обаче може да се обжалва в 14-дневен срок пред административния съд в Монтана.
“Какво ще стане, ако другият съд потвърди глобата? Не мога да платя, няма как!”, тормози се Кирил. Неволите засипали слепия мъж и жената до него като лавина. В порутената си къща в кв. “Стадиона” в Лом Кирил и Дарина живеят в крайна мизерия – парите не им стигат дари за хляб и лекарства. Жената също е болна, но няма средства да се яви на ТЕЛК и да се освидетелства. Поддържа се с дарени от докторите медикаменти. Двамата се изхранват и обличат с обикаляне на контейнерите в крайдунавския град. Събират всичко, което може още да се ползва от кофите и край тях. Най-вече изхвърлени дрехи.
Малката постройка в полуразградения им двор е натъпкана със стари палта, сака, рокли и завивки. Поради липса на достатъчно дърва и въглища даже цяла зима се топлели, като горели събраните парцали. Заради неплатени сметки от година къщата им е без електричество. “Живея два пъти в мрак – без зрение и без ток!”, казва с горчива усмивка Кирил. Дълговете за вода на двамата вече надхвърлят 3000 лева. Скоро може да им спрат и чешмата. Част от прозорците на къщата са изпочупени и вместо стъкла са приковани найлони. Покривът е протекъл и изгнил и може да падне в стаите, където Кирил, въпреки беднотията и несгодите, е приютил семейството на племенницата си с две малки деца.
“Бих работил всичко, каквото и да било. Макар че съм сляп, имам невероятен усет. Но никой не ме иска на работа!”, отронва мъжът. Кирил не е бил цял живот безработен и беден като църковна мишка. Преди години въпреки недъга си работил в предприятието за слепи, където с други незрящи правили детски блокчета. Получавал заплата, купувал храна, поддържал дома си. Но после закрили цехчето и останал без никакви доходи. Заради слепотата му никой не иска да го наеме на работа – макар и най-елементарна. Затова всяка сутрин под ръка с Дарина тръгва да обикаля улиците и контейнерите.
“Що за държава станахме – никой не го е грижа за инвалидите. А отгоре на всичко, ако кажеш истината и потърсиш правата си – те наказват. Това не е живот!”, въздиша ломчанинът. Като вярващ човек той се моли всеки ден съдът да не потвърди огромната за него глоба. Надява се и добри хора да му помогнат да потегне къщата и да си плати сметките, за да има отново електричество. И да живее малко по-човешки./труд