Окръжната прокуратура във Велико Търново разпореди проверка по случая със смъртта на новородено бебе от Горна Оряховица, научи първо „Дейли Прес“.
Главният прокурор Сотир Цацаров се е самосезирал по публикациите в медиите за смъртта на новороденото бебе от Горна Оряховица. Това съобщи говорителят на главния прокурор Румяна Аранаудова, цитирана от „Пловдив 24“.
Припомняме, по-рано през деня стана ясно, че започва разследването около смъртта на новородено бебе в Горна Оряховица. Министерство на здравеопазването разследва смъртта на бебето, след публикация на Информационан агенция „Дейли Прес“.
Ето какво сподели майката на малкия Александър:
Бабата на Александър – Росица Бранкова.
На 23 май, 2016 г. В 13 ч. моят мъж, бащата на така чаканото ми бебе, ме закара в болницата за постъпване за раждане. Водите ми не бяха още изтекли, но терминът ми беше минал вече с няколко дни и в интерес на успешното раждане аз и бащата на детето ми решихме да постъпя в здравното заведение, където се предполагаше да бъда под наблюдение и в ръцете на специалисти.
Бях заведена в регистрите за постъпила за раждане и като всяка родилка ме накараха да подпиша документи, за които не ми беше обяснено нищо конкретно и даже акушерката ми разгръщаше листите от документите и ми посочваше с пръст мястото, където трябва да фигурира подписът ми. Аз така и не получих възможността да прочета за какво иде реч, тъй като бързаха с документите.
Майката на починалия Александър – Мария Брайнова.
Веднага след приемането ми дежурният лекар д-р Жезанов ме покани за преглед в предродилна зала, за да установи дали съм постъпила с някакво разкритие, но след направеното ми преглеждане с ръка той заяви, че разкрието ми е нулево. Докторът беше любезен, приветлив, спокоен и с видимо позитивна нагласа към мен и към предстоящото ми раждане. Чух лично тоновете на детето си и после ме освободиха да се оттегля в стаята си.
Като единствени симптоми имах подготвителни контракции, които чувствах и споделих със специалиста за това. Неговата прогноза беше, че до вечерта или най-късно през нощта аз ще родя нормално, но ме и уведоми, че скоро неговата смяна изтича и че водещ раждането ми ще бъде д-р Димитрова, която си поема редовната нощна смяна.
Важно е да отбележа, че като редовно здравно осигурявано лице, което има право на безплатно и обезпечено от държавата раждане, аз въпреки това бях попитана от акушерката дали имам предварителна уговорка с някой доктор за раждане. Аз отговорих, че нямам.
Не знам дали негативният ми отговор повлия или други обстоятелства, но след като се осведомиха за тази финансова информация, лека-полека нещата взеха своя обрат. Отношението към мен от преди не беше същото. Новопостъпилите на смяна докторка и двете акушерки според мен обърнаха тенденцията към морално неглижиране на моя случай.
Късно вечерта след задължителния преглед за състоянието на плода към 21ч. аз забелязах, че имам кървене и това ме притесни ужасно много. Отидох веднага да потърся акушерката или докторката. Първо попаднах на акушерката и й обясних, че имам кървене, след което жената ме успокои, че веднага ще уведоми д-р Димитрова. Аз се върнах в стаята си. А те двете след вече час се появиха при мен. Димитрова ме повика за преглед в предродилна зала и там ме сложиха на мониторен запис, за да запишат тоновете на бебето, както по принцип се прави. Всичко беше наред. Отново ясно чух тоновете на плода.
Не бяха минали и десет минути от прегледа с ръка на докторката и усетих как водите ми изтичат. От този момент нататък започнаха ужасните болки, които се усилваха повече и повече. Явно тогава е започнал процес на формиране на разкритие, което трябваше да достигне до 10 сантиментра, както ми бяха обяснили. Когато ми изтекоха водите, докторката ми каза, че съм имала „хубави зелени води“. След това не стоя още дълго покрай мен и ме остави в ръцете на двете акушерки. Болките станаха непоносими и аз попитах дали не мога да си платя за обезболяваща система. Казаха ми, че за това не се плащало. Но въпреки заявката ми да ми съдействат, те така и не предпиеха никакво действие, за да облекчат агонията ми в близките три часа. Докато аз не знаех как да изтърпя това положение, те бяха седнали покрай мен и си говореха най-спокойно за цената на ягодите, за заплатите в търновското родилно и как сега на този празник не били до мъжете си. Вместо помолената от мен обезболяваща система след около три часа, при появяването на д-р Димитрова, ми сложиха първо инжекция дексофен и след още половин час ми приложиха втора инжекция спазмалгон като обезболяваща интервенция. За съжаление аз така и не усетих стихване на болките.
Имаше момент през нощта, когато разбрах, че една родилка е постъпила за прием и двете акушерки заминаха да се занимават с другата родилка и ме оставиха абсолютно сама преди момента на обезболяващите инжекции за около половин час. Вече нямах сили да викам, но направих опити да привлека вниманието им. След половин час се появиха и аз ги замолих да останат при мен, защото много ме боли и съм в шок. Тогава в отговор на тези мои молби акушерката Бижева строснато и нервно се запъти към мен, скръсти ядосано ръце и ми заяви – „ Ето, тук сме, какво искаш да ти кажа! Аз ти обясних много пъти и ти казах, че боли и още повече ще те боли. Аз не съм психиатър!“. Същата арогантна дама с другата акушерка седнаха на другото легло и отново завързаха разговор за заплати, докато аз продължавах да се гъна от болки като червей.
Някъде към 03ч. Димитрова се появи в предродилна зала и ме караше да се напъвам клекнала върху подлога до леглото. Тогава акушерката Бижева се обърна към лекарката подигравателно за мен, сякаш бях мебел в стаята в трето лице – „тя изобщо чете ли в Интернет. Тя много я интересува“.
Вече около четири часа, след като ми бяха изтекли „хубавите зелени води“ предприеха вливане на система с окситоцин за ускоряване на родилния процес. Но явно тази система не подейства, защото болките не спираха да ме мъчат и вече 04.ч ме отведоха в родилна зала, за да започне същинското раждане. В този интервал от време аз се чувствах като натрапница в собствения им дом сякаш, която се инати да не ражда. Отношението доста загрубя и трябваше да си налагам на волята в интерес на адекватните ми реакции като раждаща да не им обръщам внимание само и само всичко да мине добре и аз да изпълнявам всяка тяхна инструкция, без да се обиждам от подигравките им по мой адрес.
Аз правех всичко, което ми кажеха и давах всичко от себе си, за да видя на бял свят своето детенце.
Когато започнах отново да се напъвам да раждам в родилна зала Бижева стоеше пред мен с два маркуча и викаше: „до 03ч. трябваше да роди, а сега кога ще си пием кафетата, тогава ще стане 8 часа“. А друата акушерка в същата минута асистираше на докторката. Въпреки всичко в 5:20 сутринта аз родих. Докторката ме натисна силно по корема няколкократно, за да се роди бебето. Аз лично видях, че бебето ми си беше напълно завършено и износено. То направи пред очите ми 2-3 конвулсивни помръдвания, без да изплаче. В резултата на това започнаха да го шляпат по дупенцето и да му пъхат вече споменатите маркучи в устата, за да го изчистят от слуз или от други околоплодни течности и материали. Като видяха състоянието на бебето може би им стана ясно, че нещо лошо ще се случи и зазвъняха по телефона за реаниматори и неонатолози. Аз бях в съзнание и видях, че се събраха 5-6 души около моето бебе и започнаха да му прилагат различни манипулации и в разстояние на около 20 минути те се занимаваха с него и д-р Димитрова каза, че се е нагълтало с „лайна“. Реаниматоръ дойде до главата ми и ми каза – „съжалявам, нищо не може да се направи“. Докато всички бяха под пара около моето дете аз нямах сили, но едва изчичах думите:“ моля да ми спасите бебенцето“ и попитах как е то. Акушерката Бижева арогантно, както винаги, се адресира към мен с укора: „Ти сега ли се сети да питаш за бебето“. Това беше краят на ужаса, от който нямаше връщане назад.
Интересно ми е как до последно се чуваха тоновете на детето ми и кога точно се е нагълтало, като водите ми изтекоха поне 6 часа преди раждането. И всички видяха, че са обезпокоително зелени и как не заподозряха, че този цвят предполага евентуални усложнения във физиологията на плода.
Доколкото аз съм запозната с родовата дейност, знам че при такива обезспокоителни индикации би трябвало да се извади плода колкото се може по-скоро от майката. Но в случая като че ли бързаха за кафето си повече, но не и за благоприятния завършек на моето раждане.
В епикризата пише, че е мътвородено, а аз го видях да помръдва самичко и останах с впечатлението, че това са признаци на живот. Но после д-р Милатович ми каза, че тези конвулсии всъщност не били признак на живот и че това се случвало при всички случаи на мъртвородени бебета. Окей. Щом се е родило мъртво, защо се събраха 5-6 души и в продължение на половин час му прилагаха различни манипулации. Ако то е излязло от мен мъртво, защо ги видях да бързат, нервничат и да се опитват да го спасяват.
Другият въпрос, ако е умряло било вече в мен, още преди излизането си, тогава защо до последно чувах тоновете му. Докато раждах, пак с една слушалка стояха на корема ми да го слушат. Тогава никой не ми загатна дори, че няма пулс.
За мен то си беше живо до последно. Аз помня как помръдна няколко пъти. Всичко ми е пред очите, сякаш беше вчера.
Когато всички се оттеглиха и го обявиха за мъртво, тогава една от акушерките – Бижева го зави с найлон, взе го на ръце и направи няколко крачки към мен, питайки ме дали искам да си го видя. Аз си обърнах главата на другата посока и отговорих, че не желая да го виждам в това състояние, защото няма да го преживея.
Сложиха го отново на същото място, където допреди минути уж го интубираха и т.н. Загънаха го, както е с найлона, с едно малко одеалце.
Около 8ч., след като ме бяха върнали с количка в стаята ми, ми донесоха документи и ме попитаха дали искам да си прибера трупчето или да го оставя за изгаряне като биологичен отпадък. Аз се подписах на документ, че се отказвам от трупчето, тъй като за мен беше безсмислено да си го прибера безжизнено. Така и не получих никакви копия на всички документи, които съм подписвала и при настяняването си в болницата и след смъртта на детето си.
Казаха ми, че трябва да чакам един месец за аутопсията на детето.
Изчистиха ме на ръка от плацентата в мен. Поне това свършиха като хората, за да не получа инфекции и натравяния.
Дойде времето ми за изписване след три дни и ме изписаха с две абсолютно еднакви епикризи, незнайно защо, и ми обясниха да сляза на регистратурата за подпечатване на епикризите и амбулаторния картон и да си заплатя за престоя си във ВИП-стаята.
Но така и не ни поискаха пари за ВИП-стаята. Което съща ме отведе на мисълта, че тези хора са гузни в съвестта си пред мен.
От там насетне минаха две седмици и в епикризите пишеше, че трябва да мина два прегледа след раждането. На първия преглед д-р Сотиров ме успокои с думите :‘‘ за нокти и за бебе не се плаче“. Това се предполагаше да бъде морална подкрепа от негова страна. Той се озадачи самият защо имам две еднакви епикризи, но замълча за следващ коментар. Не желаех да питам повече, защото „Гарван гарвану око не вади“.
На 23 юни сутринта д-р Сотиров ми е обади да ми каже, че аутопсийният ми протокол е пристигнал и че мога да си го взема. Към 10ч. същия ден си получих документа, но веднага забелязах, че има нещо нередно. Версиите на хората, които ме осведомяваха от болничния състав за процедурата по изпълнение на аутопсията коренно се различаваха и дори си противоречаха. Понеже ми обясниха, че трупчето на бебето трябвало да стои два дни в нашата болница и едва тогава да го изпратят в Търново. Това автоматично значи, че на 24 и на 25ти май, които са пълни два дни, трупчето трябва да престои в болницата ни и тогава да го изпратят за аутопсия в Търново. Но на връчения ми аутопсионен протокол пише, че аутопсията е извършена още на 25 май, а мъжът ми беше дошъл при мен на 25ти май, когато една акушерка дойде и подкани мъжа ми да види трупчето, на което той отказа. Но как тогава в един същи ден телцето на детето ми е хем в Горна по изпълнение на изчаквателните процедури и как изведнъж на документа, то е било всъщност в Търново. На самия аутопсионен протокол присъстват горнооряховски печати и горнооряховска бланка. Няма инициали никъде на Велико Търново и никъде не е отбелязана кръвната група на бебенцето ми, макар, че след съобщението, че е мъртво, ми казаха, че след взета непосредствена проба на бебето, то е с нулева положителна. Никъде, в никой документ аз не видях кръвна група на бебето.
Нещо в подписите на уж различни лица ми говори, че всъщност навсякъде се е подписвал един и същи човек. Въобще моете бебе аутопсирано ли е или само на хартия. Изобщо мъртво ли е или не? Дали загънатото в найлона дете беше мое или не? Дали на 25ти май телцето, което са искали да покажат на мъжа ми е било на нашето дете или на някакво резервно за показване трупче. Нито аз, нито мъжа ми поискахме да го видим, защото беше непосилно за нас.
Оставям моя случай на вашата будна журналистическа съвест. Вярвам, че истината, каквато и да е тя – ще възтържествува, благодарение на вас.
Един много важен момент трябва да не забравя да спомена. Непосредствено след моя случай д-р Димитрова е излязла в отпуска.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ „ДЕЙЛИ ПРЕС“ и ВЕСТНИК „ТОП ПРЕСА“ КАКТО И В АГЕНЦИЯ ПРЕС.bg!