Не че Трифон оставя кой знае колко голямо наследство. Преди време бившият национал го беше закъсал сериозно с парите, макар че в последните няколко години си стъпи на краката.
Трифон Иванов стана рекламно лице на „Каменица“, откъдето получавал много добри хонорари, както и шеф на заплата в зоналното подразделение на БФС във Велико Търново.
Твърди се, че Трифон Иванов разполага с два апартамента във Велико Търново. Имал имот на свое име в село Поликраище, където беше зет при брака с първата му съпруга Мариана. Негова се водела и част от къщата в родното му село Горна Липница, където живее майка му леля Марина. Пак там има и малка хижа в планината.
Освен това държал пари на сметка, някъде около стотина хилядарки в лева. И няколко хубави леки коли. Разправят още, че може би има малък дял в две бензиностанции, но други казват, че го е прехвърлил отдавна.
„Не е много за футболист от неговия ранг“, говорят помежду си във Велико Търново. Но по време на кариерата си в чужбина Трифон никога не успя да се уреди в много богат отбор, при големите за¬плати. Макар че печелеше добре в испанския „Бетис“, швейцарския „Ксамакс“ и „Рапид“ (Виена). Отделно от това след САЩ’94 взе третата по размер премия в българския тим от 219 000 долара. Само че голяма част от спечеленото инвестира неуспешно в бизнес начинания като тези с горивото и хотелския комплекс край Поликраище, който така и не успя да изплати и беше принуден да хлопне кепенците. Все пак обаче оставил нещо за поколението, което ще го наследи.
Почти всички съратници на покойния Трифон Иванов от САЩ’94 дойдоха да се сбогуват с него в сряда. Четата предвождаше Христо Стоичков, който пристигна още сутринта мрачен и навъсен. Ицо прекара два часа съвсем сам в колата си пред Двореца на спорта, той се беше вглъбил в себе си и не обърна внимание на никого. Чак след това излезе да се поздрави с бившите си съотборници и треньор №1 Димитър Пенев.
На поклонението Христо се наведе над покойника, целуна го и зашепна нещо. След това извади от вътрешния си джоб бяла опаковка и я постави внимателно в ковчега. Накрая се прекръсти и отиде настрани. Медиите запечатаха този факт и дълго се чудеха дали Стоичков не му е оставил капитанската лента на националния отбор на България. Твърди се обаче, че Христо е сложил кутия с хапчета за отслабване. Седмица преди да почине, Трифон Иванов му се е обадил по телефона в САЩ с молба да му донесе от въпросния медикамент, който не се намирал в Европа. Туньо искал да го пие до бенефисния мач на Стоичков на 20 май, за да отслабне и да не се показва пред публиката на „Васил Левски“ толкова пълен. Тъй като това се оказало последното желание на Трифон преди смъртта му, Христо се чувствал задължен да го изпълни и донесъл хапчетата.
Стоичков и останалите момчета от САЩ’94 ляха мъжки сълзи за починалия им съиграч. Неколцина от Пеневата чета обаче не успяха да дойдат на поклонението. Най-загадъчно бе отсъствието на Любо Пенев, който по същото време беше в Ловеч с отбора си „Литекс“. Оказа се, че Любо имал личен ужас от погребения и никога не ходел. Емил Костадинов пък трябвало да пътува от чужбина, само че полетът му бил отменен на два пъти заради лоши атмосферни условия. Велко Йотов се оказа възпрепятстван в САЩ. Петър Александров, който игра с Туньо в Ксамакс, не бил пуснат да се прибере от шефовете си в швейцарския „Биел – Биен“. Нямаше ги още Ники Илиев, Петър Михтарски и Емил Кременлиев.