Ето, че изборите за президент преминаха под мотото на „новото“. Нов президент, нов бъдещ служебен кабинет, нов политически импулс, нов псевдо регламент, нова политическа система под формата на референдум и всичко това на фона на засилващата се бежанска вълна и все по притеснителните факти свързани с нелегалното преминаване на държавната граница на Република България от определена група хора.
Защо пиша всичко това ли, защото като психолог забелязвам поредният шаблонен психологически прийом да се отклони общественото мнение, чрез безсмислено политическо говорене от един много сложен геополитически проблем, какъвто несъмнено е бежанското нашествие на знайни и незнайни люде от всички краища на света.
Защо политическата класа в България не си извади главата от пясъка и не предложи заедно с предсрочните парламентарни избори да се проведе референдум за това дали искаме да се заселват бежанци в България или не, нима те се страхуват от отговора на суверена или просто е по-лесно да насочиш вниманието на обществото към други незначителни теми вместо да позволиш на хората да изразят своето мнение по този въпрос.
Днес е ден на християнското семейство и е време да се замислим дали това семейство ще преобладава в България или ще бъде заменено с нещо чуждо и непознато, което няма нищо общо с толерантността, която е в основата на нашето общество и нрави.
На всички е ясно, че избирателната активност на тези президентски избори беше висока не за заради политическото представителство а, заради народното допитване чрез рефендум. За това тази форма на комуникация между политическата класа и народа не трябва да бъде тема табу и да приключи с отминалите избори , а напротив трябва да се използва за вот на доверие срещу дадени политики с цел запазване на демокрацията в Република България./Топпреса
Атанас Махлелиев
Политически психолог