– Г-н Атанасов, Вашата комисия в Народното събрание първа се обяви против ратифицирането на Истанбулската конвенция.
– Съвсем логично наше действие. Не само от мен като представител на патриотична организация, която защитава устоите и традиционните ценности на българското общество, но и от колеги от други политически сили, които категорично се противопоставиха, съзнавайки опасността от процес, което може да разруши устоите на обществото ни.
– От партия ГЕРБ впоследствие обявиха, че оттеглят ратифицирането на Истанбулската конвенция с мотива, че искат провеждането на широк обществен дебат. Как ще коментирате това?
-Аз и колегите ми от „Обединени патриоти” сме изключително доволни от решението на нашите коалиционни партньори. Ние още преди няколко седмици призовахме тази конвенция да бъде оттеглена. Радвам се, че те се вслушаха, защото документът наистина е изключително спорен. И дебати има не само в България – дебати има в цяла Европа. Защото под благовидния предлог за защита на жените от домашно насилие, а и на децата, прозират съвсем други цели. Конвенцията се състои от 81 членове – много от тях наистина са безспорни. Но има пет текста, които на практика променят цялата нейна същност. И неслучайно аз нарекох тази конвенция „красив бонбон, в който има отровен плод”.
– Кои са опасните текстове в конвенцията?
– Те са пет – чл. 3 и 4, в които се говори за т.нар. трети – социален пол. Тук се концентрира вниманието на цялата общественост. Но според мен има по-опасни текстове. И това са чл. 12, 14 и 60. И тук сериозно се разминаваме с колегите от ГЕРБ. Чл. 12 много ясно отрича стереотипните роли на мъжа и на жената като полове. Какво означава стереотипна роля? Стереотип означава нещо, налагано от дълго време с постоянна, честа повтаряемост. Влязох в много дебати с т.нар. организации, които казват: „Г.н Атанасов, вие какво искате, жената да остане само да пере, чисти и готви, в този стереотип ли?”. Не става дума за това.
Най-важната стереотипна роля на жената е да бъде майка и съпруга. Както на мъжа – да бъде баща на децата и да се грижи за тях. На това се крепи човечеството. Благодарение на това и както бог е отредил двата пола мъж и жена – човечеството съществува.
И веднага на принципа на обратното тълкувание трябва да кажем какво означава нестереотипна ситуация. Нестереотипна роля, примерно на един мъж, е да бъде съпруга на друг мъж. Нестереотипна роля на една жена е да бъде съпруга или съпруг на друга жена. Затова чл. 12 категорично /казвам го след консултация със специалисти по международно право/ отваря вратата за еднополови бракове в България.
Другият изключително опасен текст за нас се съдържа в чл. 14 – той гласи, че нашите деца, и то от ранна детска възраст, трябва да изучават нестереотипните роли на пола. Какво означава това? Нестереотипна роля на пола означава всичко извън традиционната роля, извън традиционната сексуална и обществена ориентация на мъжа и жената. И нашите деца ще бъдат задължени да изучават тези нестереотипни роли – на мъж, който се изживява като жена, и обратното. Което за нас, патриотите, които държим на традиционните ценности на нашето общество, е изключително опасно.
Нещо повече – Комитетът Гревил ще наложи след приемането на Конвенцията мониторинг на България за това как се прилага тя. Представители на Комитета ще обикалят детските градини и училищата, за да установяват как се прилага Истанбулската конвенция. Това е удар върху нашия национален суверенитет. Недопустимо е!
И другият текст, който е изключително опасен, е чл. 60. Той гласи следното: Ако в някоя държава дадено лице се изживява в нестереотипната си роля на мъж или на жена и се чувства заплашен в своята държава да проявява тази своя същност, то той придобива автоматически, ако ние ратифицираме тази конвенция, статут на бежанец у нас. Забележете, с невъзвръщаемост. Т.е. ние сме длъжни да го приемем и този човек да стане част от обществото ни, част от нас. Това също е изключително опасен текст, ако щете, дори и за националната ни сигурност.
Тези пет текста категорично променят цялата същност на конвенцията.
– Както заявиха представителите на Църквата, която се обяви срещу Истанбулската конвенция.
– Огромен поклон пред Светата православна църква. Тя е запазила българския народ в продължение на хилядолетия. Прави го и днес – поведе хората срещу нещо, което противоречи не само на християнския морал. Кога е било във всички православни храмове да се четат молитви, ние, народните представители да бъдем вразумени и да не приемаме даден закон?
Не само Светата православна църква – всички религии скочиха срещу Истанбулската конвенция, защото няколкото текста в нея променят същността на човешкия род. Не само Светата православна църква – категорично против са Ватикана и католиците, евангелистките протестантски църкви, мюсюлманите. Защото, отново ще повторя – тази конвенция атакува основите, на които се крепи човешкият род. А всяка една религия защитава точно това, тя проповядва точно това – традиционните ценности на човечеството. А традиционните ценности на човечеството са семейството и децата.
– Неслучайно има страхотно брожение не само в България, но и в цяла Европа. Много от държавите не само че не ратифицират конвенцията – например Унгария, Чехия, Хърватия, Латвия, Литва. Много държави, които са извън Европа, дори не са я подписали – говорим за САЩ, Канада, Япония.
– БСП поискаха референдум. Вашата позиция?
– Ние винаги сме подкрепяли идеята за референдум. Тук обаче е много важно как ще бъде формулиран въпросът при един референдум. Но аз съм убеден, че българският народ със своите морални ценности и устои при един референдум категорично ще се обяви в масовата си част срещу Истанбулската конвенция. Тук не става въпрос за един документ. Тук става въпрос за общочовешки ценности, наложени в продължение на хилядолетия, за цивилизационен избор.
Нека го кажем – определени лобита, които имат нетрадиционна сексуална и обществена ориентация и които в момента са изключително влиятелни, се опитват чрез конвенцията, използвайки важната тема за насилието над жени и деца, да прокарат своите цели.
Другото важно нещо, което колегите от ГЕРБ изкарваха като своя теза, както и правосъдният министър Цецка Цачева, и външният – Екатерина Захариева, е, че ние можем да приемем Истанбулската конвенция със съпътстваща декларация, в която да се посочат текстовете, с които не сме съгласни. Но в конвенцията има чл. 78, който категорично отрича дерогирането, т.е. отхвърлянето на членове от конвенцията.
Примерът е Полша – там се опитаха да приемат Истанбулската конвенция със съпътстваща декларация. Впоследствие се оказа, че тази съпътстваща декларация няма никаква правна сила. Така че тезата, че можем да приемем конвенцията със съпътстваща декларация по мнението на международни юристи, е несъстоятелна. Или ратифицираме конвенцията, или не я ратифицираме. Среден път няма.
– Какво пречи да се приемат закони, които да защитават жените и децата от насилие или да се прецизират сегашните закони, а трябва да се приема Истанбулската конвенция?
– Българското законодателство има изключително сериозни норми и в момента, които защитават жените от насилие. През 2005 г. се прие специален закон срещу домашното насилие. Над 80 % от текстовете в конвенцията са регулирани и в закона – юристи са категорични в това. Друг е въпросът, че този закон не се прилага според съответната си норма и сила. И не се контролира изпълнението му.
Ще повторя отново – като консервативна патриотична формация, която се обявява за запазване на българските ценности, ние сме готови да се изготвят и приемат още законодателни текстове, които да гарантират сигурността на жените и децата от насилие.
Та това е същността на патриотизма – да защитава основите, а най-важните основи на една държавност са свързани със семейството, с традиционните ценности, с децата. Казвам го и като председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Казвам го и като човек, който е заобиколен в семейството си от жени – съпругата ми, майка ми, дъщеря ми. Как аз да не бъда радетел за това жените да бъдат защитавани?
Но чрез конвенцията да се прокарват тези, уж за защита на жените от насилие, тези, налагани от определени лобита с нестандартна ориентация, в това число и сексуална – това, категорично ние не го възприемаме.
Източник: „Марица“