Темата за ромите у нас винаги е актуална и на мода, винаги предизвиква спорове и дискусии. А понякога и до бой се стига. Колкото и да се опитват някои организации да ни убеждават, че у нас няма етническо напрежение, факт е, че рядко българин и ром съжителстват в мир и разбирателство.
Напоследък враждата между българите и ромите е повече от явна и вече дори можем да говорим за открита война.
Проблемът с ромите в България стои като въпроса за яйцето и кокошката. Основното, което се питаме е – те са такива, защото ги игнорираме или ние ги игнорираме, защото те са такива. Отговор, който не можем да дадем!
Не искаме да навлизаме във вечната вражда между роми и българи, нито да разбушуваме още повече така наболелите скандали в последно време. Просто си задаваме въпроса – защо се насажда така жестоко етническата нетърпимост у нас?
Картини, на които не веднъж сме ставали свидетели: роми с каруци, натоварили вътре куп боклуци и препускат по централните улици; малки циганчета, мръсни и сополиви, пушат, крещят, псуват и наистина ви късат нервите; накичени ромки „дискретно“ се блъскат в трамвая и отмъкват тайно портмонето на някое момиче… Не се съмняваме, че можете да се сетите за още доста такива примери и то много по-цветущи. Ето затова не ги понасяте особено и предизвикват у вас една леко отвратена физиономия, която не можете да скриете. А и не искате.
Неведнъж сме ставали свидетели на ситуация в автобус, в който например мургави младежи се возят меко казано пияни. Пушат цигари и дори марихуана, без да им пука за суматохата, която създават. Пият, пеят, пушат, крещят, веселят се, а всички останали пътници се стремят дори да не ги погледнат. Минава ли ви през ума, че ако това бяха „бели“ тийнейджъри, щеше да избухне масово недоволство от будни граждани, но щом са цигани, всички кротко си траят.
„Не бива да се подценяват проблемите на ромите!“ „Трябва да развиваме стратегии за тяхната интеграция!“ „Добре е да приемем ромите като пълноправни, да не ги игнорираме, да съжителстваме с тях!“ Подобни изречения редовно се чуват от малкия екран, изказани от хора в скъпи костюми. Само че тези господа вероятно не са пътували в градски транспорт от времето, когато са били хлапете. Те просто знаят, че съществуват подобни проблеми от това, което гледат по телевизията, но все пак гордо дават акъл и наставления как да живеем с ромите и как да се държим.
В България числото на организациите за защита на ромите е трицифрено. Усвояват се огромни количества пари от еврофондове, които спонсорират програми за интеграция на малцинствата. Преди време, като кмет на София, Бойко Борисов дори беше обещал да им строи махала в краен столичен квартал. Чак да им завидиш – всичко получават наготово. Но като се замисли човек – защо някой мургав съсед да получава специални привилегии, само защото се причислява към малцинството. Каква е логиката?! С какво болшинството роми са по-ощетени от останалите българи, че заслужават подобно обгрижване от страна на куп организации, асоциации и знайни и незнайни защитници. Та някои от ромските съграждани са много по-здрави и богати от масата българи. Това си е чиста проба насаждане на етническа дискриминация, заложена още в самия закон, който уж трябва да търси изход от тези проблеми.
Едно социологическо изследване сочи, че след 20 години 50% от младото население ще е от ромски произход. Ами ако някоя манекенка с мургава кожа стане Мис България – още по-добре и екзотично. Пролемът не е в цвета на кожата, а в манталитета! Все по-малко са българите, които заклеймяват някой циганин само заради мургавия му вид. Не че ги няма, разбира се, но това не е масова тенденция и не бива да плаши никого, че не сме достатъчно толерантни и разбиращи. Младите хора стават все по-отворени към различията и ентусиазирано се борят с несправедливото третиране на различните. И с времето тази тенденция все повече ще се засилва, което само може да ни радва. Успели роми в България има и те доказват, че мизерията, в която живеят останалите (по-голямата част) цигани е въпрос на избор. Избор да крадеш или просиш, вместо да работиш; избор да оставиш детето си да бъде малък гангстер, вместо да го пратиш да учи и да се развива; избор да крещиш просташки, вместо да говориш нормално; избор да миришеш, вместо да се изкъпеш… И още много такива тъжни факти от милата родна картинка, които са въпрос на избор.
Докато има хора, които избират затъването и мизерията пред това да си направят труда да излезе нещо от тях, изборът на нормалните граждани ще бъде да ги игнорират и да ги гледат презрително. Мъдрите хора са го казали – „Ако човек сам не си помогне, и Бог не може да му помогне.“ Това важи в пълна сила за всички, независимо дали са цигани или българи.
Винаги когато и където стане нещо с ром – без значение дали той е жертва или нападател – около него веднага се събира тълпа мургави негови близки, роднини, познати, приятели или комшии и оттук нататък въпросната тълпа започва да раздава агресивно правосъдие и да търси сметка, без да се съобразява с нищо и никого. Така стигаме до безредици в ромските гета, набити полицаи, потрошени полицейски коли, протести пред РПУ-та и болници, опити за разбиване на морга, убит професор в Захарна фабрика, убит младеж в Овча купел… списъкът е безкраен.
Само преди месец непълнолетен с нож в ръка отмъсти за баща си, 7 години след неговата смърт. Кървава сцена с клане се разигра с село Крупник, община Симитли. Неочаквана среща на излежаващия присъда за убийство Денчо Денев и сина на убития от него ром, завърши с кървава саморазправа. Сякаш синът се е подготвял за деня на отмъщението, защото при внезапната среща с 56-годишния Денев, непълнолетният ром извадил нож и с един удар го забил в гърлото на своя съселянин. Свидетели на жестоката сцена бързо се намесили и предотвратили разрастването на кървавото клане.
Родителите на починалия 5-годишен Стефан от кучешка тения от хасковското село Криво поле също излязоха на бунт в двора на детската градина, където е ходело детето. Опечалените родители твърдят, че Стефан е бил здрав, че в края на февруари са му правили изследвания и не са открили тения. Те твърдят още, че Стефан отишъл напълно здрав и весел в градината, после отишъл в тоалетната, където го намерили по-късно починал. При направената аутопсия съдебният лекар д-р Христо Еленски открил четири огромни мехура на кучешка тения. Единият от тях е бил спукан, което е причинило алергичния шок, станал причина за смъртта на детето. Близките на Стефан пък се готвят за вендета защото са убедени, че детето е паднало в тоалетната и си е ударило лошо главата и от това е починало.
Петима полицаи пострадаха в Петрич, след като роми са ги замеряли с камъни, съобщиха от пресцентъра на Областна дирекция на МВР в Благоевград.
Униформените се опитали да задържат 40-годишния Максим Живков Георгиев, криминално проявен и регистриран за грабежи и кражби, но той оказал яростна съпротива. Присъстващите на мястото роми решили да защитят своя човек и започнали да хвърлят камъни и други подръчни предмети по служителите на реда.
Няколко дни жандармерията в София спира ромска вендета на разгневените роднини и съседи на избитото от Иван Калмуков ромско семейство от столичния квартал „Димитър Миленков”. Те поискаха да бъде изпратен трактор от общината, който да срине до основи къщата му. Ромите настояваха близките на 67-годишния Калмуков да бъдат изселени и заплашват, че ако се върнат в квартала, ще има вендета. „Както може за Цар Киро, щото е циганин, така може и за Иван, какво от това, като е българин”, гневяха се ромите. Калмуков застреля четирима от местните жители, след като нахлу в дома на ромско семейство.
Заради това, че спазва закона и отказва помощ на роми, социалният служител от Пловдив Ангелина Петрова е била принудена да напусне работа, след като е заплашвана и дори нападната при една от редовните проверки, които е извършвала.
Петрова работи като социален работник в две от ромските махали в Пловдив от една година. Когато през февруари отхвърля 26 от 56 молби за месечни помощи, е нападната.
„Едно от потърпевшите лица просто хукна към нас и ме дърпаше за косата”, разказва тя и посочва, че е била нападната за това, че си върши работата.
Петрова твърди, че всяко едно от решенията й е коректно – тя дава пример, че е отказала помощ на хора, които имат магазини в къщите си. Тези хора живеят добре, при някои от тях дори може да се говори за лукс, казва социалният работник. А държавата им дава помощ от 2500 лева – на 26 души.
След нападението Ангелина заявява в социалната мрежа, че системата, за която работи, толерира безпринципно даване на помощи на не толкова нуждаещи се. Ангелина пише, че отказите се връщат за преосмисляне, а понякога широките държавни пръсти към ромите са израз на корупция. Социалната работничка обвинява и конкретни служители от дирекцията „Социално подпомагане” в Пловдив.
По думите на Ангелина Петрова, в града има хора от малцинствата, които признават, че дават пари, за да им бъдат отпуснати помощи. Началникът на службата Галина Качелова категорично отхвърля такива „намеци за корупция”. Качелова казва, че от години насам не е имало такива проблеми и че явно сега проблемът е в държанието на Петрова.
След писмото в интернет Ангелина Петрова е подканена да напусне, а началниците й смятат, че тя е виновна за нападението.
Правозащитниците пък оправдават високата престъпност сред циганите заради тяхната уж бедност и неграмотност. Но стотици цигани милионери в Източна Европа водят толкова разкошен живот, че се прокрадва съмнение за бедността на тази нация.
Истината е, че самите роми в огромната си част не желаят да се интегрират, държат се асоциално. За тях не съществуват ред, правила и закони – те са над всичко това и (когато могат) правят точно каквото си искат.
У нас мургавите ни сънародници съжителстват с нас също толкова „цивилизовано”, като се самонастаняват в изоставени сгради (а понякога – и нови) и не дават живо пиле да припари до царството и да развали рахата им.
В т.нар. ромски квартали, които циганите сами са обособили като такива, ток, вода – не се плащат. Данъци – не се плащат. На работа – не се ходи. Пари се изкарват – по лесния начин. Припари ли служител на реда – целят го с тухли. Да не би да не сте виждали как контрольорите в градския транспорт си обръщат главите и подминават ромите, които никога нямат билети. Но никой не си и помисля да ги свали от автобуса или трамвая, защото ще бъде засипан от хули.
Логично е при такива обстоятелства българите да са възмутени от ромите и да се дразнят от присъствието им.
А циганите толкова се стараят да се приобщят…
Видим ли ги – стискаме здраво чантите.
Преобладаващата част нашенски мургави сънародници предпочитат да чакат от държавата всичко. Както ромите от Пещера, които се заканваха неотдавна, че и дори да ги изгонят, пак ще се пробват да се върнат във Франция, тъй като там им дават толкова големи социални помощи, че някои дори си строят къщи с тези пари. Разбира се, можем да сме сигурни, че след като не спазват законите, френската страна пак ще ни ги върне. Въпросът е как нашето общество ще се справи с този проблем, защото някои продължават да смятат, че да си циганин у нас е привилегия.
Циганите не пускат децата си на училище и никой не може да ги принуди на това. После тези деца остават необразовани, не могат да си намерят работа – те дори и не търсят – и започват да крадат. И така кръгът се затваря. И ромският проблем не само няма решение, но и се задълбочава.
Всички сме виждали как ромите продават дървата си за огрев, които българите са платили /по един или друг начин/ и които социални грижи са доставили, за да си купи сателитна чиния.
Виждали сме и как българи заплащат здравни услуги, които са безплатни за мургавите братя и сестри.
И докато ние се стискаме и се чудим имаме ли право да посетим джипито си, мургавелковците действат уверено.