Разследване
Ръководството на Софийския университет е раздало 19.5 милиона лева над заплатите на служители и преподаватели само за една година – 2016-а. Някои са получили двойно и тройно отгоре от иначе тревожно задлъжнелия държавен университет, а други – нито 1 стотинка допълнително. Избрани по неясни критерии хора са добавили към заплатите си по 2000-3000 и повече лева месечно, тоест десетки хиляди годишно.
За целта са използвани различни механизми: индивидуални еднократни възнаграждения; „абониране“ за проекти; плащане на часове над норматива, магистърски курсове, добавки за изпълнение на ръководни функции, за участия в журита, в кампании. При някои концентрацията от дейности е толкова голяма, че поставя под въпрос 24-часовата продължителност на денонощието.
Шокиращите данни са от справка, изискана от студентите в Академичния съвет Симеон Георгиев и Стефан Радов по Закона за достъп до обществената информация и предоставена от ректора проф. Анастас Герджиков след няколкомесечно отлагане във вид, невъзможен за четене, камо ли за анализиране.
Студентите искат информацията след като, по инициатива на Георгиев, през февруари ректорът дава документ, който показва, че шепа хора в Ректората са получили близо 6.5 млн. лева отгоре за 7 г.
Провокирани, Георгиев и колегата му Стефан Радов започват борба всички допълнителни плащания в държавния университет от 2010 до 2016 г. вкл. да излязат на светло – човек по човек, с основанията, с имената на предложилите и одобрилите надбавките. На 22 февруари Академичният одобрява доклада им и искането за детайлна справка за 7-те години.
След няколкомесечна игра на нерви, в която тя така и не пристига, студентите се обръщат към АДФИ и полицията със сигнал за възможни нередности. Започват проверки. Чак тогава, през месец май, ръководството дава справка. Тя не е за 7 години, а за една – 2016-а и не е във вид, в който може да бъде четена и анализирана. „Зашифрована“ е в PDF формат, с хиляди графи и десетки колони, несумирани числа и невъзможност за копиране и промени – сякаш в администрацията на СУ не са чували за Excel.
Буквите и числата в таблицата са с шрифт 1.5 пункта, когато и при 6 е невъзможно да се видят. При 400% увеличение се виждат десетина от стотиците хиляди числа. Но така не е възможно да се сравнява и анализира. Файлът има смайваща защита – не може да се принтира, не може да се конвертира, а само да се гледа „на парче“.
С други думи, коментират преподаватели, това е преднамерен опит да се направи така, че да имате поглед върху цялото, но да не виждате нищо. Или да видите нещо с цената на това да загубите от поглед общата картина.
Може би това отказва повечето членове на АС да я прочетат и да питат. Умълчават се, нищо не изтича в медиите и като че ли бурята се разминава.
Студентите обаче не се отказват. Обръщат се към хора, които успяват да разбият защитата и да превърнат плетеницата от букви и числа в достъпна екселска таблица.
Оказва се, че само за една година задлъжнелият с милиони левове държавен Софийски университет е превел допълнителни възнаграждения в размер на 19.5 милиона лева.
Това е повече от 1/3 от сумата, която СУ получава от държавния бюджет през същата 2016 година. Общо трансферът тогава е 48 053 200 лева. Именно за 2016 г. Сметната палата отказва да завери годишния финансов отчет на Университета с мотив, че той „не дава вярна и честна представа“ за финансовото състояние и имуществото на СУ към 31 декември.
Справката
Допълнителните плащания за годината в СУ са 19 514 698 лв. Разпределени са в 3 597 графи. Числото е приблизително равно работещите в Университета. (В действителност те са повече – има графи, които отразяват плащанията не на един човек, а на група служители/преподаватели.)
Парите извън официалните заплати текат по 37 пера. Двете най-големи от тях са трудов стаж (6 090 401 лв.) и научни степени (4 027 540) – дотук нищо подозрително. Но третото по тежест включва плащания за лични заслуги: еднократни плащания, ДМС, различни други добавки, разпределяни по неясни критерии.
В таблицата това трето перо е разделено в две колони с различни суми, но под общото име „Вътрешни правила за работна заплата и КТД, работа със СУСИ, карти за Китен, увеличен размер на основната заплата, ДМС и други“. В едната колона има 1 392 572, в другата – още 1 535 938, общо 2 938 510 лева.
Четвъртото перо са обезщетенията за неизползвани отпуски, платени при пенсиониране и/или освобождаване на преподаватели и служители –1 076 615 лв. Чак след това идват парите по проекти, за допълнителни часове над норматива, магистърски курсове, участия в кандидатстудентски кампании и т.н. Тук има и възнаграждения за „изпълнение на ръководни функции“, каквито получават ректорът и заместниците му, декани и заместниците им, директори, председателят на Контролния съвет и др.
Ако се приеме, че работещите в СУ са 3 597, средната годишна добавка е около 5 400 лева. Но зад това усреднено число се крие огромно несъответствие – някои не са взели и стотинка, други са получили десетки хиляди.
С 0 лева са 153-ма (включително 7 доценти и двама професори), на 496-ма са превели между 3 и 996 лв. за цялата година.
Професорите добавят между 12 000 и 18 000 лева годишно, тоест между 1000 и 1500 лева месечно. При доцентите и асистентите сумата е по-малка.
Но има и впечатляващи изключения и е много трудно да се каже дали значително по-големите суми са плод на прилагани към всички критерии или на специално отношение по неизвестни причини.
Къде отиват големите пари?
Когато се изключат няколкото пенсионирани професори, които са получили немалки суми заради обезщетенията за неизползвани отпуски и заплатите при пенсиониране, е видно, че основните финансови потоци са насочени към неслучайни хора – ръководството, някои преподаватели, ключови служители, през които минават парите на Университета и които знаят как точно се разпределят те.
Професор от Юридическия факултет например е взел 36 434 лв. Пак в същия факултет ръководител на катедра е получил 49 004 лв.
Преподавател на същата длъжност в Стопанския факултет е добавил 39 242 лв. към годишната си заплата – повече, отколкото е взел зам.-декан там.
Доцент в Юридическия факултет е заслужил 53 912 лева, 42 321 от които са дошли само от магистратури.
Главен асистент в Медицинския факултет е получил 26 811 лева – повече от доста професори и доценти. 22 008 от тях отново са от магистратури.
Ръководството
11 души в ръководството на Университета разпределят четвърт милион лева над заплатите си за 12 месеца: ректорът, заместниците му, главният финансист, главният счетоводител, председателят на Общото събрание и един от началниците на отдели в Ректората.
Загадка е как са изчислени заслугите на ректора и шестимата му заместници. Всеки взема различна сума. И шестимата получават повече от ректора, а един от тях – над два пъти и половина повече.
За 2016 г. ректорът проф. Анастас Герджиков е получил допълнително 15 449 лева или средно по 1287.42 лева на месец.
Останалите са взели: 16 726 лв., 17 265 лв., 18 605 лв., 21 354 лв., 28 690 лв. и 42 825 лв.годишно, тоест към основните им заплати са добавяни средно между 1393.83 и 3 568.75 лв. на месец.
7-та са прибрали общо 160 914 лв. за 12-те месеца на 2016 г.
Заместник-ректорът рекордьор с над 42 хил. над заплатата е получил допълнителни възнаграждения по 9 пера: стаж (4 009 лв.); научна степен (2 857 лв.); ръководни функции (7 882 лв.); участие в кандидатстудентски и кандидатдокторски кампании (117 лв.); магистърски програми (2 010 лв.); часове над норматива (936 лв.); за научно ръководство и консултации (2 400 лв.); „Вътрешни правила и работната заплата и КТД, работа със СУСИ, карти за Китен, увеличен размер на основната заплата, ДМС и др. еднократни“ (12 641 лв.); проекти с европейско и национално финансиране (9 973 лв.).
Кой е този човек и как е успял да вмести всички тези дейности в денонощието остава загадка.
Председателят на Общото събрание е взел 26 312 лв. (2 192.67 лв. средно месечно), а един от началниците на отдели в Ректората – 25 687 лева (средно по 2 139 лв. за всеки от 12-те месеца).
Смайващо, но факт: двама души от администрацията на СУ са получили по-големи допълнителни плащания и от ректора, и от петима от заместниците му. Единият е главният финансист Елена Петрова.
По волята на ръководството към годишната ѝ заплата са били добавени 35 253 лева (средно по 2 937.75 на месец). 19 829 от тях са дошли по линията на проекти, 6 086 лв. – от „специалната графа“ за индивидуалните заслуги, още 3 210 лв. са за участие в кампании, други 3 083 лв. за пари от вътрешно заместване, за стаж има 2 145 лв., за „по-висока професионална квалификация“ са ѝ преведени още 899 лв.
Отишлият си преди около месец заради недоброто финансово управление на СУ главен счетоводител Адриан Маринчев е получил 36 427 лева, като 7 496 лв. от тях са по едната графа с еднократните бонуси. 6 957 лева са за допълнителен труд, 6 697 са по втората графа за специални заслуги. За стаж Маринчев е взел 7 536 лв., а по проекти – още 4 000.
Непосредствено след 11-те, разделили четвърт милион, са старши юрисконсулт – 23 252 лв., началник звено – 21 106 лв., друг началник отдел – 17 503 лв.
Председателят на Контролния съвет е взел 16 197 лв., а зам.-председателят на Общото събрание на СУ – 13 462 лв.
Главният секретар на СУ Детелина Илиева е с добавка в размер на 12 412 лв., има двама ръководители на сектори съответно с 11 267 и 10 431 лв.
Началникът на кабинета на ректора е взела 9 637 лв. отгоре, средно по 803.08 лв. на месец отгоре.
Без критерии
Кой от 16-те декани колко е получил също е тайна, може би пазена, за да не се видят драстични разлики в заплащането на хора на една и съща длъжност и за да не е необходимо да се обяснява какви критериите са били приложени. В справката те са събрани в една графа и са дадени общи суми по различните пера – общо деканите са получили 341 185 лв. 112 219 лева от тях са „допълнително възнаграждение за изпълнение на ръководни функции – декан“ и отново сумата е обща, без яснота кой колко е получил.
Разликите в заплащането за една и съща дейност обаче няма как да се скрият.
Да вземем например ръководителите на катедри, където те са фрапиращи. Добавката за изпълнение на ръководната функция ръководител на катедра варира от 11 лв. до 3 093 лева на човек годишно. Няма никакво обяснение защо.
Предположението, че може би сумата зависи от факултета не издържа.
В един и същи факултет – Философския, най-ниската добавка е 16 лева, а най-високата – 1 206. Философският факултет не е изключение. Във Факултета по математика и информатика професор взема 11 лева добавка за ръководител на катедра годишно. Това е по-малко от лев на месец. Негов колега в същия факултет получава 1 041 лв. годишно. В ГГФ един ръководител катедра получава 12 лв. годишно, друг – 1112.
След като добавката не е еднаква за всички, след като не зависи от факултета, нито от академичната длъжност, остава единствено хипотезата, че парите се плащат според това кой е човекът.
Подобно е положението и в администрацията. В графа „началник отдел“ са отчетени годишните добавки на 9 души. Най-голямата е 25 678.00 лв., а най-малката – 1 182.00 лв.
При началниците на звена разликите също са съществени. Един е взел 21 106 лева за годината, а друг – 1 300 лева.
Още по-големи са те при ръководителите на сектори. Най-голямото допълнително заплащане е 11 267 лева. В другия край на скалата е ръководител сектор със 109 лева за годината, по 9 лева и 8 стотинки на месец.
Въпроси повдигат не само възнагражденията на конкретни преподаватели и служители, а и начинът на изчисляване на парите за стаж и научни степени. В първата колона няма и две еднакви суми, което навява преподавател на мисълта, че „трудовият стаж се изчислява с хронометър и възнагражденията се променят за всеки ден прослужено време“. Но „числата във фишовете, които получаваме, не отразяват такава динамика. Или справката не е вярна, или фишовете. Или и двете са верни, но възникват едни разлики, които отиват някъде“.
Интересна е и втората колона – с допълнителните възнаграждения за квалификация и научни степени. Там би трябвало да има повече еднакви суми, защото степените са две: доктор и доктор на науките. Не е така. Има около 5% еднакви суми, останалите са различни. Как са изчислени тези добавки, защо един доктор на науките получава повече от друг са въпроси, на които ректорското ръководство дължи отговор.
Преглед на длъжностите на работещите повече от 3600 души в Университета също буди съмнение за разхищения. Нужни ли са например 8 шофьори на Ректората? Кой или кои ползват услугите им и за каква дейност? Необходимо ли е да има длъжност „оператор на ксерокс“?