Кара месеца със 130 лева, приятели му носят храна
„Не съм отчаян. Ако съм отчаян, трябва да ходя да ровя по кошовете. Няма да се предам. Има някои хора, които, като ме разберат в какво положение съм, си мислят, че могат да ме унижават. Може и по-зле да стана, но духом няма да падна”. 34-годишният Димитър Василев говори с лека усмивка, въпреки крайната мизерия, в която живее. Изоставен е веднага след раждането, но е успял да изучи и висше образование в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Допреди около две години е работил на граждански договор и е успявал някак си да се издържа. В момента, в най-големите студове, се е свил в мазе в кооперация зад Духовната семинария и се опитва да изкара месеца с инвалидната си пенсия от 130 лева.
Историята на Димитър е и обичайна, често срещана, но и не съвсем. Още по време на бремеността си майката е пиела лекарства, за да абортира, но бебето е оцеляло. Димитър е роден с увреждания на ръцете – липсват пръсти, но и физическите му недъзи не могат да го сломят. Той не е загубил чувството си за хумор, въпреки студа, глада и липсата на пари. Шегува се сам със себе си и благодари на Бога, че въпреки опитите да бъде махнат, лекарствата не са увредили психиката и мозъка му. „Добре, че разсъдъкът ми е запазен, че на какви неща съм се нагледал по домовете, не е истина”, казва младият мъж. От Ардино, където е роден, попада в дом за деца без родители в селата Широка лъка и Стойките, а после е бил и в Чепеларе. Учил в училище в Смолян. След това сменя още няколко социални заведения, но успява да попадне на свестен директор в средното училище. Успява да завърши Икономическия техникум в Смолян, където се дипломирал по специалността „Мениджмънт и хотелиерство”. След това дошъл в Пловдив, където записал висше образование в Университета по хранителни технологии.
Показва две дипломи за висше образование. Първата специалност е „Технология на захарта, захарните изделия, нишестето и нишестените хидролизати”, по която е успял да се дипломира като бакалавър инженер с успех „много добър” 5. Второто приложение към дипломата му за висше образование е магистър по специалността „Компютърни системи и технологии”.
Дипломите му стоят в момента непотребни. Никой работодател не го иска, казва Димитър. Изпращал е на много фирми автобиографията си, но абсолютно никой не му се е обадил дори за интервю. Предполага, че причина може да е външният му вид. „Още като видят снимката на cv-то и съм дотам. Абсолютно никой не се интересува какво мога да върша и какво знам. Ще съм доволен дори на граждански договор някъде, за да мога да си стъпя на краката”, казва Димитър. Той успява да оцелява благодарение на приятелите и съучениците си. Един от тях му е предоставил стаичка в приземния етаж на кооперацията, в която живее, като ангажимент на сирака е само да си плаща тока и консумативите. Друг от бившите му съученици през ден му носи храна и буркани със зимнина, а трети успяват да му осигурят поне по един компютър за ремонт в месеца, за да може Митака, както те го наричат, да си купи поне хляб.
Преди няколко месеца с помощ отново от приятели Димитър е успял да влезе в дирите на родната си майка. Намерил я. Отишъл да се срещне с нея. Оказало се, че тя вече има ново семейство и две деца. Мъжът й и децата не знаели нищо за първата й бременност. „Тя даже не ме е давала за осиновяване. Направо ме е зарязала в родилния дом. Обясни ми, че е работила и не е била семейна. Но съм твърдо решен да намеря и баща ми, за да знам кой е. Тя отказа да ми каже кой е баща ми, но е хубаво да знам истината”, обяснява Димитър. При първата си среща с родната си майка, тя разбрала, че Димитър е много зле финансово и му обърнала гръб. „Тя ме разпита и като разбра, че съм зле..Ако беше разбрала, че съм добре с парите, веднага щеше да се залепи за мен, защото явно и тя финансово е зле”, говори почти без емоция в гласа си младият мъж. Той знае нищо за баща си, а липсата на пари да пътува му пречи да започне да проучва кой е той.
„Единственото, което искам, е да имам работа. Надявам се много да успея да си намеря работа, след което ще се закрепя и ще започна да живея малко по-добре”, се надява Димитър Василев, чийто телефон е 0885 76 76 18. /Монитор