Сидеров пред ПИК: Борисов да изгони Даниел Митов от правителството! Радев е козирувал на американски шеф, кога стана антинатовец?!
Автор: Ива Николова
– Г-н Сидеров, външният министър Даниел Митов заяви пред „Ройтерс“, че България няма да подкрепи премахването на санкциите срещу Русия. Според вас това позиция на правителството ли е или лично мнение на Митов?
– Това е поредният разнобой в редиците на ГЕРБ. Преди това беше разнобоят президент – премиер. Президентът бе този, който беше излъчен от ГЕРБ, който зае позицията на ястреб и искаше повече дрънкане на оръжие и напрежение в Черноморския регион. Премиерът зае обратната позиция. Сега виждаме повторение на тази ситуация, когато външният министър зае позиция, на която няма право, защото не е негова работа да го казва. Нито е минавало през парламента такова решение, нито е обсъждано, а би трябвало да се постави в парламента. Между другото, през годините „Атака“ постави този въпрос, в един момент и БСП го постави – за позицията на България, която правителството трябва да постави в Брюксел, а именно, че България не е съгласна със санкциите срещу Русия. Това не се прие. Но тази дискусия трябва да се проведе тук. Тук трябва да има решение на Народното събрание. И тогава външният министър, който е част от изпълнителната власт и трябва да изпълнява решения, да се изкаже, ако изобщо му е работа да се изказва.
– Тъй или иначе той го е направил. Това ли е позицията на България според вас?
– Просто имаме разнобой, който премиерът може да реши с една дума със свалянето на този миниистър. Което се надявам да стане след изборите. Той дори намекна, че могат да се очакват смени. Да започне със смени и на военния министър, и други ще се намерят. Т.е. да се направи един ремонт в кабинета, който да заличи разнобоя. Тъй като и президентът по естествени причини също ще отиде в историята. Ние може да сме опозиционна партия и да не участваме във властта, но тук ще отбележа, че ние нямаме нужда нито от разнобой, нито от клатене на лодката на държавата, защото сме в много сериозна кризисна ситуация с елементи на военно напрежение.
– Турция ли е голямата заплаха?
– Макар че аз съм израснал с полемика срещу Турция, сега ще насоча вниманието ви към друга световна велика сила – САЩ, която превърна източноевропейските държави от Прибалтика до Босфора в един фронт. Ние сме едно мини-НАТО, което вече е натоварено с функцията да дрънка оръжие срещу Русия и да я плаши. В тази роля на нашите държави като по-млади страни-членки на НАТО и Евросъюза естествено сме по-комплексирани и те използват това. И тъй като стара Европа леко се дистанцира от антируската политика, предпочита младите европейски държави да я водят. Сега дори виждаме престараване на една Румъния, на Естония и т.н. Но това са държави, които истерично искат да се вкопчат от един по-голям брат в друг.
– Наистина ли смятате, че и ние следваме тази линия?
– В момента наблюдавам знаци на по-уравновесена политика. Когато говорим за външна политика, имам предвид премиера, защото виждаме, че той влиза в разнобой дори с външния си министър. Не зная дали може да го смени или не може. По принцип външните министри у нас са протежета на велики сила. В този случай знаем, че г-н Митов дойде като служител на американска институция, тъй че сигурно не е лесно да го смени.
– Вие вероятно смятате, че санкциите срещу Русия трябва да паднат. Възнамерявате ли да повторите искането си за решение на парламента в тази посока?
– Мисля, че България ще спечели уважение в Европа, ако започне да поставя този въпрос. Ясно е, че ние като отделна държава не можем да свалим санкциите, но можем да поставяме въпроса и да привличаме и други европейски лидери, които мислят в тази посока. Това е една група от европейски държави, в която ние можем да бъдем ядро, да сме по-активни до момента, в който тази позиция надделее. Аз виждам, че този момент наближава. Меркел в родната си провинция вече заема трета позиция, на първа е партия, която, да речем, е аналогична на нашата политическа сила. Във Франция е същото. В Австрия предстои да видим на 2 октомври.
– Дали разговорите, които Борисов проведе с Меркел и Туск са били точно на тази тема, като имаме предвид ориентацията на нашите държави?
– Беше добре премиерът наистина да дойде в парламента и да направи изложение за какво е говорил. Зная, че във външната политика винаги има два плана и неща, които не трябва да се казват широко. Но онова, което може да се каже, той би трябвало да го сподели, защото ще спечели точки. Той положи не малко усилия да направи онази совалка, на която някои погледнаха дори с присмех и аз мисля, че не са прави.
– Как си обяснявате този подход към действията на премиера?
– Смятам, че България е в много сложно положение. Каквото и да е отношението ни към Турция, аз смятам, че всички мерки, които ще спрат потока от мигранти към нас, са добри. Ако ние в момента сме в остър конфликт с Турция и те в отговор ни пуснат няколко стотин хиляди мигранти, ще стане страшно. Вече е ясно, че няма нито къде да се хранят, нито къде да живеят. Просто положението става критично.
– Мислите ли, че някой има желание това да се случи на България?
– Може би не оценяват, че с това помагат на този процес. Тълкувам го като един опозиционен рефлекс. Опозицията винаги трябва да скача на управляващите. Играта е такава. Но има ситуации, в които може би е по-добре да се въздържиш, тъй като вътрешният политически бой може да свали цялата държава.
За мен това е отговорното мислене. Иначе няма никакъв проблем. Всеки от нас вече е достатъчно опитен, можем да правим и ирония, и сарказъм, и всичко. Само че има ли смисъл? Честно казано, аз съм се поизморил от такива упражнения и смятам, че всяка стъпка, която е за реално укрепване на страната, е по-важна от медийния фойерверк в стил „виж как го казах“.
– Позицията по газовия хъб, която Борисов защити преди дни с аргумента, че България също има своите интереси, част от тази стратегия на външната политика на правителството ли е? Реално ли е това?
– Смятам, че действията на правителството се забавиха. Трябваше да се използва моментът, в който Русия и Турция бяха в остро стълкновение, и тогава да издействаме договор, естествено, с благословията на Брюксел за въпросния хъб. Защото той дори и да бъде направен, трябва да знаем дали те искат да вложат толкова пари, че да има тръба и до Турция, и до Варненския хъб? Сигурно няма да правят дублаж, ако това струва толкова скъпо.
Да, тръбите стоят там, но беше изпуснат един момент, в който можехме да използваме лошите отношения между Турция и Русия. Затова смятам, че трябва да се работи в тази посока и то дипломатично, без много публични изявления. За момента мълчанието по този въпрос ще е по-полезно. Така бих посъветвал правителството. Нека го направят, да го постигнат и тогава вече да се каже.
Има една вътрешна мрежа, която е държавна и трябва да остане такава, която може да бъде включена към пренос и към този, тъй да се каже, мини-Южен поток, към Сърбия и към който иска да плаща.
– Смятате ли, че дебатите на тази тема трябва да бъдат част от президентските дебати и ориентир за избирателите? Ще слагате ли тези теми на масата?
– Това е част от геополитическата тематика и ще бъде слагана на масата. Ние сме наясно, издигнали сме за кандидат-президент Красимир Каракачанов, който е наясно по този въпрос. Няма нужда да обясняваме за какво се бори.
Трябва ясно да кажем, че президентството не е учебен център, защото напоследък бе превърнато в такова. Там трябва да застане човек, който да е наясно с основните национални въпроси. Нашата двойка – и Каракачанов, и Нотев, са утвърдени хора с позиции, с много ясна теза, че ние не трябва да сме по-големи католици от Папата и да се залепваме за някого, а да балансираме в днешния сложен свят. Това е възможно.
Най-важно е следващият президент да не е ястреб и преди още НАТО да е казало „добър ден“, вече да бърза с някакви изявления. Вече дадохме пример за това като партии, които имаха напрежение помежду си, показахме, че можем да действаме заедно. Надявам се това да е стратегически съюз, да не е само за тези избори, защото това вече дава смисъл на стъпките ни в един бъдещ парламент. Една сериозна група на патриотична формация очевидно ще дава тон на управляващите. Това ще е помощ на когото и да било.
– А не се ли боите, че кандидатът на БСП Румен Радев ще ви измести от позицията на патриотите, защото той е бил човек с пагони?
– За мен е грешна тезата, че президентът трябва да бъде неполитическа фигура – генерал, военен, експерт. Този пост предполага политическа визия.
Не познавам лично ген. Радев и не зная какви са вижданията му. Той тепърва ще ги изгражда, тепърва ще си прави позицията по външнополитическите въпроси. Освен това фактите говорят, че той до този момент е бил на буквално подчинение на натовски началници. Няколко години е служил в Граф Игнатиево, а това е база, която точно БСП, а не ГЕРБ, през 2006 г. даде на американците – общо 4 такива бази. Значи Радев е козирувал на американски шеф. Как сега ще стане антинатовец? Там е завършил, там е специализирал. Заедно с кандидатът на реформаторите за вице – ген. Съби Събев, са били в една и съща школа в САЩ.
Т.е. той е американскки възпитаник, служил под американско командване и как сега излиза с друга позиция? За мен това не е сериозно.
Президентската битка е лидерски въпрос и трябва лидерско участие. Каракачанов е с доказани позиции без никакви отклонения и неговата партия от години наред е с тях в българската политика.
– Ако е така, Бойко Борисов ли трябва да скочи от ГЕРБ за президент?
– Смятам, че да. Това би било логичното. Съответно БСП да извадят лидера си, както реформаторите, АБВ и т.н. Другото е заместителство.
Ние се представихме най-достойно. Още преди ваканцията излязохме с кандидатите си. Т.е. даваме пример.
Борисов е по-скоро в ситуация да не може да предриеме правилен ход. Ако той излезе, се създават едни проблеми. Ако остане, кого пък да издигне? Разбирам го, не е лесно. Но в такива случаи трябва да се действа може би малко по-импулсивно, както ти подсказва сърцето. Трябва да се поеме риск. Не можеш да уцелиш точно, защото нищо не е така, както изглежда сега. Т.е. поемането на отговорност и скок е задължително за един лидер.
– И какво място отреждате на патриотите на тези избори? Сигурно първо?
– Мисля, че ще имаме много-много добър резултат и той ще проправи пътя ни към едно много сериозно присъствие на патриотичните сили. Без онази острота или неразбирателство, или пък хвърляне на черна сянка. Защото нашият път в течение на 14 години беше свързан с много остри моменти, с много черна пропаганда.
Сега вече виждам, че идеите ни са били верни – неща, които аз съм говорил и са се случили. Оказа се, че сме били прави. Е, в онова, в което не сме били прави като поведение, ще се изглади, но идеите ще останат верни. Това не е малко. Това означава, че си засял семето, а жътвата предстои.