Ти си в кръвта ми! Нас само смъртта ще ни раздели, казал великият бас на Пенка Касабова
Без сестрата на поета Гео Милев – Пенка Касабова, оперният свят щял да се размине с гениалния бас на Борис Христов, а най-вероятно българинът, смятан за наследник на Шаляпин, е щял да си остане скромен труженик на попрището на юриспруденцията.
Пенка Касабова е първата българка с висше образование в областта на предучилищното възпитание. През 1937 г. тя вече е част от интелектуалния елит в София. Точно тогава съдбата среща 36-годишната Пенка с едва 23-годишния Борис. По онова време тя е директор на американската детска градина в София и на педагогическия институт към нея, а младежът е студент в Юридическия факултет и пее в хор „Гусла“. Запознават се по време на приятелска вечеринка в дома на общия им познат Любен Живков. Никой не предполага, че помежду им ще прехвърчат любовни искри, а чувствата ще останат живи чак до смъртта им.
„Още отвън се чуваше хубаво мъжко пеене с акомпанимент на акордеон. Любен ме представи, а на мен каза: „Всички сме от хор „Гусла“. Погледът ми се прикова в един висок, хубав млад мъж с цигара в ръка. И досега не мога да си обясня как и защо толкова силно ме привлече той, та дори си казах: „Ако този мъж ме поиска, веднага бих се омъжила за него“. Сякаш пръст божи ми го посочи”, казва Пенка Касабова в изповедната си книга „Любов и талант”, в която споделя за изключителната си любов към прочутия бас.
Тогава тъкмо тя го убеждава да зареже правото и да се отдаде на музиката. Но Пенка не предполага, че със заминаването на Борис Христов за Италия и неговия възход ще дойде краят на любовта им.
През май 1943 г. Борис заминава за Рим. Преди да тръгне, Пенка му подарява златно кръстче с думите: „Да ти напомня за моята вяра в твоя успех“. Басът не го сваля до края на дните си.
Неговото обучение във Вечния град е трудно и мъчително, съпроводено с много съмнения и разочарования. Пенка е неговият ангел-хранител, вдъхва му кураж, изгражда самочувствието му с опитността на педагога и със сърцето на любяща жена.
Двамата не спират да си пишат писма, но между тях застава първо войната, а после и Държавна сигурност, която обещава да пусне Пенка при Борис, ако… стане доносник! Естествено, тя казва: „Не!”.
Пенка спира писмата до любимия си, а когато той се жени за Франка, тя е посвоему щастлива. „Той има нужда от жена до себе си в този момент“, пише тя.
Когато се срещат след 22-годишна раздяла, Борис Христов й казва: „Пенка, искам да падна пред теб на колене и да поискам прошка… Ти имаш специално място в сърцето ми – там никой никога не може да влезе!“.
Години по-късно великият бас ще й признае: „Пенка, чедо мое! Ти си в кръвта ми! Нас само смъртта ще ни раздели!“. Така и става, те остават неразделни до последния си час.
Борис Христов умира на 28 юни 1993 г. в Рим, като преди това е пожънал аплодисментите на публиката по всички световни оперни сцени. Касабова си отива от този свят през 2000 г., като дни преди да почине, оставя на близките си своя ръкопис с указание някой ден да го прочетат и ако решат – да го публикуват. Така се появява книгата „Любов и талант“.
retro.bg