Руският президент Владимир Путин вече призна независимостта на подкрепяните от Москва бунтовни източноукраински райони – ход, който ще изостри още повече напрежението със Запада на фона на опасенията от руска инвазия в Украйна.
Путин направи това след дни на повишено напрежение в източния промишлен център на Украйна, където украинските правителствени сили са изправени от близо осем години срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в конфликт, отнел живота на повече от 14 хиляди души.
Следва справка за териториите в Източна Украйна под бунтовнически контрол:
СЕПАРАТИСТКИЯТ БУНТ НА ИЗТОК
Когато през февруари 2014 г. проруският президент на Украйна беше свален от власт от масови протести, Русия отговори с анексирането на украинския Кримски полуостров. След това Москва застана зад бунтовниците в преобладаващо рускоезичния регион в Източна Украйна, известен като Донбас.
През април 2014 г. подкрепяните от Русия бунтовници превзеха държавни учреждения в Донецка и Луганска област, провъзгласиха създаването на „народни републики“ и започнаха да воюват срещу украинските войски и доброволчески батальони.
Месец по-късно сепаратистките райони организираха всенародно допитване за обявяване на независимост и направиха опит да се присъединят към Русия. Москва не ги прие, а просто използваше двете области като средство да държи Украйна в орбитата си и да възпрепятства влизането ѝ в НАТО.
Украйна и Западът обвиниха Русия, че подкрепя бунтовниците с войски и оръжие. Москва отрече това, твърдейки, че всички руснаци, които воюват там, са доброволци.
На фона на ожесточени сражения с танкове, тежка артилерия и бойна авиация, на 17 юли 2014 г. над Източна Украйна беше свален Полет 17 на Малайзийските авиолинии, при което загинаха всички 298 души на борда.
Международно разследване заключи, че пътническият самолет е поразен от доставена от Русия ракета, изстреляна от територия, намираща се под бунтовнически контрол. Москва продължава да отрича да е замесена.
МИРНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ИЗТОЧНА УКРАЙНА
След тежкото поражение на украинските войски през август 2014 г. пратеници на Киев, бунтовниците и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) сключиха примирие в беларуската столица Минск през септември същата година.
Документът предвиждаше прекратяване на огъня под наблюдението на ОССЕ, изтегляне на всички чуждестранни бойци, размяна на пленници и заложници, амнистия за бунтовниците и обещание отцепническите области да се ползват с определена степен на самоуправление.
Споразумението скоропостижно се провали и ожесточените боеве се възобновиха, което доведе до ново голямо поражение за украинските войски, в битката за Дебалцево през януари-февруари 2015 г.
С посредничеството на Франция и Германия беше постигнато ново мирно споразумение, което беше сключено през февруари 2015 г. в Минск от представители на Украйна, Русия и бунтовниците. То предвиждаше ново спиране на огъня, изтегляне на тежкото въоръжение и поредица ходове за постигане на политическо уреждане на конфликта. Лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия подписаха декларация в подкрепа на споразумението.
ЗАМРАЗЕН КОНФЛИКТ В УКРАЙНА
Със споразумението от 2015 г. Кремъл направи голям дипломатически удар, защото то задължаваше Украйна да предостави особен статут на сепаратистките райони, позволявайки им да създадат собствени полицейски сили и да имат думата при назначаването на местните съдии и прокурори. В него освен това беше заложено положение, че Киев ще може да си върне контрола върху приблизително 200-километровата граница с Русия в бунтовническите райони едва когато те получат самоуправление и произведат местни избори под наблюдението на ОССЕ – вот, който почти със сигурност би оставил проруските бунтовници на власт там.
Много украинци възприемат тези договорености като предателство към националните интереси и затова прилагането им навлезе в застой.
Документът от Минск помогна за прекратяването на ожесточените боеве, но обстановката остана напрегната, като редовно продължаваше да има престрелки.
При положение че изпълнението на Минските споразуменията забуксува, надеждата на Москва да използва бунтовническите райони, за да влияе пряко на украинската политика, беше попарена. Замразеният конфликт обаче изчерпа ресурсите на Киев и на практика създаде непреодолима пречка пред изпълнението на задачата, която си беше поставила Украйна, да влезе в НАТО – присъединяването към алианса дори е записано в украинската конституция.
Москва предприе усилия да затвърди хватката си върху бунтовническите райони, предоставяйки руски паспорти на над 720 хиляди души – близо една пета от около 3,6-милионното им население. Тя осигури финансово-икономическа подкрепа на сепаратистките територии, която обаче се оказа недостатъчна за преодоляване на огромните щети от боевете и укрепването на местната икономика. Преди конфликта на Донбас се падаше дял от около 16 процента от брутния вътрешен продукт на Украйна.
УСИЛИЯ ЗА СЪЖИВЯВАНЕ НА МИРНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ
В условията на покачващо се напрежение във връзка с струпването на руски войски по украинските граници, Франция и Германия предприеха нови усилия за насърчаване на спазването на споразумението от 2015 г., с надеждата това да помогне за уреждане на сегашното противопоставяне.
Изправени пред призиви от Берлин и Париж за прилагане на договореностите, украинските власти засилиха критиките си към Минското споразумение и предупредиха, че то може да доведе до разпадане на страната. Два кръга преговори между специални президентски представители от Русия, Украйна, Германия и Франция не постигнаха никакъв напредък.
Междувременно долната камара на руския парламент призова миналата седмица Путин да признае независимостта на бунтовническите райони в Украйна.
ПУТИН ПРИЗНАВА НЕЗАВИСИМОСТТА НА РАЗМИРНИТЕ РЕГИОНИ
Признаването от Путин на независимостта на териториите, намиращи се под бунтовнически контрол, на практика слага кръст на Минските споразумения и ще изостри още повече напрежението със Запада. Москва сключи договори за приятелство с бунтовническите територии – ход, който може да проправи пътя за откритото им подпомагане от Русия с войски и оръжие.
До това развитие се стигна след няколко дни на обстрели по протежение на фронтовата линия в Донецка и Луганска област. Украйна и Западът обвиниха Москва, че нагнетява напрежението, за да си създаде предлог да нахлуе. Русия от своя страна обвини Киев, че се опитва да си върне със сила контролираните от бунтовниците територии – твърдение, което Украйна категорично отрече.
В петък сепаратистките лидери направиха видеообръщения, в които обявиха евакуация на гражданското население поради опасност от, по думите им, украинска „агресия“. Техническите данни от видеото показаха, че изявленията им са записани два дни по-рано, когато обстановката все още беше сравнително спокойна, което говори за съзнателно намерение за откъсване на тези райони от Украйна.