Представи се на нашите читатели…
– Цялото ми име е Александра Ивон Лойкер. Артистичният ми псевдоним е Lexi.
На 22 съм и съм родена в Германия. Майка ми е българка от гр. Дупница, а баща ми е германец. До 6 годишна възраст живях в България и смело мога да кажа, че тук съм имала едно изключително щастливо детство. Останалата част от живота ми премина в Германия и до преди година и половина живях там. След това реших да се върна тук и в момента уча Психология и изграждам музикалната си кариера.
Но защо реши да се върнеш, в Германия всичко е доста по уредено?
– В България съм изживяла най-прекрасните мигове от живота си. Тук съм била истински щастлива и вътрешно чувствах, че това е подходящото място за да доразгърна музикалния си талант и да изградя кариера. Разбира се, много хора ми казаха че съм луда и тук музикален пазар просто няма, но аз продължавам да вярвам и не мисля да се отказвам. В момента много млади хора напускат страната и така нареченото изтичане на мозъци е изклю1ително актуално. Реших, че не искам да допускам това и със себе си и че искам да даря таланта си на българите, на хората тук. Младите хора са бъдещето и ако всички напуснем, значи наистина няма надежда. Аз искам да бъда полезна на тази страна.Винаги съм се чувствала повече българка, от колкото германка. Нямам обяснение за това, но интересното е и че дори имам повече приятели в София, от колкото в който и да е германски град. Хората тук са по-отзивчиви, по-топли, по- гостоприемни.
А как всъщност се зароди тази твоя любов към музиката?
– С моите родители в Германия често посещавахме различни заведения с жива музика. Още от дете сцената ме впечатляваше много и не изпусках възможност да запея или да танцувам с музикантите и изпълнителите. В свободното си време обичах да измислям танцови хореографии и да влизам в различни образи и роли.Почти всеки ден пеех песни на любимите си изпълнители и в общи линии бях отговорна за постоянното добро настроение в къщи. Не мога да определя точен момент, в който съм започнала със всичко това, но определено е от много, много ранна детска възраст. 6 години от живота си посветих на модерните танци и най-вече на хип-хопа. Дори известно време бях треньор по бели денс. След това се включих в мюзикъл, в който пях и танцувах. За щастие той имаше огромен успех и бях част от него цели 2 години.подготовката ми включваше уроци по пеене и актьорско майсторство, които мога да кажа че ме изградиха като артист и отключиха част в мен, които дори не бях подозирала, че притежавам…
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса:
