СЕНЗАЦИЯ В ДЕЙЛИ ПРЕС: НЕДЯЛКО РАЗМАЗА СЛАВИ! НЕ Е ЗА ИЗПУСКАНЕ! ВИЖТЕ ТУК

Слави има повече охрана от Делян Пеевски

Абсурдно е този, който ни насади чалгата, да култивира обществото

Той е най- лъскавата мутра, возят го два бронирани джипа

Опитва се да вдига с мен падащия си рейтинг

Ще го гоня до дупка, защото вкарва интрига в семейството ми

Може би Трифонов не е само педераст, а и педофил

Жал ми е за майка му – няма да види внуци от него

Пошъл сюжет се разиграва в „Шоуто на Слави” от няколко седмици. Водещи­ят се бие в гърдите, че е хомосексу­алист и щял „да опъне” издателя Недялко Недялков. Дългия е бесен, задето в агенцията на Недялков – ПИК, публикуваха сенза­ционно твърдение на рокаджията Ицо Петрофф. Според музиканта учиндолецът имал гей забежки и бил по­пулярен с прякора си Славуца.

Потърсихме Не­дялко, за да ни разкрие своята гледна точка за панаира. Разго­вора проведохме на „ти”, защото години наред сме работили заедно – Недялков е един от двамата създатели на „Уикенд” и съиздател на вестника до 2009-а.

– Недялко, как прекара Свети Валентин?

– Свети Валентин го прекарах със семейството си – съпругата и децата. Рязахме лозе на нашето село, пихме домашно вино и се видяхме с местните ни приятели, които ни почерпиха с прясно заклано прасе и сланина. Въобще – идилия – каквато има в едно нормално българско православно семейство. Пожелавам на всички хора без семейства да имат тази радост и да празнуват така.

– Смешно ли ти стана на 14 февруари, когато на възлови места в столицата се появиха билбордове, с които Слави ти се обясни в любов? С чувство за хумор ли прие тази негова акция?

– Нямаше да знам за тези билбордове и да им обърна внимание, ако не бях видял в сайтове публикации за тях. Нито ми стана смешно, нито тъжно – стана ми безраз­лично. Впрочем дожаля ми за този човек, че на 14 февруари, вместо да се обърне към любимата си жена с „обичам те”, към съпругата или лю­бовницата, казва това на мен под формата на шарж. Това показва кол­ко е самотен, нещастен и комплексиран, показва как човек без деца и семейство се опитва да превърне в скеч дори и свещено чувство като любовта. Дожаля ми искрено за него и майка му. Тежко е за една майка да разбере, че синът й е хомосексуалист. Това е сигнал, че той ще я остави без потомство и внуци. Наистина изпитах чувство на тъга.

– Евгени Димитров – Маестрото пишел песен „Слави и Недял­ко”… Май Трифонов няма намерение да се отказва от атаките срещу теб…

– Той ще се опита да превърне тази история в отделна сюжетна нишка в шоуто си и ще пробва да вдигне по този начин падащия си рейтинг. Това е ласкателство за мен. Означава, че аз и агенция ПИК сме вече толкова популярни, че можем да помогнем на западащия рейтинг на едно телевизионно шоу в Би Ти Ви, излъчвано в праймтайма. А че рей­тингът му е паднал, сочат и данните на ГАРБ.

– СЕМ трябва ли да се намеси според теб?

– Според мен е илюзорно, че регулаторът ще вземе отношение. Слави Трифонов се чувства недосегаем и ненаказан. Години наред неговото предаване е единственото, в което не се предоставя право на отговор на засегнатите. Тоест той е над всякаква регулация и над Закона за радио и телевизия. Не очаквам подкрепа от СЕМ. Дали е морално и етично човек, който прави Детската Евровизия и работи с малки таланти, да се обяснява на мъж в любов… Не знам! Аз като родител не бих пуснал своето дете в шоу предаване или друга продукция, в която водещият се самоафишира като човек, който иска „да опъва” мъже. След като той реагира така към мен, може да го направи и към децата един ден. Може да не е само педераст, а и педофил. Това е опасно! На съвестта на родителите на Крисия и г-н Андреев оставям да преценят дали ще пускат децата си при този човек или не. Не е приятно да се види, че чичко водещият иска да си ляга с други чичковци. Той си го казва това открито.

– Не го е казал…

– Напротив. Слави в показанията си в прокура­турата е написал: „Аз съм хомосексуалист!”.

– Слави сигурно вярва, че по този начин ти на­трива носа…

– По този начин той унижава себе си, самооп­ределя се като обратен и перверзен. Какво и по какъв начин унижава мен?

– Притесни ли се за себе си и семейството си, когато Слави ти изпрати 20 цветя? Според теб реална ли е една такава заплаха?

– За себе си по-скоро не, но за семейството си се притесних искрено. Чувал съм, че този човек е способен на крайности и понякога изпада в особени състояния. Не знам, когато е в подобни състояния под влияние на някакви неща, докъде би могъл да стигне. Допускам, че може да има реална заплаха срещу мен и семейството ми и по тази причина подадох жалба в прокуратурата. Смених маршрута на придвижване на своите деца, както и моя собствен. Една телевизион­на мутра, която ходи с 10 бодигардове и 2 бронирани джипа, ако ти се закани официално, че иска да те опъва… Всеки нормален човек би се притеснил.

– Близките ти притес­нени ли са? Ходите ли с усилена охрана заради Слави?

– По-неприятното е, че близките ми се притесниха повече от мен. Аз охрана нямам и не се возя в бронирани коли. Имам един шофьор и го ползвам просто защото не мога да карам кола. Никога не съм разчитал на гардове.

– Колко опасен би могъл да бъде Слави?

– Ако изпадне в някое от особените си състоя­ния, може да бъде доста опасен. Той сега се опитва да го изиграе като театър и скеч, но аз си мисля, че има криминално съзнание. Общувал е и сам афишира връзки­те си с убитите босове на ВИС Георги и Васил Илиеви. Пял е на сват­бите им, забавля­вал се е с техните охрани. С Илия Павлов беше първи приятел…

Убитият писател Георги Стоев, на когото сме издавали книгите, има много интересни спомени. Разказва как Слави Трифонов е изнудвал бизнесмени за пари, има и един епизод със Славчо Христов… Хубаво е човек да си припомни книгите на Георги Стоев. Той беше убит от героите си, а героите му пък бяха приятели на Слави Трифонов.

– Казваш, че си отмъсти­телен човек и вече даде Трифонов на прокурату­рата заради заканите му, отправени в посланието му към теб. Очакваш ли държавното обвинение да си свърши работата?

– Надявам се прокура­турата да свърши своята работа. Ако има закони в България, този човек би следвало да бъде поне предупреден и санкциони­ран по някакъв начин. Не очаквам да бъде арестуван, деянието му не е от този характер. Дано държавата да покаже сила, енергия и желание и да защити свой гражданин, независимо дали е издател, известен или обикновен човек, от гаврите и заканите на едно телевизионно лице. Ефирът не е, за да си разчиства някой сметките. Ако си се почувствал засегнат, има съд, проку­ратура и регламентирани начини да отговориш. Но да използваш праймтайма на една телевизия вече 15 години, за да се гавриш с неудобните хора, да пускаш просташки скечове и да разказваш мръсни вицове преди 23,30 часа… Такава разюзданост и простащина не съм чувал да има където и да е по света! Не знам такъв прецедент – някой да излиза и да разказва мръсни вицове и след това да вади малки дечица, да ги гали по главичките и да ги кара да пеят някакви умилителни песни. Това е голяма наглост! Призовах Трифонов да дойде, да се яви при мен без охрана и бронирани джипове и да ми каже в лицето всичките си гадории. Да дойде като мъж! Нали уж е голям пич? Защо се крие зад сценари­сти, скечове, билбордове, послания, куриери? Нека дойде да решим въпроса, може на маса или друга­де… има всякакви способи. Ако бяхме във времената на Пушкин, може би щяхме да изчистим спора по друг начин (смее се).

– С дуел…

– Уви, не сме в това време. Опитвам се да запазвам хладнокръвие и да не излизам от нерви, защото би било фатално. Има хора, които само това чакат.

– Не приемаш ли обаче с едно наум публикуваните в твоята агенция ПИК твърдения на Ицо Петрофф, че Слави е гей, или вече нямаш съмнения?

– Вече нямам абсолютно никакви съмнения. Той самият си казва, че е гей. Как да имам съмнения пред самопризнанията на един човек.

– Навремето Слави те съдеше. Защо, след като ти публикува твърдения­та на Ицо Петрофф, той не потърси правата си в съда, а потърси друга разправа?

– Слави Трифонов съдеше изданията, в които бях съиздател. Заведох тогава частно наказателно дело за клевета и обида срещу него, което спечелих на две инстанции. Тоест аз персонално съм осъдил Трифонов, а той мен – не. Съдил е фирми, в които съм имал участие. Въпреки че го осъдих персонално, той не престава да клевети и обижда и вече е налице рецидив. През 2005-а, когато правеше своите предавания срещу жълтата преса и ми приписваше какви ли не безумия и дописки, с които нямах нищо общо, каза по мой адрес на мои колеги, че ще се лее кръв.

Подадохме жалба в прокуратурата и оттам го извикаха. Подпи­сал е и предупредителен протокол, но въпреки това си продължава, както си знае.

– Защо Слави взе толкова навътре пуб­ликуваните в агенция ПИК твърдения на Ицо Петрофф за евентуалната му хомосексуалност?

– Причините са явно ком­плексни. Едната е, че е бил жегнат по слабото място. Втората е, че използва сюжета, за да реанимира рейтинга си и да вкара нови образи и персонажи в шоуто си. Аз обаче не съм Володя Стоянов, Радо Шоу, Лили Иванова… Не съм някой от стотиците беззащитни артисти, с които той се гаври вече 15 години абсолютно безнака­зано. Не съм човек, който ще се откаже. Ще го гоня до дупка, защото вкарва интрига в семейството ми.

– Симпатизирал ли си някога на Слави? Кога?

– Не гледам неговото предаване повече от 10 го­дини. Ако не беше изпратил писмата, нямаше да науча за гаврите. Близките ми, познатите ми, приятелите и болшинството от колегите ми също не следят „Шоуто на Слави“. Този човек на мен ми е безинтересен.

– Изясни ли ти се вече окончателно що за човек е Слави? Какво не зна­еше досега за него, за да е напълно завършен портретът му в твоите очи?

– Не бях стигнал до извода, че до такава степен е криминализирал съзнанието си. Не бях осъз­нал, че е способен на чак такива извънтелевизионни рекетьорски практики… Излиза, че той по никакъв начин не се различава от приятелите си от ВИС-2. Ползва тяхната символика, изпращайки 20 карамфила като за погребение, ползва тяхната лексика, техния стайлинг… Този ли тату­иран гей ще се превърне в месия за народа? Този ли татуиран гей ще прави референдум и ще спасява България, ще претендира за морал, ще апелира към Цецка Цачева да ходи с колело на работа? Нека да слезе той от джипа си и да подкара колело, за да даде пример, а после да коментира останалите! Той е най-лъскавата мутра, един от най-охраняваните хора в България. Има повече охранители от Пеевски… Защо се пази като мафиотски главатар? От какво?

– Ще му простиш ли някога? Написа, че Слави се опитва да вбие клин в семейството ти, канейки брат ти Асен да участва в предаването му…

– Това беше хитър такти­чески ход. Опита се да по­каже, че отличава зърното от плявата, лошия от добрия брат, че уж е обективен и не води семейни войни. Всъщност това беше едно емоционално предизвика­телство към семейството и баща ми по някакъв начин. Баща ми (знаменитият поет и драматург Недял­ко Недялков – б. р.) взе отношение, пусна писмо в моя защита и Слави се опита да го предизвика. Това беше много грозно! Не мога да му простя, че се опитва да вбие клин в семейството и да сее интрига. Кръвта, разбира се, вода не става, братята си остават братя. Наивно е да се смята, че Трифонов може да постигне замисъла си. Той е вълк единак и няма близки хора. Няма да успее да ни раздели, опитвайки се да вбие клин помежду ни.

– Възможно ли е Слави да стане президент, ако се кандидатира, както пред­ричат някои? Ако да, ще настъпи ли апокалипсис в България?

– Искам да се кандида­тира, да направи партия и политическият проект да се сбъдне. Искам да излезе на избори, за да му лъсне, с извинение, задникът и да се види колко струва и колко тежи. Убеден съм, че може да напълни един стадион с 20 000-30 000 души, но почти никой от зрителите му няма да отиде до урната и да гласува за него. Хората имат разум в главата си и могат да отличат шутовщината от реалната тежест. Не вярвам българският народ да стигне дотам, че да избере Трифонов. Искам да отиде на избори и да се провали. Това ще бъде край на т.нар. феномен Слави. Ще го подкрепя символич­но – ще гласувам за него, ако се яви на избори, за да не е съвсем празна урната му.

– Ти би ли се впуснал в политиката? Минавала ли ти е такава идея?

– Не,’ никога не ми е минавала такава мисъл. Но ако продължават да ме ядосват, може и да размисля. Големи глупости се случват в държавата и една от тях е, че този човек Слави Трифонов продължава да се самоописва като народен трибун и опозиция на властта. Властта в държавата е толкова слаба, че допуска това недоразумение да бъде нейна алтернатива. Изключително позорно! Човекът, който насади чалгата и простащината в българското общество, в момента иска да култивира това общество…

– Има ли днес свобода на словото в България?

– Има прекомерна сво­бода на словото и ние си патим от това.

– Кога е допустимо да се налага цензура? Имало ли е случаи, когато ти се е искало да цензурираш материал в някоя от твоите медии?

– Естествено е, че се е случвало да цензурирам материали. Аз съм издател тоталитарист и предпочи­там, когато си направя ме­дия, да излизат неща, които ми харесват на мен. Всичко в живота е субективно.

– Как се насочи към журналистиката?

– Съвсем случайно. Дете на прехода съм, излязох от училище и от семейството през 1989 г. Бяхме възпи­тавани и си въобразявахме, че животът ще протече по един начин. Имахме идеи и илюзии, но всичко за една нощ приключи. Винаги съм мечтаел да се занимавам с литература, театър и изкуство, но практичността в мен заговори. Реших, че ако тези неща са професи­ята ми, ще остана гладен. По случайност отбелязах специалността „Журналис­тика“ като първа желана при кандидатстването си в СУ. Така се случи, че изкарах пълна шестица на изпита и можех да си избирам каквото искам. Журналистиката ми звучеше най-близо до литературата и театъра, затова предпочетох нея.

– Първото ти работно място?

– Беше във в. „Демокра­ция”. Бях първи курс във факултета по журналисти­ка и Радой Ралин, лека му пръст, много ми помагаше, ходатайстваше за мен. Той ме заведе в редакцията на „Демокрация”. Тогава неговият син Кин Стоянов беше заместник, а Волен Сидеров – главен редактор. Радой ме заведе и оформи културен отдел. Казваха ни Петимата от РМС, тъй като бяхме деца на известни пи­сатели – аз, синът на Любо Левчев, този на Георги Мишев, на Марко Ганчев и на Радой. След няколко ме­сеца Кин се скара с Волен, напусна и аз го последвах от солидарност.

– Помниш ли първата си дописка? За какво ставаше дума в нея?

– Първата беше за театър. Току-що бяха открили Ма­лък градски „Зад канала” и имаше премиера на спектакъла „Татко Юбю”. Написах рецензия.

– С кой свой журналис­тически материал се гор­дееш най-много? И още един въпрос – работата по кой те е забавлявала най-много?

– Много са материалите. Работил съм в „168 часа”, 10 години в „Труд”… После с Мартин направихме „Уик­енд”… След това „България днес”, „Ретро”, агенция ПИК. Веднъж се замислих, че съм правил над 15 вестника в живота си, плюс няколко сайта. Не съм ар­хивар, нямам способността да пазя статиите си. Още като стартирах, в „Черно­морски фар” бях направил интервю с тогавашния кмет на Бургас. Той скочи срещу областния управител, като и двамата бяха от СДС… Стана страхотен скандал. След тази история СДС в Бургас се раздели. А аз пък за първи път си дадох сметка колко е силна журналистиката и как де факта тя не е четвъртата, а е първата власт.

– Как ти се струва бъл­гарската журналистика днес?

– Уви, положението е много тъжно. Българската журналистика съществува на ръба на фалита, фи­нансово дори е фалирала, а това води и до морален фалит. Една част от нея съществува с банкови кредити и огромни данъчни задължения. Втора част се крепи на грантове от фондациите „Америка за България” и „Отворено об­щество”. Изливат се стра­хотни пари – 2 милиона, 3 милиона… Това е грантова журналистика и служи на чужди интереси.

– Идолът ти в журналис­тиката? Какво си научил от него?

– Не си градя лесно идоли, защото бързо се разочаровам. Харесвал съм винаги мисленето и стилистиката на Стефан Продев, начина, по който той промени журналис­тиката. Вестник „Дума” и преди това „Култура” бяха бум. Научих как да правя заглавия и нещо, което е изключително важно и което стана девиз в цялата ми практика оттам насетне – мисълта му „Името прави новината!”. Едно заглавие не е интересно, ако в него няма име. Името продава, а не новината.

– Освен на агенция ПИК ти си създател и на няколко вестника, зала­гащи на по-пикантната информация. Кога и как се появи у теб афинитет към по-масовите жанро­ве?

– От самото начало на журналистическата ми практика имах академичен уклон да пиша тежки кри­тики и рецензии, но бързо се отказах, разбирайки, че хората изобщо не се вълну­ват от това. Дори в Бургас навремето направихме пър­вия частен вестник. Пишех дописки за него и даже сам го продавах на улицата. Сега, като гледам броевете, се изумявам от дръзките и провокативни заглавия там. Те са изцяло в стилистиката на жълтите вестници в края на 90-те. В „Труд” по няка­къв начин допринесох за израстването на вестника от профсъюзен орган към една по-масова трибуна. Опитвах се в страниците, които правех, да налагам по-комерсиални заглавия и да пускам по-големи сним­ки, което беше революция. Тогава Тошо Тошев застана зад мен и подкрепи тази линия – чест му прави. По-нататък с „Уикенд”, който е таблоид, вкарахме стандартите на западната преса. В агенция ПИК се опитах да наложа вестни­карски формат с по-дълги заглавия, по-описателни и бомбастични. Подиграват ни се т.нар. сноби в занаята, че пишело над дописките „БОМБА”, „ШОК”, „СЕНЗА­ЦИЯ”, „ПЪРВО В ПИК“, но сега виждам и в новините на бТВ такава тенденция. „Първо в новините на бТВ!“ Забелязах подобно заглавие даже и в „Капитал“. Излиза, че е заразно.

– На някои им се струва странно как така синът на един от най-големите ни поети често обслужва с медиите си масовия вкус? Ти имал ли си вътрешна борба в това отношение?

– От дете помня как обвиняваха баща ми, че прави масова култура. Постановките му били зрелищни, не били достатъчно естетични… казваха, че хубавият театър е малко гледаният, който се харесва едва ли не само на критиците. Баща ми винаги го обвиняваше критиката по времето на социализма, че прави ма­сов театър и изкуство извън стандартите и добрия вкус, извън добрата естетика…

Сега и мен ме критикуват за същото. Сигурно баща ми ме е заразил с този афинитет към масовата публика. И за мен, и за него е важно колко хора са ни прочели, колко са отишли на неговия концерт, колко са „влизани­ята” в ПИК за днес… Това е моята мания. Аз не работя за пари, работя за успех. Тоест парите са ми нещо вторично. Приказките, че това е компромис и простащина… Ами нали в крайна сметка сме свобод­на държава, всеки чете и купува каквото иска. Като не ти харесва, недей да четеш!

– Кои са враговете ти днес?

– Враговете ми днес са тези от вчера и тези от утре. Това са хората, които ми завиждат за това, че общо взето съм успял от нищото. Навремето не вяр­вах на легендата на Петьо Блъсков, който казваше, че е направил „168 часа” с една пишеща машина, но ние с Мартин създадохме „Уикенд” в гараж с два компютъра и всеки от нас имаше по 200 лева в джоба. Тогава се говореше, кой какви пари ни бил дал… Баналната истина е, че двамата рискувахме и пуснахме един вестник, който, ако не се беше продал, нямаше да успеем. Е, успяхме и започнахме да се самоиздържаме. На­правих ПИК и се заговори първо, че бил на Алексей Петров. След това стана на Борисов, а сега е на Делян Пеевски. Пълни глупости! Винаги през годините са ме свързвали с някакъв олигарх и политик, винаги са казвали, че съм обслужвал някого. Навремето, когато пишехме срещу Първанов, се твърдеше, че угаждаме на Борисов. След това има­ше статии срещу Борисов и ни изкарваха, че обслужва­ме БСП и Станишев. Сега пък сме били с премиера, защото еди-кой си ни бил плащал… Винаги е така.

– Когато навремето про­даде дела си в „Уикенд”, те обвиняваха, че ще ставаш ортак с Алексей Петров.Тежко ли ти беше, че те свързват с него?

– Аз си живея със сянката и с етикети непрекъснато, защото никой в съсловието не може да допусне, че успявам сам. Уви, колегите са свикнали някой да стои зад тях и не знаят как може да се случи един успех, без да е дотиран, протежиран и финансиран. Не знаят какво е да успееш сам.

– В какви отношения си с Делян Пеевски? Той често прави изявления в твоята агенция ПИК и те обвиняват в близост с него…

– Нека да бъдем точни – той е дал 4-5 интервюта за 2 години. Станишев, Пър­ванов и Борисов са дали повече, но понеже Делян Пеевски е пестелив откъм изявления, остава впечат­лението, че се изказва в ПИК. Не се срамувам, че познавам Делян. Смятам, че той е мой добър познат, мога да кажа и приятел. Нищо повече от това. Не ми е ортак, не съм зависим по никакъв начин от него. Пет години след като излязох от „Уикенд”, водих война с Пеевски, Цветан Василев и корпоративната група, коя­то те представляваха, т.нар. „Октопод КТБ”. Давал съм пресконференции, подавал съм сигнали за монопола и дистрибуцията на вестници. Пет години казвах, че има опасност КТБ да рухне, че това е един балон, който се финансира от държавата, но никой не ме чу. Името Делян Пеевски през това време беше табу в Нова телевизия и бТВ, не смееха дори да го произ­несат. След масовото не­доволство от номинацията на Пеевски в ДАНС имаше протести. Правителството на Орешарски падна и оттогава е много лесно да ставаш и да си лягаш с мантрата „Пеевски” – той да е удобният виновник за всичко в държавата, той да стои зад всяка корупционна схема… Едва ли не, ако го няма, България ще цъфне. Това ме предизвика чисто емоционално да променя отношението си към Пе­евски. Видях, че това по някакъв начин е паднал човек, който не е конюнктурен, който е похарчен и пожертван от някакви хора, които се опитват да си измият ръцете с него. 2 години всички други са забравени, само за Пеев­ски се говори. Какво стана с криминалните босове? Къде отидоха те? Много е удобна за тях ситуацията Пеевски да е дежурният виновник.

Не мога да разбера обаче каква е юридическата вина на Пеевски. Доколкото знам, на него са му пра­вени десетки ревизии и не е открито абсолютно нищо нередно. От няколко правителства са тези проверки, той може би е най-проверяваният човек в държавата. В същото време Огнян Донев е подсъдим, Иво Прокопиев е разслед­ван от прокуратурата по десетки жалби от Комиси­ята за финансов надзор… Гриша Ганчев е подсъдим, Цветан Василев се укрива скандално в чужбина вече година и нещо… Защо кон­центрираме цялата вина върху Пеевски? Затова съм оправил отношенията си с Делян, защото някакви хора и олигарси в момента плащат за кампания против него, за да изперат собст­вената си съвест и да се измъкнат сухи от правосъ­дието. Не може един човек да олицетворява цялата вина в държавата.

Делян Пеевски, Ахмед Доган и Бойко Борисов – това ли са виновниците за ситуацията у нас? Какво става, ако ги няма тях?! Каква е алтернативата?! Атаките срещу тях идват от подсъдими олигарси, които се опитват да извър­шат държавен метеж, да свалят законно избраната власт, да я подменят, за да отърват кожите си.

– Има ли хора, с които ти не си в добри отношения, а баща ти продължава да е приятел с тях или тво­ите врагове са и негови врагове?

– Много силно съм свър­зан с баща ми, дори заради това, че нося неговото име, и рефлективно омразата към мен се пренася към него и обратното.

– В трудни моменти съветваш ли се с баща си?

– Разбира се, той е най-добрият ми съветник. Понякога спорим и се ка­раме, но в крайна сметка осъзнавам, че винаги е прав и бъркам, когато не съм го послушал. В чисто професионален план той ме подкрепя.

– С кого още се съвет­ваш или предпочиташ да слушаш интуицията си?

– В професионален план се съветвам само със себе си. Сам юнак на коня съм и знам, че интуицията не ме подвежда. В чисто личен план шеф е жена ми.

– Идвало ли ти е да се откажеш завинаги от журналистиката? Кога?

– Не ми е идвало да се откажа. По-скоро ми се е искало понякога да си взема багажа и да се махна от България. Повечето ни сънародници сме омерзени от това, което се случва днес. Моят живот вече е похарчен, въпросът е какво ще се случи с децата ни, ще има ли по-нормален свят за тях.

– Можеше ли и ти да ста­неш поет като баща си? Писал ли си стихове?

– Писал съм стихове като ученик, и то много. Изведнъж всичко секна с 10 ноември 1989 г.

– Децата ти ще те на­следят ли в професията? Какво ги влече?

– Не, не им го пожелавам по никакъв начин. Дъщеря ми е пред завършване в Американския колеж, синът ми е още малък – на 10 години. Неговата стихия е тенисът, дори имаме ня­колко купи от шампионати. Много е добър на корта. Има амбиция да се развива като тенисист. В крайна сметка, ако изкараме още един Гришо, няма да е никак зле за България.

– Кои са големите ти страхове?

– Най-големият ми страх е, че ще оставим държавата на децата ни в този вид, а може и в още по-лошо положение. Това е кошма­рът ми, че ще се събудя един ден и младите хора просто няма да ги има в родината ни.

– Остава ли ти свободно време, или всичко влагаш в работата? Ако ти остава, на какво го посвещаваш? Имаш ли си хоби?

– В свободното си време се опитвам да бъда на тенис корта. От 30 години играя, макар да съм имал и прекъсвания.

– Колко дълго можеш да издържиш без книга?

– Срам ме е да кажа, но от глупости, от вестници и сайтове вече рядко имам физическото време да чета книги. Вечер се опитвам да легна с томче в ръка и заспивам на първата страница. Имам издателство за книги, а не мога да прочета дори и тези романи, които са в каталога му. Ужасно е това.

– Кои са любимите ти автори?

–  През 1989 г. прекарах живота си в четене на книги. Имал съм дни, в които съм изчитал по няколко на ден, буквално ги изгълтвах. Любим автор ми е Чехов, винаги в тежки моменти съм го препрочитал.

– Коя книга би препоръчал на Слави?

– Бих препоръчал на Слави Трифонов великолепната новела на Чехов „Скучна история“. Там се разказва за един самотен стар човек, който в последните дни на живота си се влюбва в една жена. Нека я прочете.

Източник: в-к Уикенд