“Ахмед Доган трябваше да бъде убит много отдавна заради предателството му към Турция. От години той има издадена смъртна присъда, която рано или късно ще бъде изпълнена. Ако наистина този младеж Октай обяви, че е турски националист и е искал да убие Доган заради националното му предателство към Турция, то това ще оправдае постъпката му”, коментира шефът на нелегалната Турска демократическа партия Адем Кенан.
Преди година той обяви пред медиите, че Доган ще бъде ликвидиран. Според Кенан мократа поръчка щели да изпълнят терористи, наети от турската държава. Името на Кенан бе осветлено от премиера Бойко Борисов, който обяви, че Кенан замисля атентат срещу лидера на ДПС. Тогава Кенан отказа да поясни откъде знае за готвеното покушение, но препоръча на Доган сам да сложи край на живота си, за да не омърси със своята кръв чужди ръце.
“Съмнявам се, че случилото се преди дни е истински атентат. Повече ми прилича на театър, организиран със съдействието на МВР и Държавна сигурност. Доста по-рано трябваше да го убият, но това не стана. В конкретния случай Октай според мен не е искал да го убива. Доган сам си го организира това нещо, за да си вдигне имиджа сред турците. Ахмед Доган е един голям артист като козел с брада”, допълва шефът на нелегалната демократическа партия.
Според него целта на театъра е от една страна Доган да се изкара жертва. Другата цел на политическия лидер била чрез постановката да избегне лично да прочете доклада, в който обявява, че се оттегля от партията и подава оставка.
“Покушението над Ахмед Доган прилича на убийството на Тургут Йозал”, пише турският ежедневник “Сабах”. Изданието прави подробно сравнение между опита за убийство на вече бившия лидер на ДПС и бившия турски президент.
Припомняме, че към края на миналата година съдебномедицински експерти откриха следи от отрова в останките на експрезидента на Турция Тургут Йозал.
В същото време обаче специалистите не могат еднозначно да определят дали тази отрова е причина за смъртта на държавния глава.
Новината и днес е сред водещите в емисиите на турските телевизионни канали. Всички турски всекидневници пишат на първите си страници за опита за атентат срещу Ахмед Доган с ярки заглавия.
На първа страница на авторитетния “Милийет” челото е “Турски атентат”, като подчертава, че нападателят е от турски произход, а газовият пистолет – турско производство.
Заглавието на престижния “Хюрийет” е “Българска рулетка”, с подзаглавие “Очи в очи срещу смъртта”. Изданието акцентира, че шансът и самият Доган са предотвратили възможния лош край.
Покушението срещу Доган намира широк отзвук и в проправителствените медии “Заман”, “Йени Шафак”, в които също се отбелязва, че лидерът на ДПС се е разминал на косъм със смъртта и че сам е повалил Октай Енимехмедов, след като на първия изстрел пистолетът е засякъл. Посочва се и сериозният вакуум в сигурността от страна на властите за охраняването на един от най-важните български политици.
Подобно на Ахмед Доган и Тургут Йозал бе цел на атентат по време на партиен конгрес.
На 18 юни 1988 г. тогавашният турски премиер бе на конгреса на своята Отечествена партия. По него стреля Картал Демиртаг. Един от куршумите рани Йозал в пръста. Атентаторът така и не призна защо е искал да го убие. И до днес се говори, че причината е желанието му да прекрати конфликта с кюрдите.
Поне пет фатални грешки са били допуснати при смъртта на бившия турски президент Тургут Йозал, починал на 17 април 1993 г. Една от тях е пиенето на лимонада в българското посолство. Това се посочва в доклад на парламентарна комисия, назначена за разследване на инцидента. Съмненията около смъртта на Тургут Йозал не са нови. В деня преди да почине той бил на прием в българското посолство в Анкара, където пил лимонада. Съпругата му Семра Йозал твърдяла, че покойният е бил натровен именно на този прием, но разследването било прекратено поради липса на доказателства.
Сега в доклада на комисията се отбелязва, че не може да се установи кой е дал лимонадата на Тургут Йозал, че е имало пропуски в сигурността на приема, тъй като били допуснати прекалено много хора.
В доклада се твърди също, че не е имало оборудвана линейка в президентството, че вместо в близката болница той е бил отведен в доста далечно лечебно заведение, което се счита за фатална грешка.
Не се намерили резултатите от направените кръвни проби.
Отбелязано е още, че приемникът му Сюлейман Демирел забавил огласяването на смъртта.
Много разпространена в Турция е версията, че Тургут Йозал, който е от полукюрдски произход, е бил убит, за да му се попречи да осъществи реформите, с които възнамеряваше приживе да разреши кюрдския проблем.
През 2006 г. прокуратурата в Анкара дори заведе дело заради съмненията на съпругата му Семра Йозал. То обаче е прекратено след три месеца поради липса на доказателства. През 2010 г. Коркут Йозал, брат на покойния президент, също отправи обвинения за смъртта на бившия държавен глава. В неговата книга “Държавна тайна” става дума за заговори, но евентуалната “българската следа” остана неясна.
В книгата се твърди, че ако смъртта на Тургут Йозал бъде разследвана, ще предизвика в Турция скандал с размерите на американската афера “Уотъргейт”.
Kоркут Йозал обвинява предполагаемата тайна организация “Ергенекон” за смъртта на брат си. За “Ергенекон” се твърди, че е нелегална мрежа от турски ултранационалисти, които поддържат връзки с военните.
Реално обаче съществуването на подобна организация не е доказано.
Опитът на Октай Енимехмедов да застреля лидера на ДПС Ахмед Доган е петият неуспешен атентат срещу него. Това разкрива оперативният работник от Държавна сигурност, полковник Марин Маринов, който е подготвял Сокола за нелегал извън България в годините на комунизма. 
Още през 2005 година Доган се превръща в мишена на атентат и от тогава до днес, в продължение на 8 години е най-пазеният човек в държавата, без данъкоплатците да имат дори и елементарен отговор защо това се случва.
През лятото на 2011 г. лидерът на ДСБ единствен прави официално питане в парламента и търси обяснение защо за закрилата на Доган годишно НСО харчи по над 2 млн. лв. Отговор получава лично от премиера Борисов, който на 15 юли обяснява, че срещу лидера, партньор в правителството на НДСВ и мандатоносител на тройната коалиция, е създадена в Истанбул организирана бойна група, която трябва да го ликвидира. Според НСО заплахата все още не била отминала и това налагало засилената охрана на политика.
Източници от службите за сигурност, запознати с проблема, разкриват, че известният турски политик Ялчън Кочак, заедно с бивши членове на ДПС и лидери на изселнически организации е заподозрян като главния поръчител и организатор на бойната терористична група в южната ни съседка. Най-скандалното е, че Кочак е влиятелен турски политик. Бил е депутат в Меджелиса и зам.-председател на партията на Тургут Йозал АНАП. Обявен е за почетен гражданин на страната си и като такъв заедно със семейството си живее в резиденция „Ататюрк” в Истанбул. Турското правителство го включва и до днес в различни дипломатически мисии на Балканите и Близкия Изток.
От българска страна сред разработваните попада бившият заместник на Доган Осман Октай. Разследвани са и още двайсетина български изселници, които са водили дисидентска дейност през годините на Тодор Живков и са лежали по комунистическите лагери по време на възродителния процес, но днес са извън редиците на ДПС и не признават Доган за автентичен участник в съпротивата.
През пролетта на 2006 г. Ялчън Кочак, който многократно е посещавал преди това България, получава отказ от българското генерално консулство в Истанбул за входна виза в страната. На официалното запитване получава най-респектиращия отговор – че му е наложена забрана от 10 години да не влиза в страната. Обявен е за особено опасен за националната сигурност и държавата. Цялата операция е съгласувана с тогавашната НСС, чийто шеф е ген. Иван Чобанов.
Срещу Кочак пък е образувано оперативно дело, което и до днес не е закрито. Именно то е подадено през 2011 г. на премиера Борисов като мотив, че заплахата над Доган не е отминала.
Осман Октай обяснява, че до самоубийството на шефа на кабинета на Доган – Ахмед Емин, е нямал реална представа за проблемите на Кочак.
„През 2008 г. разследващите прокурори ме викаха няколко пъти на разпит, по-късно давах пак обяснения, след възобновяването на делото за Емин. Тогава прокурорът изненадващо започна да ме разпитва дали познавам Ялчън Кочак, знам ли, че му е забранено да влиза в България за противодържавна дейност? Интересуваха се дали съм наясно, че в Истанбул е създал група, която е искала да ликвидира Доган, какви са били връзките му с други български изселници и т.н.”, анализира ситуацията Осман Октай.
Чрез свои източници от тайните служби той установява, че името на бившия турски депутат е намесено покрай изясняването на версията, че Емин може би е нает от турски заговорници да убие шефа си, но не е издържал на предизвикателството и е посегнал сам на живота си. По-късно тази версия отпада като възможна.
Осман Октай обаче получава нова информация от службите, че е станал интересен за тях заради периода 2004, 2005, 2006 година, когато съвместно с политзатворници, изселили се в Турция и несъгласни с политиката на ДПС и Доган в България, се опитват да направят нова политическа организация, която да е алтернатива и да е дясно ориентирана. Тогава първо се регистрира партията „Движение демократично крило”, по-късно „Балканска демократична лига” и „Хакикат” (истина, б.а.), организация на турците политзатворници.
През есента на 2004 г. те провеждат конференция в Боровец. От Турция пристигат изселници, недоволни от ДПС от 32 града, а гости на форума са Иван Костов, Анастасия Мозер, Яне Янев, проф. Кръстьо Петков, Стефан Софиянски и други лидери, ориентирани тогава в център и вдясно. Сред турските гости е и Ялчън Кочак. Той се ангажира с помощта на неправителствени организации да се отпечатат спомени и оригинални документи на репресирани по време на възродителния процес, както и да се даде думата на истински борци за права и свободи, а не на лица, ръководени от ДС. По-късно подобни форуми се провеждат и в Шумен, Хасково, Асеновград. Последният е през април 2005 г. в Истанбул. Домакин е Ялчън Кочак, а сред гостите са и група български журналисти.
„Нямаше никакви тайни завери, камо ли да се говори за поръчкови убийства и саморазправи. Просто се събираха легитимни, регистрирани организации, които търсеха своето място в политическия живот на страната и се опитваха да демаскират истинското лице на Доган и партията му”, твърди Октай.
Според него още тогава чрез службите за сигурност, структурите на МВР, прокуратурата и държавната администрация са започнали да им оказват масиран натиск.
„Шантажираха привържениците ни, заплашваха ги с дела, пречеха на бизнеса им. Пазя пълна документация, която може да докаже как държавната машина бе впрегната да осуети политическите ни намерения и да се запази комфортът на ДПС”. 
Още тогава били наясно, че Доган стои зад цялата кампания срещу тях. Сокола бил най-много бесен, че Ялчън Кочак, който е близък до Тургут Йозал, се е ангажирал с каузата на изселниците и политзатворниците. В същото време обаче Доган вече е изкарал първия си мандат в правителството с НДСВ и е мандатоносител в правителството на Тройната коалиция. Опозиционните формации заплашват имиджа му, има опасност да се разбие митът за бореца срещу комунизма и да лъснат зависимостите му от червените служби.
„Имам достатъчно доказателства и от разследвания в Турция за „нелегалната” дейност на Доган по времето на комунизма, знаем и за сътрудничеството му с тайните служби в България през тези години. Не са тайна и връзките му с мафиотски структури в България и в Турция, когато партията му е била управляваща в правителства. Извършвали са изключително тежки финансови злоупотреби. Вероятно с тази информация съм неудобен за него”, заявява от своя страна Ялчън Кочак.
Така преди 7 г. по настояване на ДПС е спретнато оперативно дело на Кочак, а заедно с него и на българските опоненти на съюзника на Станишев и Сакскобургготски. Източници лансират версията, че фалшификацията за бойна група, крояща атентат срещу Доган, е спретната с помощта на шефа на турското направление в НСС през този период Методиев. В службата връзките му с хората на ДПС не били тайна.
По-късно, след махането на Иван Драшков от ДАНС, офицерът, с подкрепата на Доган е издигнат за зам.-шеф на агенцията. Точно той се оказа и човекът, който няколко години крие под ключ в касата си разработката „Лиани”, уличаваща съществуването на секретен сейф-апартамент, в който лидери от БСП и ДПС трупат пари, комисиони от държавни поръчки.
Източници от службите за сигурност твърдят, че по времето на Петко Сертов в ДАНС, чрез подобни измислени разработки са парирани действията на лица, неудобни за управляващите и главно за Доган.
„Никога изселници и отцепници от ДПС не са правили заговор за убийството на Доган, никога не е имало реална заплаха за сигурността му, не сме провеждали конспиративни срещи. В случая просто става въпрос за злоупотреба с власт – всичко е измислено и изфабрикувано с две основни цели. Първо, да се неутрализират противниците на Сокола чрез държавната репресивна машина и второ – като потенциална жертва, да му се осигури огромна охрана в продължение на години”, казва Осман Октай.
Целта обаче е и кукловодите на Доган чрез НСО да го контролират непрекъснато. Освен това през периода 2006-2008 г. упорито се въртят в обществото и версии, че Доган е поръчан за отстрел от сръбски мафиотски клан, заради провалени бизнес сделки. Свързват го и със заплаха от български силов бизнесмен, бос в хазартния сектор. Така реално, инсценирайки уж политическа заплаха, на лидера на ДПС му е осигурена държавна охрана срещу закани на бизнесмени, с които Доган има неуредени финансови отношения.
„Нека всеки си направи сметка какво струва на данъкоплатците тази измислена заплаха и как разплитането на лъжата може да противопостави България и Турция”, пита часове след поредния измислен атентат срещу Доган, опонентът му Осман Октай.
Според него единствената заплаха за живота на Доган винаги са били създателите му от ДС, които в определен момент могат да поискат да го няма, за да прикрият следите си или провалени бизнес интереси.
Турският политик Ялчън Кочак твърди, че и до днес не е получил адекватен отговор от българската страна, защо му е наложена забрана да посещава държавата, след като не е нарушил по никакъв начин интересите й. Той е готов да пристигне в България и да бъде разследван от нашите служби, за да се изчисти името му.