СЕНЗАЦИОННО! СЛАВИ БИНЕВ ПРЕД ДЕЙЛИ ПРЕС: В ДПС Е БЪДЕЩЕТО!

 

СЛАВИ БИНЕВ, КОЙТО ОТ ДЕПУТАТ НА „ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ“ СТАНА КАНДИДАТ НА ДПС: НЯМА ДА СЕ ОЧУДЯ, АКО УТРЕ „ПАТРИОТИТЕ“ ЛЕГНАТ И В СКУТА НА ДОСТ

Слави Бинев дълги години но­сеше различни етикети – от лошо момче до работохолик в политиката. Архонт, бизнес­мен и кандидат за депутат за втори път, „Уикенд” разкрива причините да се откаже от марката „Обединени патриоти” и да се присъедини към ДПС, за да стане водач на листата в 23-ти МИР в София – където е роден, израснал и продължава да живее с многочленното си семейство. Бинев бе 2 мандата представител на Бъл­гария в Европейския парламент и един в Народното събрание. Европейски шампион е по таекуондо и прези­дент на Българската федерация.

Г-н Бинев, човек, който е преживял катарзис ли сте, или просто пореден политически номад с влизането си в листите за предстоящите пар­ламентарни избори на ДПС?

Този саможертвен ход от моя страна е свързан с няколко факта. Първо, хората трябва да се ограмотят какво означава думата „патриотизъм”. Това не е пеенето на „Край Босфора шум се вдига”, когато човек се напие, не е и разплакването пред българския трибагреник пак при същото обстоятел­ство. Патриотизмът преди всичко е любов – към ро­дината, към хората, които обичаш в нея. Любов във всичките й измерения. А тя при всички положения означава непременно и толерантност – към всички, с които човек живее за­едно. Такъв е и заветът на Апостола на свобо­дата Васил Левски. Смятам, че отдавна някой трябваше да покаже, че патриотизмът не е празнодумие, стигащо вече до тотален популизъм. За мен той значи едно: да се действа и от действията да се виждат резултати

А отгоре на всичко аз съм единственият от целия политическия елит, който може да си го позволи безпрекословно, по една причина – всички те плачат около трибагреника, докато аз съм единственият, изди­гал българския флаг десет­ки пъти в чужбина, докато някои от тях продължават да ни излагат повече и от Бай Ганьо. Много малко хора са наясно, че онези, които плетат цялата си конструкция в политиката върху мантрата: „Ние сме патриоти, ние мразим мюсюлманите”, всъщност имат за шеф точно такъв – мюсюлманин.

В смисъл?

Става въпрос за пред­седателя на групата на Европейските консервато­ри и реформатори в Евро­пейския парламент – Саид Камал. Питам в такъв слу­чай, какви са тези патриоти у нас в момента, присвоили си правото да се наричат единствени и автентични,

докато техния? европейски лидер е мюсюлманин?

Лъжите ли ви накараха да се оттеглите от реди­ците на „Обединените патриоти“ и в частност от НфСБ?

Не само това, а цялата демагогия, която отгоре на всичкото е гарнирана с фатмашка фразеология. Аз не мога да продължавам да толерирам патриотизма да се свързва с грубиянщина, с откровена простащина, с празнодумие и с омраза и завист към силните хора. Вместо възможностите им да се използват, родните т.нар. „патриоти” насаждат омраза срещу успеха и

толерират слагачеството и подлизурството – нещо, което никога не съм смятал, че може да е национално достойнство. Много са фак­торите, които ме накараха да направя този ход, както казах саможертвен, но и съм сигурен, че доста хора ще го последват. Защото те са тези, които разбират, че истинският патриотизъм понякога изисква и само­жертви. Понякога се налага да изтърпиш соченето с пръст от хората, които са се отказали да мислят, но си струва, ако това ще накара нацията да се замисли.

– Разочарован ли бяхте в последно време от конкрет­но политическо действие от страна на тези, срещу които днес говорите, или става въпрос за натруп­ване?

– Не. Мен нищо не може да ме засегне. Всъщност аз съм един от основните конструктори на коалици­ята ^Обединени патриоти”. Друг е въпросът, че тя не успя да изпълни деклари­раните ангажименти, които бе поела. В един момент видях, че цялата сила, която съм хвърлил в името на това обединение, а то бе особено трудно, даже понякога невъзможно, е била нахалос. Става дума за хора, които не само не си говориха 7-8 години, но се нападаха брутално и стигаха до бой. Обвинява­ха се и се съдеха, а сега плетат езици като огнени мечове. Тази демагогия ме

отвращава. Нито е патрио­тична, камо ли морална. Но като се замисля, че цялата предизборна кампания предния път бе конструира­на – анти ГЕРБ, а след това се пришиха като ГЕРБови марки към тях, ме кара да смятам, че следващия път може да ги видим и в скута на ДОСТ.

Да разбирам ли, че виждате съюза между вече бившите ви колеги като един механичен сбор?

Това ще се докаже с времето. Аз съм почти сигурен, че е точно така, защото въпросната кон­струкция надали може да издържи дълго по простата причина, че психологията на ръководните кадри е различна. Различна е и мотори ката им, различни са и разбиранията им за политика. А и нека да е ясно, че когато човек е демагог у нас, а служи на мюсюлманин навън, много е вероятно да е измамник и за нещо друго. Ами ако някой от хората, за които говорим, се окаже данъчен измамник, крадец на ДДС или просто крадец на държавни пари, какво ще се случи с тази формация? Тогава и другите ще се окажат съучастници или ще се окаже, че нищо не са знаели? И идва, разбира се, въпросът – кой би се хванал в коалиция с хора, които биха могли да извършат подобно долно нещо? И ще има ли държавата характер, за да се събудят тези хора с гюле на крака в затвора, а не на министерското кресло, което сънуват. Или пак ще трябва да чакаме Европа да се намеси?

Оставам с впечатле­ние, че визирате някого конкретно…

Казах достатъчно по този въпрос.

Защо избрахте ДПС обаче?

Вижте, мисля, че е дошло време, в което накъс­ването на партийния свят е възможно най-грешната постъпка. Дошло е време за обединение и затова смятам, че пътят, по който ДПС върви, е правилният. Аз съм сигурен, че хората вече искат да дават въз­можност и да гласуват за политици с наистина реални постижения за прагматици, а не за празнодумци. Обедини­телният патриотизъм е рационалният патриотизъм

този, който превръща желанията на хората в ре­алност. А иначе битките на целия политически елит са шарени балони, които имат за цел да отнемат внимани­ето на електората от истинските проблеми в об­ществото. Крайно време е да дадем шанс само на онези, които имат достатъчна смелост да посочат тези проблеми, а двойно повече на тези, които имат и качествата да ги решат. Това е работа за доказали се хора.

– Звучите балансьорски – роля, която ДПС играе от самото си създаване

до сега.

България се намира в много важно време – по- малко от 1 година ни дели от поемането на предсе­дателството на Съвета на Европа. Затова разумът ще наложи всички партии да бъдат балансьори, да се намери консенсусен вариант за управление на смирението, за да не го наричам на спасението. Налага се всички да поемат ангажименти в определени сфери.

Смирение пред как­во?

Пред личното си его, пред груповите единоборства.

А в името на какво?

В името на България. Представете си само – за първи път ние ще бъдем на върха на ЕС за цели 6 месеца, а 18 месеца ще чертаем стратегията на обединена Европа, като част от тричленката. Нещо, което евентуално би могло да се повтори в най-добрия случай след 14 години. Смятам, че истинският патриот е длъжен да жертва всичко в името на това България да извлече най- много ползи, а не отново да се превърне в пример за смях и презрение.

– Как виждате управле­нието на страната непо­средствено след изборите, защото вече упорито се говори, че са замислени няколко конкретни вари­анта на коалиции. Говори се дори за обединение между БСП и патриотите, но с подкрепата на ДПС под формата на троен кабинет на националното съгласие.

Така ли? Аз пък чувам, че кабинетът, към който се стремят патриотите, е свързан с ГЕРБ и Веселин Марешки. Няма да е новост и ако кажа, че адресът на неговия политически про­ект е полит лабораторията на ГЕРБ, или поне така гласи народният фолклор. Така че аз няма да се учудя на подобен сценарий. Ина­че има няколко варианта пред България, но според мен има само една истински работеща конструкция.

Коя?

Всички на масата – с ангажиментите и с отговорностите си към България. -Тоест, управле­ние без опозиция? Как да стане?

Защо не ? Даже аз мисля, че това би била най-добрата възможна фор­мула. Другото важно действие е да се издигне ролята на Парламента, за- щото този орган в момента е без абсолютно никакво значение, той няма никаква стойност. Той е един сер­витьор на управлението. Казвам ви го като човек, който е бил вътре. Парла­ментът към днешна дата се състои от трима – четирима души, обикновено от упра­влението, и подкрепящите ги партии и коалиции, крито се договарят зад гърба на хората и вършат далавери. Те са готови моментално да „отсекат главата” на всеки, който не им се подчинява. Аз съм живият пример за това. Ще дам пример с Комисията за преките чуждестранни инвестиции, която настоявах да бъде създадена. Икономика без тях просто няма…

Е, нали имаме ресорна агенция?

Не е достатъчно. Голе­мият проблем идва от това, че големите инвеститори от чужбина не разполагат с каквато и да е политическа защита от администрация­та. Агенцията всъщност е администрация, която ги рекетира, а те имат нужда от политическа защита. Видимо България е една от най-подходящите страни в Европа за инвестиции, а в същото време броят и обемът на тези инвестиции непрестанно се срива. Само умен патриот може да раз­бере тази истина. Преките инвестиции за тези, които

наистина разбират от икономика, работят и за нацио­налната сигурност, но дали има кой да се сети? Защо? Защото никой не хвърля бомби там, където е инвестирал пари.

Кой в Патриотичния фронт не се вслуша е тези идеи?

Проблемът е, че там има а огромна липса на капацитет – ръководен фактор. Вложих цялата си сила да убедя колегите си, че това трябва да се ликвидира и че форма­цията трябва да се ръководи ‘ по друг – демократичен й европейски начин, а не като фирма, не като ЕТ, по-точно като селско ЕТ.

Много тежки думи изричате.

Бих могъл да го повторя в очите на всеки, готов да застане пред мен.

Оставихте ли си прозорец за комуникация с някои от бившите ви колеги?

Човекът, който един­ствен показа мъжество сред тях и на простиха: организира национализма у нас, е Волен. Сидеров. Навремето, когато това не бе популярна политика за никого, той вложи цялата си смелост и, успя. Когато той създаваше, национа­лизма у нас, всички бяха на вълната на всеобщата, европейска еуфория. А сега коалиционните  партньори, някои от които директно го критикуваха и нападаха подличко, удобно настаниха в неговия  модерен вагон, а и до колкото чувам, с доста груб глас му обясняват, че те вече трябва да карат „неговия собствен влак”. Лесно е, нали вече всички от коалицията си мислят, че само за тях е запазена думата „патриот“

А истината е, че ако сред тях има един ав­тентичен представител на национализма, това е Волен Сидеров. Той е смел човек, с когото бих запазил добрите си отношения. И доста интелигентен, което, уви, не може да се каже за всичките му нови съпартийци.

Как бихте обяснили на Сидеров политическия ви завой очи в очи?

Той би ме разбрал. Достатъчно умен и инте­лигентен човек е, за да осъзнае смисъла на това, което правя. И ако има някакви критики към мен, те биха били отправени само заради политическата обстановка в момента, а не защото не ме разбира.

Как на практика ста­нахте част от ДПС?

“Е, аз познавам достатъч­но хора и имам достатъчно близки отношения с много от тях. Имам над 1000 пътувания като евродепутат в Брюксел и Страсбург заедно с представителите на ДПС. За 2 мандата, мога да кажа дори, че съм контактувал повече с тях, От колкото с доста други хора.

– Кой конкретно ви предложи?

Предложението дойде първо под формата на майтап, а след това и сериозно от Нихат Кабил. Ние с него отдавна си го говорехме  както се казва, добре чe беше шегата, за да си кажем истината.

– Г-н Бинев, вие имате голямо семейство. Нало­жи ли се свикването на семейния съвет преди да обявите публично, ч е ставате част от ДПС?

Аз съм човек, правил много резки движения в живота си и семейният съвет отдавна е

Вдигнал ръце от мен. Всички толкова са свикнали на понякога безумните на пръв поглед житейски решения, че вече просто са претръпнали. Реагират с широко отворени очи й вече дори дума не казват, а продължават да си гледат техните ангажименти.

Не се ли страхувахте от разгръщането на компроматна война срещу вас?

Не. Аз съм толкова коментирана личност, че няма нещо, което да не е казано за мен. Освен това винаги съм бил тотално обществено животно и животът ми винаги е бил пред очите на хората. Но чудно как анонимни за моя избирателен район хора, които преди да се захванат с политика, никой дори не бе чувал за тях, имат на­халството да дойдат от май­ната си и да претендират да представляват хора, а да нямат никаква история с тях. Даже в някаква степен тях ги разбирам – те са на гурбет. Просто не мога да си представя как гласопо­давателите на 23-ти МИР биха могли да се объркат и да гласуват за напълно непознати – извън телевизията, за тях хора.

Но вече при­помнят истории от 90-те години, свързани с вас, говори се за покойния Георги Илиев, за прочу­тия бой в БИАД… Надали можете да избягате от това?

Аз съм човек, който никога не си е оставял магарето в калта. Смятам, че ако някой е действал по-патриотично от мен, ще трябва да ми се обади, да се снимам с него. Аз съм водил война срещу криминалитета, когато държавата не смееше да я води. Бил съм и охулван за това. Защото хората хората не обичат силните, готови да излязат на улицата и да се разправят, а предпочитат да си стоят под юргана и да треперят от Страх… Пълно е с мръсни, които нито са силни, нито умеят да обичат.

НО ДА ИМ КАЖА – ИМА ПРОВИДЕНИЕ, ИМА БОГ

И ще ги накаже по такъв начин, че ще се молят с глас Господ да им даде възможност да се поправят. Всички казват: „Ти имаше битка с еди-кой си-Бог да прости“, „ Ти имаше битка с онзи-Бог да го прости…“  Ето това е истината – няма нищо лошо, в това да си добър човек, Господ ги наказва лошите.

Ходихте ли при почет­ния председател на ДПС Ахмед Доган, за да гово­рите с него за участието ви в партията?

Не преди това, а след това. Ходих при него, когато обявихме листите. Не е новина, че се познаваме от повече от 26-27 години. Ние сме големи другари от много години.

Има спекулации и по тази тема…

Никога не съм бил от онези, които ще намразят или ще заобичат някого, само заради политическите му убеждения.

Нито веднъж не споменавате името на лидера на ?ГЕРБ Бойко Борисов» Зъбеше време, в което не спирахте да го критикувате, че даже и пукахте балони с лика му. Защо?

Видите ли, че нещо е модерно и всички са се качили на една и съща вълна, не ме търсете там. Мен можете да ме наме­рите там, където никой не смее да се появи. Аз съм бил на горещия стол тогава, когато беше крайно непопулярно човек да се определя като национа­лист и като патриот, така че знам какво говоря. Няма по-велико доказателство за това, че си силен, от появяването ти там, където никой не смее да стъпи и където никой не очаква.

Г-н Бинев, преди години като кандидат за кмет на София получихте около 4% подкрепа. Сега какво очаквате и кой е вашият електорат?

Това ще е преброяване на хората с характер, на онези, готови да хванат живота в собствените си ръце, на тези, които отказват да робуват на стереотипи и не се държат като рая. Вотът ще покаже кои са индивидуалистите и кои са силните хора. Ако ги няма в моя 23-ти МИР, много сме го закъсали. Тук се предполага, че са хората с възможности и „топки”. Все пак е районът с най-успелите хора. А аз за мен не искам да гласуват беззащитните и обреклите се някой друг да ги защитава и да им решава проблемите.

Май нищо не сте заб­равили от таекуондото.

Битката, която съм подел, е страхотна, и ако исках да живея в комфорт, щях да се метна на врата на някого от сочените за силни на деня. За радост на всички ваши читатели, това не бих бил аз.