СЕКС ДЖИХАД – Бежанците вече искат и да ни чукат

Тези, които организираха масовите изстъпления срещу жени в Европа в новогодишната нощ, са същите финансови лобита, които ни натресоха разгонените нашественици от Близкия изток

Нора СТОИЧКОВА

отварям сайтовете един след друг и търся повече под­робности за насилието над жени по Нова година в Европа. Навсякъде едно и също. Едни и същи клипчета, копнати от фейса и другите соцмрежи. А ко­ментарите все по-рядко си заслужават дори птичия поглед. Политкоректност извира отвсякъде. Дори в гнева си моите колеги не могат да нажулят с копри­ва задника на Меркел, тъй както го заслужава.

Горе-долу само десе­тина сайта уволняват Меркел и псуват всички евролидери наред. Бат’ Бойко също го отнася, независимо, че точно за случките в Кьолн и останалите германски градове не точно той е виновен. Но пък някога си е правил селфи с Меркел, тъй че и той пада под ножа с изнасилванията на германки. На началника тоягите винаги са в хронична недостатъчност.

Но сайтовете иначе са доста шарени и отвсякъде опаковани с едни досадни рекламни клипчета, в които се друсат разни кореми и някакви муцуни непрекъснато пафкат като маришки тецове. Най-грозни обаче са онези реклами за проститутки – разни мадамчета въртят дупета и цици безспир. Те винаги са някъде около текстовете за насилието над жени. Не знам дали е нарочно търсено, но направо кипва кръвта от тази аранжировка на новини и реклами.

Същото е в тубата, както и навсякъде във видео стрийма. Гледаш, например, видео с депутата Евгени Фьодоров (Единна Русия) за колонизирането на Русия след капитулацията във Студената война. Опитваш се да вникнеш в причината, което изисква известна концентрация, но отдясно на умната глава на Фьодоров администраторите на тубата са сложили таман 5 чифта разноцветни бикини с цепки по средата, за улеснение на разго­нените мъжкари. Не стига това, ами и те са наденати на разни разчепатени модели и в различна степен са отворени, така че, щеш не щеш – гледаш и се питаш – с какво заслужих всичко това! За какво учих в университет, за какво работя 35 години вече и плащам данъци, а съм длъжна да търпя разни унижения от този тип.

Ето, затова книгите са за пред­почитане. Там няма несвойствени аранжименти и рекламни хрумки, които да обиждат читателя. Да, знам, че медиите трябва да се хранят и това става чрез спонсори и реклами. Въпросът е – за чий са ни медии, които са готови и гащите си да изуят за реклами. Вече и буквално.

А във вестниците – снимки на някакви хора, които се возели по гащи в метрото. А на бас, че тая щуротия си е грантово обез­печена, с цел да бъдат убедени нормалните хора, че е НОРМАЛ­НО, да се мяткаш по гол задник в метрото пред очите на всички. Ето това е начинът общественото мнение да претръпне и да приема издевателствата над жени, ако не за нормално, като за нещо временно, което до 3 дни ще отмине и ще се забрави.

Не, няма да отмине. И няма да се забрави, защото изнасилвани­ята ще се усилят и ще активизират щурмови отряди от млади бели мъже, които ще почнат да водят градска война срещу ордите, залели страните им.

Преглъщам и продължавам да търся някой сносен коментар за Кьолн или „изригване”, както му викат в един-два сайта на възмущението. Намирам нещо, хубаво заглавие, но вътре – жен­ски блудкаж, та чак на чиклит избива. Ау, как ме е предала моята либерална същност, ау, как се чувствам и аз насилена, макар и от 2000 км от разстояние… Сякаш насреща си има малоумници таз пишеща колежка. Междувре­менно мрежата непрекъснато е обогатявана от клипове и снимки на обезобразени от побоища жени. Едни мургави пичлигари, които германската официална власт продължава да наричат политкоректно – мигранти дори и насред отчаянието на германките, та едни такива пичлигари в розови суичъри в клипа влачат едно момиче за косата по тротоара в някакъв немски град, след като го обраха, опипаха и пребиха, в този ред. Покрай тях разни мъже и жени подминаваха и се правиха, че не виждат за какво става дума. Под клипа, естествено – реклама с друсащ се корем, реклама с друсащи се цици, реклама с пафкаща муцуна.

Не знам вече накъде да гледам, като ровя по сайтовете! Навремето баба ми казваше, че трябва да бягам далеч от мъже, които си държат постоянно ръ­цете в джобовете и имат глупав вид, защото са опасни. Чак сега разбирам какво е имала предвид. Опасно е да си в общество от пристрастени индивиди. Като в лудницата – всички са на хапчета, а повечето са за усмирителни ризи.

Велислава Дърева както винаги умива гурелите на заспалата ни журналистика, с един приличен анализ за дълбоките причини Меркел и изобщо всички гер­мански канцлери да се държат откачено от десетилетия насам.

Карбовски и той, бие с огън и жупел по либералните ценности. Но на мен ми липсва злобният женски коментар. Който да обясни просто и ясно защо всички се потиснахме от новините за насилените жени по Нова година. Липсва ми някой криминален психолог да обясни с думи прости защо изнасилването не е безобидно за жените. Да обясни на тоя побъркан свят, че изнасилването е кастрация за жената. Както са кастрация за мъжете подмятанията за несъстоялата им се мъжественост.

Тук-там из информационния поток някои коментатори забе­лязаха, че атаките не са само в Кьолн, но и в още 7-8 града в Германия. Както и във Франция, Швейцария, Швеция, Финландия и т.н. Изстъпленията на мургавите орди от разгонени по едно и също време шебеци прилича на организирано мероприятие, на секс джихад срещу бялата раса в най-светите дни от Годината за нас, християните. Което повдига въпросът – дали не е време белите мъже да съживят кръстоносните походи към Близкия изток и да изпобутат джамиите по пътя си, както и да въздигнат кръста над „Света София” в Истанбул.

Може би най-гнусното в цялата тази история в Кьолн е абсолютната безпомощност на полицията пред тая разгонена сган от нашественици. Германска­та полиция, която се издържа от данъците и на пребитите и из­насилени германки. Германската полиция – отрупана към този момент с 375 жалби от сексуал­но насилие е безпомощна пред едни престъпници без паспорти, увиснали на социални фондове, пълнени от данъците на техните жертви. А представете си какво ще се случи на германец, ако вкара такъв тупаник в лицето на онова русо момиче от поредния ужасяващ клип в Интернет, чието единствено „прегрешение” беше, че се опита да заобиколи пре­дизвикващата я черна маймуна? Ми, жална му майка на този бял мъж – ще лежи без право на за­мяна, сигурна съм. Отделно какви сватбени нощи ще му организират в затвора, че да запомни до живот кога се е гаврил с жена.

А сега немският полицай стои безмълвен пред полуграмотен черен шебек, който му казва: „Дръжте се прилично. Мен Меркел ме е поканила тук”.

Не толкова отдавна, само преди едно десетилетие служители на германската полиция бяха на обмяна на опит в дирекция на полицията и лично чух с ушите си от един техен комисар отговора на въпроса как се справят с нелегал­ните емигранти – по онова време ставаше въпрос за нелегалните от нашия свят. Един от тях обяснявал на колега от криминално направ­ление как действат: товарят ги в камионетки, обясняват им, че ги карат до границата, откъдето те могат да си отидат и повече не трябва да се връщат, ако не искат да гният в затвора. После ги пускали в едно пусто поле и им казвали да бягат. И стреляли в гръб…

Ако това е вярно, може само да се гадае какво се е случило за тези 15 години с полицията в Германия, за да я докара до това безправно положение. В някакъв сайт един 130-килограмов хър­ватин, на име Иван, стана супер звезда в нета и се сдоби с прякора Бонд, понеже смачкал някаква банда мигранти и спасил жени от тях. Ми, паметник да му вдигнат на Иван Бонд насред гарата в Кьолн, че да се помни до края на света как за срам и за смях източноевропейците спасяват германските жени от чалматите шебеци.

Защото най-отчайващото от всички отчайващи обстоятелства около тази „последна” Коледа – според папата, е отчайващото поведение на белите мъже. Имаше една история в нета, която направо ме погнуси. Трима насилват жена в подземния паркинг на някакъв хипермаркет в Германия, единият размахва нож под лицето на мъжа й, а той вместо да се отбранява, започва да пищи и да набира спешния номер. Което разсмивало до припадък оня с ножа, разказва по-късно в участъка пребитата и изнасилена съпруга.

И мен би ме разсмяло. Нея я изнасилват и пребиват, а той пищи, вместо да разбие поне един нос. И става въпрос за потомците на ония германци, които стигнаха до Ленинград, иззеха властта и съкровищата на евреите, натикаха ги в газовите камери и после заплашиха с хегемония целия свят. Нека не забравяме с какъв произход са гените на тоя нещастник, който търси помощ от спешния номер в една такава ситуация.

Имаше един филм с Джоди Фостър – „Другата в мен”, който е много подходящ паралел за този именно случай. Там пребиват до смърт двойка влюбени, ей така за удоволствие, но жената оцелява по чудо от мелето. И като се посъвзема, превръща в ад живота на убийците. Купува пистолет на черно и ги отстрелва един по един. Дето имаме ние, българите, една приказка: бой и – оная работа, не се връщат. Само с кръв се чисти срама от тях.

Да се надяваме, че германските мъже ще си спомнят истинския си произход и ще зарежат правилата на политкоректността, ще спрат най-сетне да се обличат в розово и да си слагат пера в задниците. Ще разчистят управляващите елити и ще си защитят живота, жените и децата, както и собстве­ното си мъжко достойнство.

Радостното в цялата тази ужа­сяваща картинка с насилието над жени е, че черният гняв започна да сплотява хората на интернационално ниво срещу нашествениците. Всички съчувст­ват на контрапротестиращите, срещу които се използват водни оръдия край гарата в Кьолн. Всички псуват яко онези политкоректни германци, вероятно добре платени и съответно научили опорните точки наизуст, които нагло обясняваха по вечерните новини, че извършителите май не са бежанци, че това е частен случай.

Меркел, както и кметицата на Кьолн, пък съвсем изперкаха. Меркел взе главата на шефа на полицията в Кьолн и сметна, че си умива мръсните ръце. Другата пък, как й беше името на кмети­цата – взе да учи жените как да стоят на една ръка разстояние от непознати мъже. Ма, таз женица пък, откъде се взе, че и кметица я вдигнали, на големия, богат и красив град Кьолн!

Радостно е и друго – започнаха да се организират отряди за за­щита и самоотбрана. У нас – също така. Крайно време е! Защото „нашите“ афганистанци засега само се трепят един друг, но не е далеч денят, когато и в центъра на София ще стане опасно да се минава пеш.

В радостта обаче има едно много голямо НО! То е свързано с потенциалната опасност нака­зателните отряди от бели мъже да се превърнат в тероризиращи всички ни банди.Там където няма държава, няма справедливост, каузата се изземва от мутри.Това вече го проучихме експеримен­тално и лично, и като общество. А стане ли така, колкото и да е странно, агресията ще се обърне в автоагресия, срещу собственото племе. И ония нашественици пак ще минат метър.

Източник: в-к Уикенд