И Трета световна война да започне, и извънземни да кацнат на жълтите павета, тиквата на нашенеца не узрява и все така кънти на кухо. Ето и сега – от сутрин до вечер ни заливат с момински вълнения покрай „скандала“ в триъгълника Дончев – Гергов – Цацаров, сякаш се е случило нещо извънредно, неочаквано и потресаващо. А всъщност става въпрос за рутинна практика на Олигархията, която е в органична симбиоза с всички власти, в това число и с Темида. И не само в България, а навсякъде по света, където елитът имитира „демокрация“, докато граби електората чрез всевъзможни корпоративни, лобистки, приватизационни, офшорни и партийни схеми.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ – КОМЕНТАТОР
Политика без идеология
Постановка за „Оскар“: Антон Тодоров що бори ченгетата редом до агент Николай…
На пръв поглед наистина има интрига – „червеният милионер“ Георги Гергов посредничи на „синьо-розовия газов барон“ Сашо Дончев, който се оказва близък до „градската десница“ около Христо Иванов, а в сюжета намира място и всемогъщият главен прокурор. Отново на хоризонта изплува конфликт на интереси в особено големи размери, а вероятно предстои и включване на аудио-материал от типа на „Мишо Бирата“ и „WC Банкя“? И какво от това — всяко чудо за три дни! Родното телевизионно стадото е лишено от втора сигнална система, за да сдъвче и обработи медийния ГМО силаж, произвеждан в индустриални количества от грантови и бюджетни алхимици. Общественият мозък е изтекъл до критични нива след четвърт век агресивно налагане на неграмотност, невежество, чалгализация и опростачване.
Да се върнем обаче към пишман темата на деня. Има ли изненадани от това, че доскорошният член на ръководството на корпорация „Позитано 20 – АД“ се изявява в ролята на „импресарио“ на друг „капиталист“ от комунистически произход, за да му прокара път към главния прокурор, който от своя страна очевидно е харесван от „антикомунистическия“ ГЕРБ, както личи от медийния пейзаж?
Всичко е абсурдно и същевременно нормално за една среда, където отклонението отдавна е превърнато в норма. Още откакто Андрей Луканов прокара проекта за политика без идеология. Конкретно – БКП бе трансформирана в безполовия мутант БСП, наречен „модерна лява партия“, а имитацията на дясна опозиция бе поверена на кабинетния бройлер СДС, създаден без никаква историческа и социална база, акуширан от аналитиците на ДС далеч преди 10 ноември 1989-а.
Именно от онзи момент в началото на 90-те години води началото си нашенският политически маскарад, в който личностите и организациите се преобразяват и маскират като героите от комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“. С малката разлика, че вместо сред романтичните страсти, бликащи от творбата на най-великия драматург на всички времена, публиката попада сред зловонна свинщина в миризлива кочина…
Началото бе поставено от режисирания сблъсък между „комунистите“ от БСП и „демократите“ от СДС, за да се конструира най-напред двуполюсен плурализъм по американски модел, преди да се премине към следващия етап – шарен парламентарен панаир по италиански образец. А докато народът бе залъгван с телевизионни войни, лидери, „програми“, избори, червени и сини карти, новоизлюпената олигархия от номенклатурен, криминален или партиен произход за нула време преточи националното богатство в ръцете на 1 процент строители на капитализма, 80 на сто от които носят тъмночервени родилни петна…
Ликвидацията на идеологията, начената от западния любимец, циничния прагматик Луканов, постигна апогея си с двата уникални бизнес формата, наречени НДСВ и ГЕРБ, чрез които окончателно бе деформиран политическият процес у нас. Още преди „Пет звезди“ на комика Бепе Грило в Италия и „червените вратове“ на шоумена Доналд Тръмп в САЩ. Както се казва – и ний сме дали нещо на света, не само кисело мляко, розово масло, оперни певци, Христо Стоичков и Димитър Бербатов…
Каква бе далаверата?
Както винаги в подобни случаи изниква логичният въпрос – на кого е изгодно. Или – каква бе далаверата? Първата причина за създаването на псевдо-политически проекти и субекти с „обратна резба“ бе директивата на новия Голям брат за корекция в генетичната ДНК на българската нация, характеризираща се с леви нагласи и естествено русофилство. За тази цел на всяка цена трябваше да се ликвидира мощната БКП, пуснала родови корени сред милиони хора, като се замести от една „социалдемократическа“, „евроатлантическа“ партийка от типа на БСП, превърната от Луканов и Ко в корпорация за бизнес употреба „Позитано-20 АД“. И задачата, тръгнала още от средата на 80-те години с появата на американския агент Горбачов, бе отлично изпълнена. До такава степен, че цели две десетилетия почти никой от елита на БСП не смее да изрече дума срещу антихуманната същност на капитала като източник на експлоатация, ограбване, войни, тероризъм и смърт?!
По същата причина върхушката на обезчестената Столетница припява на агресивния блок НАТО и на крадливата бюрокрация от Брюксел, срещу които се изправи цялото автентично ляво движение в Европа в съзвучие с най-големите морални авторитети от САЩ като Ноам Чомски, Оливър Стоун и Майкъл Мур, критикуващи канибалските нрави на глобалния, спекулативен, пещерен капитализъм, присадени и в глобално „джудже“ като България.
Падението на „Позитано“ 20 премина всякакви граници с подкрепата чрез президента Първанов за агресията в Афганистан и Ирак, с парафа за американските военни бази и топлоцентрали у нас и легитимирането на неонацистката хунта в Киев от правоверните „натовци“ и русофоби Кристиан Вигенин и Ангел Найденов. За да стигнем до престъпното гласуване в Европарламента на резолюцията в подкрепа на ислямизацията на Стария континент чрез демографската инвазия на „мигрантите“.
Ето в това бе превърната една от най-старите леви партии в Европа- в подлога и патерица на вътрешната олигархия и наднационал-ните корпорации. И още -безгласна буква на фона на жестоката опасност, надвиснала над топящата се българска нация, между настъпващия неоосмани-зъм на Ердоган и ислямист-ката заплаха от Близкия изток и Северна Африка. Съчетани с процесите на разпад на държавността у нас и дезинтеграцията в ЕС. Какво повече?
Очевидно наследниците на Луканов и заговорниците от престъплението „Ран-Ът“ отлично са изпълнили заветите на своите „кръстници“. Затова публиката няма защо да се чуди на „парадокса“, че в ръководството на БСП намират място милионери като Гергов и Добрев, а Бриго Аспарухов при всеки удобен случай се хвърля на амбразурата в защита на ГЕРБ. Според най-елементарната идейна логика мястото на двамата споменати предприемачи не е в една лява партия, призвана да защитава интересите на наемния труд. Как ще стане това, след като в Президиума седят и представители на капитала, които печелят от експлоатацията на своя електорат? Не само в свинефермите на Гергов от зората на първоначалното натрупване…
Никъде не е казано, че левите хора трябва да бъдат непременно бедняци. Но според традицията богатството на „комунистите“ може да идва само и единствено от личния им труд. Тоест – от талант и творчество, както е било при гении като актьора Чарли Чаплин, художника Пабло Пикасо, философа Жан-Пол Сартр или архитекта Оскар Нимайер. Така както в наши дни треньорът на лондонския футболен клуб „Тотнъм“ Маурисио Почетино дари милион долара на Аржентинската
комунистическа партия. Съвсем различно, нали, от правенето на пари чрез олигархични комбинации, както е при „червените“ капиталисти. За „сините“ им събратя експлоатацията е естествено състояние на духа по Айн Ранд, Рейгън и Тачър…
Материал за гласуване
Връхната точка в реализацията на Луканова-та стратегия за политика без идеология бе създаването на ГЕРБ. Ето това вече бе удар право в десетката, който реализира три фундаментални цели. Първо – намерен бе новият „Човек от народа“ – Бойко Борисов, възпроизвеждащ значителни прилики с митологизираните образи на Борис JII и Тодор Живков. Второ -чрез лансирането на „народна партия“, привлекателна със своята безидейност за зомбираното и безкритично мнозинство, за дълго бе неутрализирана всяка евентуална радикална алтернатива на олигархичното статукво. Трето – чрез сюрреалистичния фактор „Борисов“ бе компенсиран историческият дефицит на автентична десница в бедна България. И така се получи хибридният продукт „ГЕРБ“, опакован в лъскав евро-атлантически целофан, под който надничат ляво-популистките родилни петна от „комунистическия“ произход на новата партия държава, оказала се най-плодовитият клонинг от БКП.
Наистина, гениално! Чрез „европейски проект“, стъпил върху третия ешелон от номенклатурата, остатъците от ДС и провинциално-милиционерския корпус мераклии за власт, ЕНП от Брюксел си осигури материал за гласуване. Електорат в България и за Европарламент, контролиран чрез тоягата и моркова на еврофондовете. Тоест – даваме пари, ако „правилната“ партия е на власт, ако не – спираме кранчето…
Ето как олигархията си забърка вкусен коктейл „Луканов“, в който бяха миксирани „червени бабички“, припознаващи в Бойко „наше момче“, чиновническа клиентела на всички равнища, хранеща се от бюджета, бизнесът, комбиниращ с властта, плюс първосигналните тв зомбита. И забележете -без абсолютно никаква идеологическа или политическа общност между тези електорални елементи. Родната комедия без преувеличение конкурира Шекспир, защото трикратният „десен“ премиер Борисов спокойно можеше да бъде лидер и на БСП. Дори с още по-голям успех, тъй като социално-психологическият му профил е много повече ляв.
Сега обаче зад широкия му гръб тържествува „националният“ и глобалният капитал – от банките и електроразпределителните дружества до „Софийска вода“ и вятърните мелници, които и те май бяха благословени първоначално от Сергей Станишев?!
Маските паднаха, зрителите също…
И така както стана дума за Шекспир, не е лошо, ако неговият дървен театър „Глоуб“ се премести от брега на Темза в Лондон край Перловската река в София. Защо ли? Ами, защото духът на английския виртуоз на драматичната фабула без съмнение ще намери муза сред нашенските политически нрави. Пуснете машината на времето на заден ходи си представете какво би могъл да напише Шекспир например за фамозните „нови лица“ на ГЕРБ Антон Тодоров и Георги Марков…
Не се смейте, това не е сън в лятна нощ, а пролетна реалност. Най-свирепият душманин на „ченгетата“ Антон Тодоров, произвел тонове хартия за престъпленията на ДС, отскоро седи на депутатския чин редом до най-знаковия доносник на Прехода – агент Николай?! По същия непринуден начин както малко по-рано припозна „шайката“ от едноименната си творба, посветена на ГЕРБ, за своя втора майка?! За да бъде затворен кръгът по Фройд липсва само главният декомунизатор и лустратор на републиката Методи Андреев, топлил същата седалка в миналия
Парламент…
Сега сме на тема „Шекспир“, но не е лошо да извикаме духа и на Алеко Константинов. А най-добре е Народното събрание да номинира постановката с участието на Тодоров и Марков за „Оскар“ или поне за „Аскеер“ под егидата на Сашо Дончев.
Маските паднаха, а заедно с тях и зрителите са под столовете. Свинщината вилнее, а оцелелите от химическата атака в кочината даже ръкопляскат. И се обръщат към ВИП ложата, за да зърнат лицата на новите вестители на старата истина за човешкия род. Как беше? Грабни кокала в пещерата и ако се налага, убий двуногия конкурент за плячката! Безпартийните партии, изобретени от Луканов, наричат това „цивилизационен избор“ и „пазарна икономика“…