В Ню Йорк живеех до замък, в който снимаха най-извратеното порно
В Сан Франциско спях на плажа, ползвах обществена баня и пералня
Баща ми беше наркоман, дори не знаех, че е починал
Слави Трифонов ме караше да пея чалга
Светозар Христов е роден през 1977 г. в София. Става популярен с участието си в три музикални формата, продуцирани от Слави Трифонов. Печели единия от тях – „Музикална академия „Ку-ку бенд“, но не получава обещаната награда – запис на албум и клип. Разочарован от случилото се, Светльо емигрира в САЩ, където живее на прага на бедността. Сега отново е в Бълга рия и участва в шоуто „Като две капки вода“.
– Господин Христов, животът ви се преобръща след участие в музикален формат на Слави Трифонов. Какви изводи си направихте от случилото се?
– С времето започваш да се е*аваш с всичко. Спира да ти пука за нещата и за мнението на хората. Не зачитам общоприетите порядки, защото да си част от едно болно общество не е признак на добро здраве.
В този смисъл може би съм социопат. С времето си промених отношението към религията. Осъзнах, че няма никакъв смисъл в нея. Сега съм агностик, който клони към вярващ, както Айнщайн е бил. Ако се замислите, повечето войни са на религиозна основа, включително и последните, свързани с тероризма.
Разбрах, че конвенционалната работа е робство и няма нищо по-хубаво от това да си вадиш хляба, правейки това, което обичаш. Образованието е зле дори в белите страни като Америка. А ние каква държава сме – някакъв микс между бяла и черна, тоест сива.
Забелязал съм, че само в България съществува такава жестока омраза към политиците. На други места има и харесвани управници. Но нашата омраза е ракиена – само на маса. Не казвам да правим протести, а нещо далеч по-елементарно, като бойкот например. За мен дисциплинираните хора са ненужни на обществото, защото то отива с тях надолу, вместо да расте нагоре.
– Имахте ли представа какво ви очаква, след като напуснете летището в Ню Йорк?
– Не, никаква. Заминах с четирицифрена сума в джоба. Като излязох от летището, се излъгах да си хвана такси, вместо да се кача на метрото. Колата ме остави в центъра на Ню Йорк. Влязох в първия интернет клуб, за да видя къде има хостели. Разгледах града за няколко дена и отидох в Сан Франциско. Там известно време спах на плажа, на крайбрежието на Тихия океан. В Щатите не е така лесно да си вземеш квартира. Трябва да имаш кредитно досие, за да ти дадат. Освен това цените на хостелите често се менят, не винаги са евтини. Квартирите пък са доста скъпи, например 600 долара за необзаведена стая. В Сан Франциско има приюти за бездомни, но отказах да живея там, понеже те карат да ставаш рано и не дават да се пие алкохол и да се пуши. Предпочитах да спя на плажа.
В града има обществени бани, които използвах. Пералнята и сушилнята струваха общо 50 цента.
– Какво беше ежедневието ви?
– Обикалях щатите и всички пари, които изкарвах, ги харчех за пътувания. И за квартира, след като си намерих такава. Този живот ми харесва, защото разглеждам света. За къде да ги складирам парите? Аз затова не мога да разбера хората в България, които си плащат осигуровки. Даваш всеки месец пари на мафията, които тя никога няма да ти върне. Глупаво е. Не обичам да работя класическите неща, понеже трябва да ставам рано. Ориентирах се към музиката, която обичам. Пеех на улицата, около подлезите… В силните дни съм правил по 400 долара. Веднъж в Ню Йорк ме арестуваха за неплатена глоба за пиене на бира на обществено място. Втория път ме задържаха на летището в Сан Франциско. Отидох да изпратя мой приятел и останах да спя няколко вечери на аерогарата. Правех се, че чакам самолет. (Смее се.) Полицай, който беше забелязал, че нощувам там, дойде да ме про вери. Аз вече бях на градус и му се изрепчих: „Я бягай оттука, това е Америка! Ти ли ще ми кажеш да не влизам в летището!”. Той ми се усмихна и се отдръпна. Влязох в тоалетната да пуша и по едно време го видях да наднича. Попита ме защо пуша, аз го уверявах, че не го правя. Тогава ме попита дали искам да ме закопчае. Сам си предложих ръцете, казвайки му, че искам да опитам всичко от живота.
Прекарах една вечер в ареста, облечен в оранжева риза. В килията бях с едни тъпи мексиканци, които не знаеха английски. А когато ме затвориха за неплатената глоба, доведоха един пияница. Той искаше да пикае и дриска до радиатора, а тоалетната беше срещу него. Псуваше полицаите и им казваше, че вуйчо му е много могъщ и ще ги уволни всичките. Едното ченге не издържа на простотията и му удари тупаница. Ние стоим и се хилим отстрани. Накрая го завързаха и го изнесоха на една носилка.
– Живели сте в латино квартала в Ню Йорк.
– Там живеят предимно мексиканци и араби. Обичах да споря с тях за религията. Иначе е весело. Излизаш навънка и все някой танцува, пее. До една детска градина даваха безплатно биохрана. Ходех и си взимах. В Америка има много добри хора, българите имат грешна представа за живота там. По едно време живеех до така наречения Порно замък, където снимат най-извратения секс – ползват електричество, въжета, куки бормашини, инструменти от Инквизицията. Обожавам този вид порно. Сякаш съм закърмен с тези сексуални идеи. Даже понякога фантазията ми е още по-развинтена. Като малък бях почнал да пиша един роман с такива елементи. Аз го наричам арт порно, защото то е изучаване на човешката сексуалност.
– В Щатите имахте ли приятелка?
– Не, бях забравил за жените. Без секс не е трудно. Все още имам ръце… Не ходех по дискотеки, понякога посещавах пиано барове. Хубавото в Щатите е, че купоните започват към 20:00 ч. и приключват до 2:00 часа. А в нощните заведения след 2:00 ч. не можеш да поръчваш алкохол. Иначе може да стоиш и до сутринта, ако искаш.
– На 38 години сте, не мислите ли за семейство и деца?
– За да имаш деца, трябва да ги направиш на жена, която обичаш. Още не съм срещнал такава. Иначе бих възпитавал хлапетата в това да мислят със собствения си акъл, да анализират нещата. Сегашното образование не възпитава в правилната посока. Понякога искам цялата власт да е у мен. Да наложа за 2-3 години диктатура, за да променя изцяло нещата. Само така може да има свобода, което е различно от демокрация. Демокрацията е власт на народа, а аз искам власт на индивида – всеки да определя какво се случва, а не мнозинството. Трябва да зачиташ отделния човек, а не масите. Масите например мразят гейовете, които често биват пребивани, защото ходели с рокли. Какво е виновен човекът, че се е родил гей? Това са хомофоби, които по нищо не се различават от членовете на „Ислямска държава”, защото и в двата случая мразят различните.
– В какви отношения сте с родителите си?
– Майка ми е в Германия, а баща ми почина. Докато бях в Щатите, нямах контакт с него, понеже той не използваше интернет. Връщайки се в България през есента на 2013 година, отидох директно в апартамента на баща ми. Тръгнах да отключвам вратата и се появи някакъв човек. Каза ми, че татко е продал жилището. Той взимаше наркотици и вероятно са го излъгали да прехвърли имота. Започнах да го търся и така разбрах, че е починал. Последно е бил в болницата в Перник. Нямал е документи у себе си. Там го погребах, защото щеше да е скъпо да го транспортирам до София. Не знаех кои са приятелите и познатите му и на поклонението бяхме само аз и вуйчо ми. Дори не пуснахме некролози, нямаше смисъл.
– Защо приехте толкова лично раздялата с Трифонов и заминахте за САЩ, а не останахте да се развивате в България?
– Вече историята ми е безразлична. След като спечелих „Музикална академия „Ку-ку бенд”, Слави беше задължен да ми издаде албум с няколко клипа около него. Само че аз не исках да пея чалга, което може би се оказа проблем. Веднъж ми казаха да направя парче тип „Ветре, ветре”, но песента да ставала за купон. На мен това ми биеше на маса. Мога да правя такова нещо, но като пародия. Освен това Слави е мегаломан. Егото му е доста изявено и не може да го потиска. През 2005 г. тръгнахме на турне. Тогава пеехме заедно „Избегала мома“. Докато Слави се преобличаше, трябваше да занимавам публиката. Излязох на сцената, казах: „Аз съм Светозар Христов”, и всички започнаха да ми скандират името.
Трифонов излезе малко по-рано на сцената, дойде зад гърба ми и изсъска: „Хайде бе, няма ли да говориш?”. Въпреки че е учтиво да изчакаш аплодисментите на публиката, ги прекъснах и продължих речта. От този момент нататък Слави си промени отношението към мен. Може би се е подразнил, че ми скандират името. Заминах за Щатите, защото получих зелена карта. Не исках да я изгубя.
Източник: в-к Галерия