Снимка: LAP.BG
Александър Станков, който вече 18 години работи като треньор, говори за любимия си ЦСКА и за предизвикателството да потърсиш професионална реализация в Китай в интервю за предаването „Код Спорт“ по TV+.
– Произлизаш от футболна фамилия, тежеше ли ти, че баща ти Борис Станков бе един от факторите в ЦСКА?
– Няма какво да крия, от началото на моята кариера като футболист, естествено, че много ми пречеше името на баща ми. Имал съм и тежки моменти, защото всяко едно мое действие, всеки един мач, в който играех, и треньори, и съотборници ме гледаха с по-друго око. Това е много голямо бреме да си син на известен футболист, след това и ръководител. Много трудно започнах и като треньор, защото по това време баща ми беше председател на футболния клуб и аз имах абсолютно всички предпоставки да започна треньор. Самият директор на детско-юношеската школа Стойне Минев ме искаше, но тогава председателят на футболния клуб каза „не“. Тогава Стойне Минев не се съобрази с мнението на баща ми и каза: „Ако ще да ме уволни, аз те назначавам на работа.“
– Какво не успя да постигнеш с любимия ти клуб ЦСКА и като треньор, и като помощник?
– Не мога да забравя нито един момент от кариерата ми като треньор в ЦСКА, въпреки че бях в кратки периоди, но има един мач, който през един-два месеца го сънувам. Това е двубоят, в който „Левски“ ни водеше и ако бяхме победили в този прословут мач на „Герена“, с кървавия гол на Гонзо, тогава ги задминавахме и ставахме шампиони. Това беше важен момент в моята кариера.
– Работил си в много клубове в България, но защо стигнахме дотук, кой е виновен за кризата, в която изпаднахме?
– Нещата не са толкова елементарни, може да се говори много по тази тема. Всички знаят какви са проблемите на българския футбол, но така или иначе не се поставя едно начало. Както Наско Сираков каза, българският футбол трябва да започне „рестарт“, да започнем тотално от самото начало, да имаме мъртъв период от пет-шест години, в който да не очакваме почти никакви резултати, да се работи много, да се направи организация, да влязат във футбола можещи, млади, амбицирани, честни хора, този период да се преболедува, ще бъде тежко боледуване, защото ние сме болни от много тежка болест, която може да се оправи не с козметична операция, а с животоспасяваща. Страни, които са корифеи във футбола като Франция, Германия, те направиха такова начало и ние би трябвало също да сторим това.
– В края на 2015 г. се появиха информации, че ще заемеш пост в ръководството на ЦСКА, ти ги опроверга. Би ли работил за „червените“, които са във „В“ група?
– Винаги съм се интересувал от ЦСКА, бих работил за този клуб дори и в „А“ окръжна група, дори и без пари. Като го казвам това нещо, аз съм подплатен и мога да го направя не само на приказки, но и на дела. Мисля, че съм го доказал в един определен период от време в ЦСКА, когато отборът пак беше в много тежка ситуация и ние с г-н Пенев го поехме. За любимия клуб съм готов на абсолютно всичко, но много е важно да го направиш на дела, не само на приказки и да се биеш в гърдите: „Аз съм голям цесекар, а съм потомствен цесекар, аз съм свързан с този любим клуб, аз съм спасител на този клуб и т.н.“.
– Защо се стигна до тази ситуация с ЦСКА, наистина звучи ужасяващо „ЦСКА във „В“ група“?
– Ще дам пример – това е все едно ти да имаш хубав ресторант, аз да съм твой клиент, идвам при теб, поръчвам си за обяд или за вечеря нещо и след това казвам: „Съжалявам много, но нямам пари да платя“. Това е само един нагледен пример как са се натрупали през годините задълженията. На всичкото отгоре и некадърно ръководство от 2009 г. насам, хора, които са идвали в клуба, само да преследват комерсиални цели. Сега се натрупа дълг, който много малко хора са способни да го платят и ситуацията е много тежка и патова. Гриша Ганчев се опитва нещо да направи, трудно му е много, но прави някакви опити.
– Защо предпочете дестинацията Китай?
– В Китай нещата са много подредени във всяко едно естество. Седейки тук един месец, отново събирам сили да отида в чужбина, може да си отговориш защо.
– Разкажи малко за футбола в тази страна.
– Вече знам доста неща за Китай, четири години от моя живот преминаха там, адаптиран съм добре. Не е тайна за всички хора в България, че там се инвестира много, съответно и във футбола. Големи имена в треньорската професия започнаха да работят там, защото им се предлагат добри условия и като заплата, и като тренировъчни бази, много класни чужденци започнаха да играят в първенството на Китай. Вече мина периодът, в който там отиваха звезди, които залязват и са в края на кариерата си, започнаха да идват и звезди на върха на своята кариера, защото китайците няма да спрат да се опитват да привличат големи имена с това, че им предлагат много добри условия като договори.
– А като начин на живот трудно ли е?
– За никой чужденец не е лесно, особено в Китай. Има места и места – много хубави градове като Шанхай, като Пекин, има и провинциални градове, в които е много тежко да се работи, въпреки че предлагат добри заплати. Определено е тежък животът в Китай.
Красимир Минев и Владимир Памуков, TV +