Преподобна Стойна Димитрова, припозната от съвременниците си като светица, е притежавала необикновени качества, някои от които ни дават основания да потърсим сравненията между Нея и световно признатите пророци Нострадамус, Св. Тереза Авилска, Волф Месинг и Едгар Кейси. Избираме сравнението като най-кратък път към истината.
Мишел дьо Нострадам, известен като Нострадамус – френски лечител, ясновидец и астролог, наричан „философ на човешката история“, живял през ХVI в. и предрекъл най-важните събития в бъдещето на света, част от които наистина са се сбъднали, а други се сбъдват и днес. Той е знаел датата на своята смърт. В нощта срещу 2 юли 1566 г. преданият му слуга и биограф Жак Шавини му пожелава: „До утре, господарю!“, но чува отговор: „Утре на разсъмване ще умра…“
Преподобна Стойна седмица преди да издъхне предупреждава отец Георги Костадинов, свещеник в църквата „Свети Георги” в с. Долна Сушица – днес Златолист: „Отче, другата сряда я ке паднем болна, ке боледувам в четвъртъка, а в петъка ке заминем на другио свет.“
Нострадамус предрича смъртта на френския крал Анри Втори и обстоятелствата, при които тя ще настъпи: по време на рицарски турнир и в двубой с капитана от шотландската гвардия граф Монтгомъри. Предсказаното се сбъдва е с поразителна точност –кралят умира в адски мъки.
Преподобна Стойна предсказва смъртта на Борис Трети. През 1925 г. след опита за убийство на царя в Арабаконак и след атентата в „Света Неделя“, Преподобната казва на богомолците в селото: „Не бойте се за царо ни и не страшете се за неговио живот. Комуто е дадено да бъде отровен, него го куршум не лови.“
През 1930 г., по време на сватбата на Борис и Йоанна, Стойна отново предвещава смъртта на монарха, но този път предсказанието й е свързано с поведението на царицата. „Царю честити и клети, таа ке те тебе погребе, ала не ке те тебе оплаче“. По-късно княгиня Мария Луиза, цитирана от италианската писателка Кристина Сикарди в книгата й „Йоанна Савойска”, потвърждава изреченото от Светицата: „Мама, облечена в черно, ни чакаше на входа на царския дворец. Прегърна ни с усмивка, сякаш нищо не е станало. Хвана ни за ръка и ни заведе в черквата, където беше тялото на баща ни. Молихме се. Офицери, полеви адютанти, войници, всички плачеха, с изключение на мама.“
Нострадамус забранява след смъртта му гробът да бъде отварян. „Ако човек отвори саркофага, щом нявга го открият и начаса не го затвори, ще бъде сполетян от зло, което никой не ще докаже. Стойна заръча на отец Костадинов: „Сакам да ми сториш икрам: да ме скътате баш зад дувара на църквата, но никогаш да ме подир не разравяте, щото разкопате ли гробо ми, лошо ке биде, люде ке гинат…“
По-късно гробовете и на двамата са осквернени. След 1700 г. в град Солон, където почивало тялото на Нострадамус (в съгласие с предсмъртното му желание ковчегът му е вграден прав в стената на градската църква), плъзнал слух, че заедно с ясновидеца е погребан и ценен ръкопис. Когато в града нахлува марсилският контингент от националната гвардия, войниците разбиват с кирки стената, измъкват ковчега и разпиляват костите на покойника. Един от войниците дори си налял вино в черепа му. След намесата на кмета вандалите били усмирени, но на връщане към Марсилия гвардейците попаднали в засада на роялисти и единственият убит бил оня войник, който пил вино от черепа.
Гробът на Преподобието също е бил оскверняван в търсене на пари и злато. Още при разкопаването му единият от осквернителите полудява, а другият изплашен бяга, но дни по-късно е намерен мъртъв край пътя за Гърция. Убиецът му не е открит.
Интересно съвпадение съществува между пророчеството на Нострадамус и Преподобната за ХХI в. и за съдбата на Русия. Всички предсказания на световноизвестния французин са изразени в четиристишия:
В края на октомври двайсет и пета година,
двайсет и първи век е в най-тежка война,
съкрушителите на вярата ще се засрамят от своите народи,
а шахът на Персия – смачкан от египетската вражда.