Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС / СОФИЯ
Временната парламентарна комисия за проверка на покупката на активите на ЧЕЗ в България от „Инерком“ не успя да открие кой стои зад Гинка Върбакова. Това става ясно от публикувания доклад на комисията, който предстои да бъде гласуван в пленарна зала, видя първо репортер Информационна агенция „Дейли Прес“.
В доклада се посочва, че „Инерком“ не отговаря на нито един критерий за инвеститор на електроразпределително дружество, заложени в Стратегията за приватизация, които предпазват от възможността да се допускат малки или неопитни кандидати.
Сред критериите са кандидат-инвеститорът да има капитал не по-малко от 700 млн. евро, обемът на продадената от него електроенергия за предходната година да е минимум 7000 Гвч, трябва да има средносрочен или дългосрочен кредитен рейтинг „инвестиционен“ – „BBB-” според Стандарт енд Поорс или негов еквивалент, а ако няма такъв, трябва да представи безусловна банкова гаранция, че кредитоспособността му съответства на такъв рейтинг. Кандидат-инвеститорът трябва да има и дял от поне 5% в либерализиран електроенергиен пазар.
Проверки на прокуратурата показват, че срещу Гинка Върбакова и мъжа ѝ Славчо Върбаков в момента не се водят дела, но имената им се споменават в множество преписки, образувани от различни поделения на прокуратурата по сигнали за престъпления от общ характер, които засягат пряко или косвено тяхната дейност.
Комисията не успя и да получи информация за източника на финансиране на сделката.
В доклада се посочва, че са отправени запитвания до Българска банка за развитие, Първа инвестиционна банка и УниКредит Булбанк.
След това комисията изпраща запитване и до БНБ за участието на български банки във финансирането на сделката. БНБ отговаря, че е извършила проучване на намеренията на български банки за финансиране на сделката и не са открити нарушения на нормативните правила, а информацията, която БНБ придобива, е професионална тайна.
Заключение на комисията е, че въпреки всички опити и събраната надлежно информация, не е успяла да установи източника на финансиране на сделката и им е отказано съдействие от банките, към които са изпращани запитвания, което „поставя редици конституционни въпроси за самото място и роля на Народното събрание“.
„Въпреки конфиденциалността на тези частно-правни взаимоотношения, общественият интерес би следвало да налага пълна прозрачност по този въпрос. Без яснота откъде е финансирането и как е обезпечено не можем да бъдем сигурни кой ще бъде крайният собственик на този обществено важен актив. Запитаните банки не отричат, а се оправдават и извиняват с „професионална тайна“. От това може да се направи извод, че информацията за ангажирането им в процеса за закупуване на активите на ЧЕЗ от „Инерком България“ е вярна. Странната потайност за това предизвиква само съмнения и спекулации. Без отговора на тези въпроси не можем да бъдем сигурни кой ще бъде действителния купувач на активите на ЧЕЗ в България“, се посочва в доклада.
„Международната практика показва, че обикновено банките, предоставящи финансиране за сделки от такъв мащаб, са горди с това, че участват в сделките, и не се притесняват да го оповестят“, допълват от комисията.
В доклада е описано още, че е отправена покана към премиера Бойко Борисов за изслушване от комисията. Борисов отказал да се яви лично, а в писмен отговор посочил, че не може да коментира детайли по сделката, защото изявленията му „биха могли да окажат влияние на арбитражното дело на ЧЕЗ срещу България“.
Така на изслушването се явява финансовият министър Владислав Горанов.
Именно пред комисията Горанов обяви, че държавата няма намерение да участва в сделката за ЧЕЗ, след като на 1 март Борисов прие в Министерския съвет Гинка Върбакова и поиска държавата да поеме контрола над електроразпределителното дружество, а дни по-късно Върбакова замина за Чехия за преговори в тази посока.
Той подчерта, че подобно участие на държавата е нецелесъобразно, а позицията за неучастие на държавата е била съгласувана с премиера Бойко Борисов.
Горанов подчерта, че държавата има достатъчно механизми на законодателно равнище и от регулаторна гледна точка и не е необходимо държавата да участва по какъвто и да е начин в тази сделка.
В доклада се посочва още, че на въпрос на комисията Борисов е отговорил, че не са водени разговори с представители на чешкото правителство или на ЧЕЗ за обратно изкупуване на активите им в България, но в същото време от ЧЕЗ са обявили, че от 2013 г. насам, във всички правителства оттогава, са се водили разговори с представители на държавата за продажба на дружествата на ЧЕЗ в България, но държавата не е проявила интерес към сделката.