Кой стои зад Европейската асоциация на журналистите?
Ако уточним малко по-ясно какво се случва – ето фактите. Първо, разразилият се конфликт ме насочи да разгледам състава и дейността на неправителствената организация „Европейска асоциация на европейските журналисти – България“. Най-бегъл поглед показва, че в нея се открояват имената на „умните и красивите“ протестъри, в случая – журналисти.
Те са се самоопределили като европейски журналисти в България и явно като неправителствена организация искат да трупат имидж в публичното пространство. Нищо лошо! Странното е, че имат законосъобразни лостове – представени са в НС чрез парламентарната група на Реформаторския блок, а също и чрез президента, който им е фен и може да наложи вето на всеки текст от Закона за културното наследство.
В случая обаче Асоциацията на тези журналисти иска да се яви като коректив, и то европейски, на нашенския пейзаж. Много обичам подобни бутафорни акции, спектакли, в които се точат самочувствията на миманса. Причината е, че изпълненията на протестърите са далеч от амплоато на журналистите, които винаги са персони със собствени имена. Лошото е, че така се оформя в нашенската публичност опасно набъбване на група в медиите, която е добре хранена със сериозни суми, чрез неправителствени организации, за да създава буря в чаша вода. Сигурно прави впечатление на неизкушената публика, че в центъра на дебата и моя коментар въобще не стои Законът за културното наследство и неговите промени, може би защото това е само повод да се възпламени позиционна война между „красивите и умните“ и министър Рашидов, патетичния конфликт за свободата на словото и неговите противници. Едно пояснение – свободата на словото е именно в това, господа и госпожи, че подобна акция се случва, иначе тя може да бъде заглушена в зародиш, както вече знаем от соца.
Или това всъщност е една искра от битката за БНТ и БНР като обществени медии? Защото този сблъсък се преиграва вече няколко пъти, както и театралното искане на оставката на Рашидов. Резултат няма да има, както досега, но се подновяват обидите, личните нападки, което е начин на противопоставяне от отминал етап – ежене без резултат.
Иначе журналистът Георги Ангелов, продуцентът и редакторът на „Денят започва с култура“ на БНТ 1 не са счели за нужно в последните пет-шест години да чуят и моето мнение по никой културен въпрос, въпреки че повече от 30 години работя в театъра, литературата и публичността. В този смисъл съм убедена, че има избран кръг от тънкообидни сноби, които подбират тези, които искат в дебата за култура. В този смисъл ръководството на БНТ трябва да реагира и така може би повече ще пази културния капитал на нацията, като не я скопява до 20-ина избрани и удобни събеседници.
А за това да бъдат коректив на културната политика – и г-н Ангелов, и целият екип на предаването „Денят започва с култура“ да извиняват – не са експерти, а журналисти, чийто дълг е да спазват правото на мнения и плурализъм.
Уважавай противника
Отново в употреба влиза прийомът за дискредитиране на противника. Участвала съм в подобен „дебат“, и то именно с министър Рашидов, както и съм писала текстове с подобен привкус. Решила съм, че с днешна дата, ако ще водим дебати – да бъде с аргументи, без нападки, без злепоставяне. Не знам защо Фондация „Америка за България“ не внедри добрия си демократичен опит – да уважаваш противника си и да му дадеш право да има аргументи./ТРУД