Даниела Тренчева ни води в едно село, което никой никога няма да открие на картата. На пръсти се броят хората, които знаят как се стига до село Шипка в Родопите.
Дотам пътища няма, ток няма, канализация няма, а дивите животни са със стотици повече от хората.
Село Шипка е домът на Румен, който никога през живота си не е имал ток, телефон, течаща вода, лекар. Живее с жена си Надежда и сина си Росен.
Най-близкото населено място е на минимум 7 часа път и то по опасна скална пътека.
Румен и жена му имат контакт с други хора само 2-3 пъти годишно и то през топлите месеци.
А синът им знае как да се бие с мечките, които идват нощем на гости и как да пази родителите си и овцете от вълците…
“Това е Ничия земя, ама наистина ничия. Позакърпената къща е последната обитаема от 70- те години. Няма табели и пътища, които водят до тук, само няколко кмета знаят, че в нищото живуркат три души, но дали все още са живи – не знаят. Румен, съпругата и синът му живеят на място, което отдавна е заличено от картите, от света и от живите. Ядат животните, които отглеждат, пият вода от изворите в района, ако не са пресъхнали, както става през лятото. Къпят се рядко, евентуално с дъжда. Старостта ги притиска като изгладнял вълк през нощта и бавно гризе костите и изпива очите им до освирепяваща болка.
Обявление, което се ангажирахме да отправим – хората, които танцуват в ливадата и са ходили на ресторант преди 50 години, всъщност отчаяно имат нужда от помощ! Трябва да бъдат преселени в човечността. Те се молят да могат да живеят някъде, където просто няма диви животни. Тримата работят за 30, готови са да нямат ток и вода, но да имат покрив. Могат и сами да си го построят. Знаят как да се пазят от най-лошото, но не знаят как да чакат хубавото. И как да го имат. Някой трябва да намери път към тях. Някой, който не се страхува от мечки да ходи в гората. Те ще му помогнат да ги изведе. И коприва ще му наберат, и мляко ще дадат, и всичкото си даване ще харижат срещу само още малко старини…”
Да пази Господ …
при капитализма е така. Никой не се грижи за хората. Това не е социализма, който 89-та година номенклатурата го ликвидира.
Тъпако, при социализъма там бяха владения на пенчо Кубадински и този район беше забранена зона за простосмъртни. Въпросните села и махалички бяха ИЗСЕЛЕНИ за да не пречат на лова на Пенчо, Тошо и другите велможи.
Тези тримата са в това село от 1973 г., а от 1977 г. там не живее никой друг освен тях. В това село НИКОГА не е имало електричество, канализация и телефон. И социализмът не им е дал тези благинки. Нещо да кажеш?
.бах ти дебилите!
В Австрия всяка самотна къщичка из планините е с ток ,вода и асфалтирано шосе . Стандарт още от Хитлерово време !
Това живот ли е въобще!?
А може би е по-щастлив е теб, кой знае?
Дааа, прав е човека. Борбата с чиновниците е много по-трудна отколкото борбата за оцеляване в природата.
Не си прав, цивилицзацията с нищо не помага при стихийни бедствия като ураганите. Тогава ни вода, ни ток, ни социалните могат да ти помогнат!
Предполагам, че човека е щастлив. Електричеството ще го направи ли по-щастлив? Ще е по-зависим. Ще трябва навреме да плаща сметки. Телефона ще го направи ли по-щастлив? Пак ще трябва да плаща сметки, да зарежда батерията, а като капак на всичко да му набутват рекламните глупости от гугъл, да му искат ъпдейтване и изобщо да го занимават с глупостите си. Изобщо техническите джаджи НЕ Ви правят по-щастливи. Правят ви по-зависими. „Щастието“ което получавате е измамно, то е просто едно гъделичкане на самочувствието, че държите или имате нещо по-шаренко или по-лъскавко…кола, телефон, дреха, …