Спомних си 2003 г., когато като министър-председател се срещнах с представители на най-големите португалски компании, които се интересуваха от строителството на магистрала “Тракия” и проектът за договор с тях предвиждаше използването на тол система. Това заявява бившият премиер Симеон Сакскобургготски в свое изявление до медиите.
Той напомня, че познавайки добре Португалия, която разполага с едни от най-хубавите пътища в Европа, които се поддържат в изключително добро състояние, именно чрез събираните тол такси, е смятал, че е изгодно за България да привлече такъв голям чуждестранен инвеститор. След като бил обаче обвинен в далавери и поради големият отпор на различни кръгове у нас, идеята е провалена.
„Питам се колко ли пари изгуби държавата от това отлагане, колко пътища щяха вече да бъдат ремонтирани със събраните средства и как по-различно би изглеждала транспортната ни мрежа днес. Трябваше ли да изминат близо 15 години, преди да стигнем до извода, който много други по-развити европейски държави бяха направили, че събирането на тол такси е икономически по-изгодно за държавата от продажбата на винетки. През България минава голям транзитен трафик от и за Турция и Близкия Изток, но не се събират достатъчно средства, както това правят нашите съседи. Разчетите, направени от експерти в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които цитира министър Нанков, говорят сами по себе си. От винетни стикери годишно приходите са 300-350 млн. лв. срещу очакваните три пъти повече след като бъде въведена тол системата“, заявява Сакскобургготски.
Той подчертава, че „сега вече щяха да бъдат реализирани някои важни пътни проекти и ремонтирани други трасета, които поради липса на пари са си останали така, както са били построени преди 50 години“.
В заключение експремиерът завява: „Подобна е и картинката с проекта за атомната централа „Белене”. Моето правителство размрази проекта, за да може да се осъществи този стратегически важен обект за националната ни сигурност, но популизмът взе надмощие над здравия разум. Знаем какво последва. А днес – години по-късно, и то години на пропуснати ползи, отново започваме да говорим за нуждата от тази централа. За тези загубени години колко ли по-добре щеше да се е развила икономически България, ако разполагаше с нужната за това пътна и ядрена инфраструктура.“