Мнението на Ивайло Динев, ръководителят на „Ранобудните студенти“ е публикувано на страницата му във Фейсбук:
„България е тъжна, разядена страна
Как все още върви реториката на свръхиндивидуализма
и идеята, че сам си си отговорен за всичко, не мога да повярвам.
Народът в мнозинството си е беден, а правителствата и експертите му казват да се отърси и да бачка, да бачка, да бачка. А хората работят…
– за 6 лв. на ден
– лятото като сезонни работници – роби
– и живеят в гетата: цигански, турски, български
– живеят на места без прираст, без детски градини
– и пращат децата си на полето или да чиракуват, или в града да си търсят сами късмета, вместо да учат
– и децата израстват бедни и без знания, без приказки, без романи, без разкази и стихове, без Рупчев (ужасно) и без Вазов (повярвай!), без Априлско въстание, без Шопен и Верди, без пътешествия по света, без селфи пред Биг Бен, без опознаване на родината, без контакти с връстници от други страни, без уроци за миналото, без спомени…
После какво ще разказват на своите деца, на какво ще ги научат?
Те могат да бъдат само използвани за евтина работна ръка от новите предприемачи или от старите тарикати, и да бъдат политически апатични, защото… Защо да им пука? Разбирам ги.
И са подизпълнители на множеството феодалчета, възникнали по силата на частното право – бий и владей, най-силният налага законите.
И са роби на същите, заради липсата на работещи институции и обществена солидарност.
После питайте: Защо тази партия има толкова много гласове? Защо тези хора се мразят толкова? Защо вярват на разни мутроарести по границите? Защо мразят другостта? Защо не са толерантни?
Питайте себе си, защо вярвате още, че липсата на общество, бясната конкуренция и неравенствата водят до свобода? Свободен да бъдеш роб ли? Свободен да се подчиниш на най-малкия диктатор? Свободен да повярваш на първия лъжец?
България е област, сред която оцеляват по-силните, те строят дворците си от потта на нищо-нямащите, за да се опазят от грозотията, гротеската, лайната и помията на нищо-нямащите.
Елитарността у нас се интересува не от множествата, а от тяхното наличие. Мнозинствата или се подкупват или пречат, защото си дават гласа, за когото дава повече пари или просто не гласуват. Мнозинствата пречат, защото не организират поетични четения с френско червено вино. Мнозинствата пречат, защото слушат каквото им се пусне от телевизора – чалга, сръбско, ретро и прочие. Мнозинствата пречат, защото са бедни, плащат малко данъци, не вдигат БВП-то, не искат да работят на празници, развалят статистиката, намаляват производството, имало сакати сред тях, извършвали кражби, престъпления, полудявали, напивали се, сбивали се… Мнозинствата пречат, защото ги има, а те са такива, защото просто са си го заслужили: бедни, защото са тъпи и мързеливи, казват експертите-защитници на свръхиндивидуализма, въпреки че по-вярно е да кажем:
Необразовани сме, защото сме бедни. Не получихме образование, защото трябваше да работим като луди от деца. Работехме неквалифициран труд и можем само това. Ние не знаем как се създава успешна бизнес идея, не сме се учили на предприемачество (какво е това аджеба?), защото сме брали чесън, тютюн, ябълки, ягоди, гледали сме старци, деца, болни хора, чистили сме улиците, болниците, строителните площадки, кочините, мръсните улици, обслужвали сме клиенти в заведения, хотели, мотели, барове, кръчми… по 12-14 часа на ден. Само това можем, защото само това знаем. Емпиризъм.
Знаете ли, че има българи, които не могат да си позволят операция на счупен крак и си тръгват от болниците куцайки? Неравенства пред здравето.
Знаете ли, че има българи, които напускат училище на 12 години, за да изхранват семействата си, пасейки овци? Неравенства пред възможностите.
Знаете ли, че има българи, които никога не са излизали от селото или града си, заради бедност? Неравенства в движението/мобилността.
Знаете ли, че има пенсионери, които нямат пари за гробовете си? Неравенства пред смъртта и почитта.
Всяко убийство е самоубийство?
Всяка нищета е лична?
Не. Нищетата е обща, винаги е била. Егоизмът е личен.
Отидете и вижте нищетата – в която и да е посока от центъра на София към изток, запад, север, юг, отидете с трамвай, с автобус, с влак сред смрадта, потта, въшките, повърнята по седалките и децата дищащи лепило..
Твърде много ме притеснява голямата нищета, вървяща едновременно с все по-самозатварящия се елит.“
Източник: bnews.bg