Системата за самостоятелно управление на ракетните войски със стратегическо предназначение действа, дори когато всичко живо е вече унищожено
Съвременната ядрена война, дори само между две държави, ще доведе до непредсказуеми световни катаклизви. А натрапчивата идея на американците за „локална употреба на ядрено оръжие“ си остава празно бълнуване и утопия. Защо е така?
Например, ако изведнъж САЩ решат да нанесат прословутия си превантивен първи ядрен удар срещу Русия, е наивно да се предполага, че това ще остане без последствия. Дори и ако бъдат унищожени всички командни пунктове на руската армия, в действие влиза системата „Периметър“, пише седмичникът „Звезда“.
За тази система е писано много и тя дори беше тържествено „погребана“ от медиите в САЩ преди време.
Но „Периметър“, известна отвъд океана като „Ръката на мъртвеца“, а в Япония като „Ръката от гроба“, незабелязано „възкръсна“ още през 2009 г., а днес е напълно преобразена за ужас на западните разузнавания.
Първоначално тя е система за самостоятелно управление на ракетните войски със стратегическо предназначение. Тя предполага създваването на такива технически средства и програмно обезпечение, които позволяват при всякакви условия, дори и най-неблагоприятни, заповедта за пуск на ракетите да достигне до стартовите команди. Замисълът на създателите на „Периметър“ е бил системата да може да изстреля ракетите дори и в случай, че всички са загинали и няма кой да издаде заповедта.
„Периметър“ регулярно е събирал и обработвал гигантски обеми информация. От всевъзможни източници е пристигала всякаква информация – за състоянието на връзките с висшестоящите командни пунктове, за радиционната обстановка в околностите, за регистрирането на ядрени взривове.
Системата е можела да анализира промените във военната и политическата обстановка в света – самостоятелно е оценявала командите, пристигащи за определен период от време и на тази основа е можела да направи извод, че нещо по света не е както трябва. Когато системата е била сигурна, че е дошло нейното време, се е активизирала и е давала команда за подготовка за пуск на ракетите.
При това „Периметър“ не е можела да започне активни действия в мирно време. Дори ако е липсвала връзка или личният състав е напуснал стартовите позиции, оставали са и други параметри, които са блокирали работата на системата. Тоест, тя не е могла да сработи произволно без видима опасност.
Но ако до пулта за управление постъпят сигнали за заплаха, когато стане очевидно, че страната е подложена на масирана атака, тогава „Периметър“ автоматично задейства целия потенциал на възмездието.
Говорим за системата „Периметър“ в минало време, защото със сигурност знаем за предишното ѝ предназначение. Сегашното е зад завесата на пълната секретност. Днес знаем само, че в модернизирания вариант тази ударна част от Ракетните войски със стратегическо предназначение представлява необратимо възмездие. И не само заради нейната способност да нанесе ответни удари, когато светът вече се е потопил в мрак и хаос. Най-важното е, че ответният удар просто не може да бъде предотвратен.
Системата „Периметър“ днес е единствената съществуваща в света „машина на Деня на страшния съд“ (оръжие на гарантираното възмездие), чието съществуване е официално потвърдено. И САЩ са прекрасно осведомени за това.
Ако говорим за концепцията на системата, то „Периметър“ е предназначена за гарантиран пуск на балистични ракети от шахти в случай, че противникът нанесе съкрушителен удар по територията на Русия и унищожи всички командни звена на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РСВН), които са способни да дадат заповед за ответен удар.
Системата „Периметър“ е толкова засекретена, че е неизвестен самият принцип на нейната работа. А за новите ѝ качества и възможности знаят едва няколко души от най-висшия ешелон на военно-политическото ръководство. Със сигурност можем да кажем, че сред тях са президентът Владимир Путин, министърът на отбраната Сергей Шойгу и командирът на РВСН Сергей Каракаев. Впрочем, тяхното участие за привеждане в действие на системата съвсем не е задължително. При необходимост системата се включва автоматично.
По своята същност системата „Периметър“ представлява алтернативна командна система на всички родове войски, които са въоръжени с ядрени заряди (стратегически ядрени сили). Тя е дублираща система, в случай че ключови възли на командната система „Казбек“ (т.нар. „ядрено куфарче“), която пази всички кодове за пуск на ядрената системаи всички линии за връзка на РВСН бъдат унищожени при първия ядрен удар.
За подсигуряването на гарантирано изпълнение на задачата си „Периметър“ е била проектирана като напълно автоматична и в случай на масирана атака е способна самостоятелно, без участието на човек, да вземе решение за ответен удар.
Разбираемо е, че на Запад самият факт на нейното съществуване в Русия (преди това в Съветския съюз) се смята за аморален. Нищо, че САЩ си запазваj правото на „превантивен ядрен удар“ срещу която и да е държава. Така че „Периметър“ представлява могъщ сдържащ фактор, който реално гарантира отказа на потенциалния противник от концепцията за превантивен ядрен удар. И в Пентагона добре знаят това.
„Сдържащият фактор е убедителна сила“, смята директорът на Центъра за анализи на стратегическите технологии Руслан Пухов. „Прословутата надпревара във въоръжаването между СССР И САЩ, даде възможност на нашата страна да поруми право на сигурност за сметка на мощния военен потенциал, в това число и в ядрената сфера. Днес никой няма да се осмели да говори с Русия от позиция на силата, защото знае, че ответните мерки ще бъдат съкрушителни за всеки противник. И е добре, че имаме такъв потенциал. Но и това не е целият потенциал на руската армия, която през последните години излезе на ново ниво на въоръженията. В това число и във информационните технологии, което се потвърди от участието ни в сирийския конфликт, където очевидните успехи на руските Въздушно-космически сили бяха признати дори от нашите неприятели. А системата „Периметър“ е като един броненосец, който стои в резерв, но винаги е готов за действие„.
От незасекретени източници е известно, че модернизираната система „Периметър“ е застъпила на бойно дежурство през 2011 г. Всички останали тайни са под гриф „Строго секретно“.
Виктор Сокирко, в. „Звезда“, epicenter.bg
История
След включването в бойно дежурство, комплекс “Периметър“ работи и периодично се използва по време на командно-щабни учения. Командният ракетен комплекс с ракета 15А11 е на бойно дежурство чак до юни 1995 г., когато в рамките на споразумението СНВ-1 комплексът е свален от бойно дежурство. Според други данни това се случва на 1 септември 1995 г., когато в 7-ма ракетна дивизия (град Бологое, Тверска област) е свален от дежурства и разформирован 510-ти ракетен полк, който е въоръжен с командни ракети.
Това събитие съвпада по време със завършването на изваждането от бойния състав на РВСП на ракетите МР УР-100 и започналия през декември 1994 г. процес на превъоръжаване на 7-ма ракетна дивизия с подвижен грунтов комплекс “Топол“. През декември 1990 г. в 8-ма ракетна дивизия (Кировска област) на бойно дежурство застъпва полк с модернизиран команден ракетен комплекс, който получава името “Периметър-РЦ“, в чийто състав е зачислена командна ракета, създадена на базата на междуконтиненталната балистична ракета РТ-2ПМ “Топол“.
Освен това има данни, че по-рано в състава на система “Периметър“ наред с ракетите 15А11 влизат и командни ракети създадени на базата на балистична ракета със средна далекобойност “Пионер“. Този подвижен комплекс с “пионеровски“ командни ракети носи наименованието “Горн“. Индекс на комплекса- 15П656, ракети- 15Ж56. Известно е за най-малко едно подразделение от РВСП, в чието въоръжение влиза комплекс “Горн“- това е 249-ти ракетен полк, дислоциран в град Полоцк (Витебска област), към 32-ра ракетна дивизия (град Постава, Беларус), който от март-април 1986 г. до 1988 г. носи бойно дежурство с подвижен комплекс от командни ракети.
В западната преса системата се налага с името “dead hand” (мъртва ръка). Според списание “Wired” системата “Периметър“ функционира и е готова да нанесе ответен удар.
През декември 2011 г. командващият на РВСП генерал-лейтенант Сергей Каракаев заявява, че система „Периметър“ съществува и е включена в бойно дежурство.