Събрали останките на първия космонавт в…кофа
Александър Лазуткин написа в компанията на космическите си събратя Валерий Корзун, Юрий Батурин и Юрий Гизденко първото изследване «Световната пилотирана космонавтика. История. Техника. Хора» – уникално и първо по рода си издание в света. Валерий Корзун е зам.-шеф на отряда на Центъра за подготовка на космонавтите в Звездното градче. Юрий Батурин е бил най-близо до властта в Русия като съветник на Елцин. Най-младият член на космическото семейство – Александър Лазуткин, единствен събра кураж и реши да разкрие пред „ШОУ” някои тайни и космически инфаркти на руската и световната космонавтика. 
Космическата одисея на екипа с Александър Лазуткин през 1997 г. беше сравнена с тази на «Аполо – 13», при която американският екипаж едва оцеля, но драмата роди куп филмови холивудски продукции. Астронавтът Лазуткин пък разказва за премеждията си в Космоса, сякаш става въпрос за семейни и битови проблеми?!?
– Господин Лазуткин, защо сред специалистите вашият полет през 1997 г. е известен като руския вариант на «Аполо – 13», наричан още „най-успешната драма” в историята на космонавтиката?
– Кръстиха нашата мисия «Аполо – 13» заради многото премеждия. Знаете ли, в Космоса е доста напечено. Преди всеки полет ни благославя поп, но ние в Звездното градче сме доста суеверни хора. В Байконур преди всяко изстрелване все още слагаме копейки на релсите, по които придвижват ракетата носител и модулите към стартовата площадка, и после взимаме тези копейки в Космоса за талисман. При нашия полет премеждията започнаха още на Земята. Все още не бяхме излетели, когато ни казаха, че ракетата носител не е готова. За късмет това беше същият носител, който не можа да изведе спътник в орбита, но предизвика взрив при голямата Плесецка авария,
в която загинаха 48 души
Накрая излетяхме благополучно и в Байконур настана пълна бъркотия, която побърка хората там. Още на първата минута след излитането се получи сериозна авария в системата за захранване с ток. Докато стигнем станцията, се случиха общо три сериозни инцидента. Оставаха още два на теория. Средно статистически при всеки полет трябва да се случат 5 опасни инцидента. Четвъртата сериозна авария беше с пожарната станция. Особеност в Космоса е това, че в условията на безтегловност една свещ гасне сама. Но при нас се подпали точно това, което произвеждаше кислород. Гореше самият метал при температура над 1200 градуса. Всички мерки се оказаха безполезни. След това страхотно начало реших, че този четвърти инцидент на практика е равен на 2, вече сме изчерпали „лимита” с нещастията и до края на мисията ни очаква пълно блаженство. После обаче се развали системата за въгледвуокиса, системата за регулиране на температурата, пак се появи проблем с електричеството. Поправихме го,
едва оцеляхме
Но се оказа, че това не е всичко. Чакаше ни премеждие при кацането.
28.03.1968 г. Погребалната процесия начело с Брежнев (вдясно). Кой лежи в ковчега на полк. Гагарин?
Двигателите за меко кацане не се включиха и се ударихме силно в земята. Вярно, капсулата беше много надеждна, но ударът беше толкова силен, че ни измъкнаха с доста травми и драскотини. Но и това не е всичко. Последната ни надежда беше в амортизацията, но… Трябваше да излетим трима, не знам какво се случи с третия, но излетяхме само двама и единият от нас е извадил невероятен късмет. Установи се, че на третото кресло в капсулата в последния момент се е счупила амортизацията и специалистите казаха, че ако някой е седял в него, със сигурност е щял да загине. Ако бях избрал креслото на обречения, сега нямаше как да разговаряме с вас. Но нека се похваля. Въпреки приключенията, изпълнихме програмата. През деня отстранявахме авариите, а през нощта работехме, така да се каже, в извънработно време.
– Видяхте ли в Космоса някакви знаци, че не сме сами в безкрая?
– Забелязах една голяма област от Тихия океан, в която водата вреше и кипеше. Бяха се образували огромни 500-метрови вълни, сякаш по време на някакъв въображаем, немислим щорм. Не знаех какво е това. Не разбрах и по-късно. Питах след полета учени, специалисти, но никой не можа сносно да ми разясни какво съм наблюдавал. Само един от тях се опита да ми обясни, че вероятно това е бил подземен вулкан и водата е кипяла от газовете, излитащи под голямо налягане преди всяко изригване. Аз си помислих – прекалено мощен ще да е бил този подземен вулкан?!? Пък и по-късно се установи, че в този район не е имало газове на много километри от въпросната зона. И накрая – това явление продължи само няколко минути! Загадката си остана неизяснена. Така че за мен срещата с извънземното беше не в Космоса, а на Земята.
Първият космонавт е вече под земята край стените на Кремъл
– Пият ли космонавтите в Космоса, макар и според „космически” стандарти?
– Нашите, руските космонавти пият, французите също пият шампанско, американците – не.
– Чували ли сте за Ванга?
– Разбира се. Знам дори, че е предрекла на нашия известен артист от знаменития сериал «17 мига от пролетта» Вячеслав Тихонов, че ще се прослави с военна роля.
– А знаете ли, че приживе Ванга твърдеше, че Юрий Гагарин не е загинал, а е отвлечен от НЛО? Впрочем, какво се говори в Звездното градче за гибелта на първия космонавт?
– Аз съм бил съвсем малък, когато се е случило това. И почти всичко знам от вестниците – от това, което пишат журналистите. Но ако говорим сериозно, Алексей Леонов – първият човек, излязъл в открития Космос, е мой приятел, а той пък е бил близък с Гагарин. И от него знам някои неща. Той ми разказа, че останките на Гагарин и Серьогин са били събирани в зелена емайлирана кофа, която видял с очите си. Алексей едва не изкрещял от болка, когато върху една от останките видял познатата му до болка
бенка на Гагарин
В този миг си спомнил, как са ходили заедно да се подстригват, и дори предупредил бръснаря: «Ей, я по-внимателно, гледай да не резнеш бенката на Юра!» Излиза, че за съжаление този път Ванга не е познала. Впрочем, според една от последните версии за злополуката, в която загина Гагарин, може да се обясни с т.нар. отонни дупки, които са нещо като огледалния, или „паралелния” свят, където продължават да съществуват наши отдавна починали предци и приятели. В този смисъл Ванга може и да се окаже права.
– Единият от българските космонавти – Георги Иванов, е доста доволен от живота, а другият – Александър Александров, е недоволен – оплаква се, че държавата ни не използва потенциала му…
– Да, зная, че Георги Иванов има успешен бизнес. А Александър Александров е мой шеф и ми е непонятно от какво се оплаква. Шегувам се, шефът ми Александър Александров е руснак.
– А вие с какво храните семейството си от 1997 г. насам?
– Добър въпрос. Остават ми още две години да стана член на отряда на космонавтите и да получавам заплата.
– Колко е тя?
– Тайна. Засега поне парите ми стигат, но и 1 млн. евро да получавах, нямаше да бъда доволен.
– А какво ще правите, когато няма да получавате заплата?
– Ние, руските космонавти, сме като президентите – получаваме пожизнена пенсия.
– А какво мислите за Путин и Ходорковски?
– Единият имаше късмет, другият – не. И Путин, и Ходорковски изникнаха от небитието. На първия му провървя и сега е в Кремъл, а вторият натрупа планини от пари, но влезе в затвора. Впрочем Ходорковски и Абрамович имат еднаква съдба, но Роман все още си харчи милиардите на воля. Честно – не зная защо се получава така.
– Можете ли да назовете имената на петима известни български политици?
– Тодор Живков, разбира се, и м-м-м…
Най-големите космически трагедии
На 23 март 1961 г. по време на тренировка в барокамера изгаря дубльорът на Гагарин – Валентин Бондаренко, готвен за полет на кораб от типа “Восток”. На 23 април 1967 г. е изстрелян корабът “Союз-1” с Владимир Комаров на борда. На следващия ден е планирано изстрелването на “Союз-2” с трима космонавти и последващо скачване със “Союз-1”. Поради проблеми стартът на втория кораб е отменен, а полетът на първия е прекратен предсрочно.
При приземяването корабът се врязва в Земята с огромна скорост. Загива Владимир Комаров. „Аполо-13” е най-инфарктната космическа катастрофа. След 56 полета към Луната кислороден резервоар се взривява и поврежда електрическата и животоподдържаща система. Спасението е в лунния модул, който не е засегнат. Екипажът се измъква от смъртта, като изстисква всеки ампер ток от акумулаторите и всеки атом кислород. На 18 март 1980 г., по време на подготовка за изстрелване на ракетата носител “Союз-1”, се случва огромен взрив и пожар. Загиват 48 човека. Това е най-голямата единична катастрофа в цялата история на овладяването на Космоса.
На 28 януари 1986 г. американската космическа совалка “Челинджър” се взривява 73 секунди след изстрелването си. Загива целият й екипаж. На 1 февруари 2003 г. совалката “Колумбия” се разпада на 68 км височина при процедура на кацане. И нейният екипаж – всичките 7 души на борда, загиват.
Едно интервю на
Славей КОСТАДИНОВ