Петролопроводът трябва да заобиколи и намали важността на турските Проливи
Кризата в отношенията между Русия и Турция може да доведе до замразяване на петролопровода Turkish Stream, който двете страни възнамеряваха да строят, и до връщане към проекта Бургас-Александруполис, съобщи grreporter.info. По инициатива на Москва сега се планира възраждане на петролопровода, който ще заобикаля турските проливи. Руската страна вече е изпратила предложение до Гърция и България, твърдят дипломатически източници.
София, изглежда, иска да си осигури съгласието на Вашингтон, според същите източници. Американската страна за момента е предпазлива, без да се обявява против, но и без да подкрепя плановете. Въпросът за петролопровода е част от тактиката на Русия на шахматната дъска на енергийните планове и е пряко свързана с други инициативи и проекти за газопроводи, които са в ход в по-широкия регион. Това отбелязват икономически наблюдатели, които очакват повече детайли, за да стане ясно докъде може да стигне инициативата.
В неотдавнашните си изявления министърът на околната среда и енергетиката Панос Скурлетис отбеляза:„Впечатлението, което придобих от посещението си в Русия, е, че руснаците искат действително да потърсят алтернативни пътища през България”.
Петролопроводът Бургас-Александруполис трябваше да е трансбалкански и да пренася горива от българското пристанище Бургас на Черно море до Александруполис. Гърция, Русия и България подписаха договор за построяването му в Атина на 17 март 2007. Тръбата с дължина около 280 км трябваше да бъде завършена през 2010 година.
Идеята е още по-стара – за първи път беше поставена на масата преди 12 години, през април 2005 в София. Беше проведена и среща на върха между тогавашните президенти Владимир Путин и Георги Първанов и гръцкия премиер Константинос Караманлис на 4 септември в Атина. Последва съставянето на текста за междудържавния договор и подписването му.
На 11 юни 2010 София обяви, че се оттегля от проекта и изрази възражения по допустимостта на доклада за екологична оценка. Спирането на проекта беше отложено, когато на 5 ноември 2011 българското Министерство на околната среда оцени положително новото екологично проучване за участъка около Бургаското пристанище. Но след един месец българското правителство обяви официалното оттегляне на страната от проекта.
Общата дължина на тръбата Бургас-Александруполис според плановете е около 280 км – 135 на гръцка територия и 145 км – на българска. Проектът предвижда изграждането на терминал на пристанището в Александруполис, включително и инфраструктура за товаро-разтоварни платформи за въглеводороди. Подобна инфраструктура се предвижда и в Бургас.
Подобно на Трансадриатическия петролопровод, интерконекторната българо-гръцка тръба за природен газ и провода Кипър-Крит-Гърция, така и петролопроводът Бургас-Алекснадруполис може да допринесе за промяната на стратегическата роля на Гърция в енергийния сектор в международен план.
Това обаче ще зависи не само от финансовите параметри, а и от международните геополитически връзки. Именно те ще решат дали да дадат зелена светлина на руските интереси в този проект.