Ако се случи реформата в социалните услуги и подкрепа за децата и лицата с увреждания (нека сме оптимистично настроени, че е възможно), заслугата ще е единствено на майките. Те се оказаха изненадващо упорита и организирана сила, която инициира законодателна дейност сред институции, свикнали да симулират. Същите институции, които бяха неприятно изненадани, когато ги хванаха да преписват – нещо което ще им се случва и занапред и трябва да свикват. С неприязън реагираха на оттеглянето на майките от работната група към социалното министерство, сигурно защото ще им се наложи наистина да поработят в августовската жега. Това от друга страна е добра възможност да добият бегла представа за начина на живот на жените, за които думата „отпуск“ е непозната, откак са се родили децата им.
Някои може би са останали с впечатление, че с палатковите лагери из цялата страна те по-скоро разнообразяват тягостното си ежедневие, но това е голяма грешка. Вероятно и институциите са го разбрали, щом успяха да мобилизират опозиционни сили в самия край на юли, точно преди разпускането на парламента. Случайно, в деня, който социалният министър Бисер Петков избра за среща с протестиращите майки, до палатката им изникна друга – на национално представените (не)правителствени организации. На „Системата ни убива“ пак противопоставиха ретроградното „Реформа да, но не така“ и инатливо заявиха, че майките не са прави. Ентусиазмът им свърши с оттеглянето на медиите от конфликтната зона.
Междувременно обаче „инатлъкът“ на протестиращите жени започна бавно да носи резултати. Бавно, със скоростта на мислене и реагиране на родните институции. Бяха принудени, след като разбраха, че няма друг начин да ги накарат да млъкнат. Затова в проектозаконите, над които продължава да работи социалното министерство, все по-настойчиво се прокрадват „скандалните“ идеи на майките, покрай които преди време за пръв път у нас чухме за Закон за личната помощ. На него му се противопоставиха на всички институционални нива.
Защо е тази упорита съпротива на предложения от омбудсмана Мая Манолова и майките на деца с увреждания законопроект? Може би защото това е едно допълнително перо в бюджета, което ще бъде управлявано от самите лица с увреждания или техните родители/настойници. Съгласете се, че е неприемливо за властта едни средства от държавния бюджет да бъдат управлявани от граждани. Този законопроект всъщност признава правото на хората с увреждания да вземат решения свързани с начина им живот, без да бъдат поставени в позицията на зависими от някаква социална услуга. Той предвижда създаването на механизъм за подпомагане, който се гарантира от държавата, но се контролира от човека с увреждане.
Ами общините? Те се „принизяват“ до обикновени доставчици на лична помощ, а контролът по изпълнението на услугите им отново е в ръцете на лицата с увреждания или техните родители/настойници. Пак „скандално“. И правомощията на въпросните лица не спират дотук – те видите ли претендират родителят/настойникът на детето с увреждане да избира асистентите на детето, да ги обучава, да договаря условията на заетостта им и да определя от кога до кога ще се ползват услугите им. Или пък да не наема асистент и да разполага с личната помощ както намери за целесъобразно.
Друга „претенция“ е размерът на личната помощ да не е обвързан със сумата, определена като праг (линия) на бедността, защото става дума за механизми, които компенсират уврежданията. А те, както всички признават напоследък, са различни и изискват индивидуален подход.
„Революционно“ е и предложението оценката на състоянието на детето или лицето с увреждане да се прави с участието на родител/настойник и дори се допуска възможност за себеоценка.
Не стига това, ами имат и „претенциите“ трансферите на средства към всеки доставчик на лична помощ да се извършват авансово за срок от три месеца. Това напълно ще изключи възможността с определените от бюджета средства за лична помощ да се пълнят дупки и гасят пожари в други сфери.
По своята същност, ако бъде приет с възраженията на протестиращите и омбудсмана, този закон има шанс да се превърне в един от най-демократичните правни документи, писани някога. Държавата слуга на гражданите? Каква приятна мисъл.