Шестте точки на референдума отварят широко вратите на политиката за Слави и компания. Дали ще си имаме нов Франкенщайн 
или подобрена версия на Бареков само времето ще покаже
Хип-хип ура! Ще си имаме референдум. Инициативата на Слави Трифонов събра цели 673 хил. подписа. По закон са необходими 400 хил. Презастраховането е уместно, защото практиката показва, че около 15% от парафите обикновено се оказват невалидни поради една или друга причина. При това без партийна подкрепа и развита клонова мрежа от функционери. Впечатляваща заявка за влизане в политиката! Статуквото е поставено под угроза. Под какво все пак се подписаха толкова много български граждани? Шест точки, които обещават промяна. Шест пирона в ковчега на политическата мафия. Шест бели гълъба на надеждата. А дали наистина е така?
Мажоритарна срещу пропорционална изборни системи. Теоретично изборната надпревара се превръща в състезание между личности, а не между партийни послушковци. Мъдрият народ си избира от сергията най-достойните кандидати. Парламентът се препълва с „мъдреци” и кове справедливи и работещи закони. Звучи прекрасно, но няма да се случи, защото партиите играят точно същата роля, както и при подреждането на партийните листи. Ще нарасне обаче значението на финансовия гръб. На практика, това което ще получим, ще бъде парламент от най-много две системни партии плюс една етническа и най-много дузина независими кандидати уредени с депутатски стол от амбициозни олигарси. Всъщност ще се възпроизведе толкова заклеймяваният през 90-те двуполюсен модел в значително по-уродлива форма. Или казано по друг начин – много от българските граждани няма да бъдат политически представени.
Втората точка предвижда редуциране на парламентарните мандати наполовина – от 240 на 120. Кой би възразил? Разходите за мерцедеси, депутатски кюфтета и командировки ще паднат значително. Спестената народна пара ще се насочи към образование и социални дейности. Намаленият брой народни избраници за съжаление ще произведе и още един резултат – много по-лесно ще стане „пазаруването” на мнозинства, защото ще е необходим далеч по-нисък финансов ресурс. Не очакваме нравите изведнъж да се променят, нали? Определени поведенчески модели са „бетонирани” в родните традиции още от времето на Освобождението. Далеч по-разумно би било депутатите да се намалят с 20-на% до 180 например, с колкото се е смалила България от 1990 г. насам.
Третата точка предлага намаляване на партийните субсидии. Безспорен факт е, че са високи в сравнение с други държави. Още повече всички партии успяват да „спестяват” и държат на влогове тлъсти суми, което говори, че паричките са им в повече. Неразумно орязване на субсидиите обаче няма да направи политиците по-спестовни. Просто ще пренасочи финансирането им в сива зона – дарения от няколкото държавни фирми – „дойни крави”, както и в рекет над частните компании. Ще бъдат спестени пари за сметка на прозрачността. А на тъмно, мафията – политическа и икономическа се чувства най-комфортно.
В следващия пункт се иска от народа да се произнесе за задължително гласуване. Плюсовете са поне два – ограничаване влиянието на „купения вот”, както и маргинализиране на етническите партии. Основният минус тук е – вот под заплаха от санкция за тези, които не желаят да го упражнят е всичко друго, но не и демократичен. Точно по тази причина едва няколко държави в целия свят го практикуват.
Петата точка от предложението за референдум, като че ли е най-стряскаща. Пряк избор на съдии, прокурори и полицейски началници е директна покана към местните дерибеи да финансират кампаниите на „свои хора”. Ще се получи така, че обикновеният гражданин ще гласува не за свестните, а за известните. Няколко гостувания в „Шоуто на Слави” ще имат цената на спечелен мандат. Пълна и окончателна победа на шоубизнеса над здравия разум. Проядените и сега от дефекти съдебна система и полицейски служби ще заработят още по-ефективно в частен интерес.
Последната точка – не повече от два мандата за едно лице като депутат е без значение. Може да се отиде и по-далеч – по бай Тошово време народните представители ги събираха на сесии два пъти годишно общо за няколко месеца. Ще спестим още пари, а и ще предефинираме „професията” депутат. Как това ще доведе до качествена промяна не е ясно.
Шестте точки на референдума отварят широко вратите на политиката за Слави и компания. Дали ще си имаме нов Франкенщайн или подобрена версия на Бареков само времето ще покаже. Както винаги – „пътят към Ада е постлан с добри намерения”./ПОДТЕПЕТО