„Ах, банана! Ох, банана! Кеф ми става, щом го хвана“ – този популярен рефрен е от зората на чалгата и всички си знаем – смисълът е нулев.
Така звучаха повечето текстове тогава…
През 90-те всичко беше простичко. Възпяваха се мутрите, парите, купоните, жените.
С прости текстове, простичко казваха УЖ нещата от живота.
Проблемът обаче е, че някои от чалга бисерите на миналия век все едно са писани вчера.
Промяната не ни се случи някак.
Животът ни е стряскащо същият, ние явно сме същите, облечени в малко по-лъскави дрехи.