Един стар албум ни припомня каква армия сме имали само преди четвърт век. Вярно, тази армия във война не беше участвала, но беше школа за възпитание на синовете на България. Тя създаваше мъже и защитници на отечеството.
Вярно, бяхме член на омразния на някой сегашни политици Варшавски договор, но имахме сигурна защита на милата ни родина. На границата нашите воини не даваха и пиле да прехвръкне в родните ни предели, та камо ли някакъв враг. Пехотинците тренираха денонощно и нямаше учение, на което да не показваха своята бойна мощ, разположена край южните граници на отечеството. Сега отбранителните бастиони – казармите, са превърнати в руини. Танкисти, артилеристи, свързочници, сапьори – всички те събрани в железен юмрук гарантираха спокойствието на трудовия ни народ. А ракетчиците ни бяха най-добрите в Европа.
В небето десетки ескадрили пазеха въздушните граници, а не както сега само няколко остарели самолета едва се вдигат от пистите.
И флот имахме – с крайцери, ескадрени миноносци, ракетни катери и дори подводници. Сега се пъчим с една фрегата, купена на старо.
С всичко, с което се гордеехме, е вече минало. Сега в навечерието на Деня на храбростта да си пожелаем здравият разум да надделее и отново да имаме нашия боеспособен страж на границите, небето и морските ни простори./соцбг
Дано, ама надали!?
