Идеята за спектакъла се заражда още през 2012 г., благословията си за него дава и синът на звездата – Емил Димитров-младши. Най-големите хитове на певеца пък ще се изпълняват от Пейо Филипов и две от „лъвчетата” на Ники Априлов – Велин Михайлов и Денислав Новев. Потърсихме Ники Априлов, за да разберем първи повече за грандиозната идея, която представлява “една изповед на звездата пред олтара на живота”. Априлов се надява спектакълът да стане до края на годината, до рождения ден на Емил на 23 декември, да е готов.
– Г-н Априлов, защо решихте да правите моноспектакъл точно за Емил Димитров? Познавахте ли се добре с легендарния български певец?
– Не сме били близки приятели, но се познавахме. Пели сме наремето негови песни в любимото на мнозина предаване „Като лъвовете”. След всяко изпълнение ва негова песен, Емил се обаждаше на Катя Кисимова – жената, която се занимаваше с подбора на песните и децата, за да благодари. Казвал е: „Здравейте, Катя, обажда се Емил Димитров! Благодаря ви, че изпълнявате моя песен!”, а тя ми е споделяла как й се подкосили краката първия път, когато чула гласа му в телефонната слушалка. Това се случваше последните години от неговия живот, когато бе прикован към своя стол, за който казваше „той ревниво пази всяка чупка от моето тяло и ме приема безрезервно”. Емил беше единственият, който се обаждаше, за да благодари! Единственият – няма този, няма онзи! А после ние го поканихме в предаването – въпреки че
вече бе трудно подвижен
Отидохме до Княжево, взехме го с колата, заведохме го на снимки, после го върнахме обратно. Това са били срещите ми с него. Реших да направя този спектакъл за него, защото е специален.
– В какъв смисъл е специален?
– Много български артисти имат богати професионални биографии, но популярната музика е тази, която влиза заедно с артиста във всеки дом и хората познават този човек. В жанра на театъра също има редица имена на наши големи актьори, които обаче малцина българи помнят. Помнят се тези, които често са коментирани. Тези поколения актьори за съжаление си отиват, остават само във филмите. А Емил познават всички. Вече са минали 11 години, откакто него го няма – но само физически. Песните му продължават, защото са песни послания, а не обикновена музика. Той никога не се е стремял да прави просто някаква музика. Всяка негова песен е послание. Има три песни, посветени на майката. Има песни за раздяла. Има песни за любовта, за родината. „Ако си дал” е истински социален хит, а „Моя страна, моя България”, която комисиите не пускат до ефира тогава, днес е неофициалният химн на българите в чужбина.
– Как приемаше Емил Димитров абсурдите на времето, в което живееше?
– Казваше: „Отговорните фактори ме пренебрегваха. Правеха се, че не съществувам. Омаловажаваха моите успехи… Затова ходех непрекъснато при хората, при моята публика. Тя ме спасяваше от това да не ми е мъчно.” А той е първият българин, който издава музика в чужбина, и чийто хитове се пеят на различни езици. И това е прецедент не само в тогавашната малка и затворена България, но и сега. Кой е този, който прави това днес?
– А беше ли самотен извън сцената? Често този, който изцяло се раздава под светлините на прожекторите, е много затворен в личния си свят…
– Той не е бил самотен човек. Целият му живот е бил купон след купон, лъжа след истина, песен след песен… Не, не е бил толкова самотен. Самотен е в последните си години, когато получава инсулта, когато умира Мариета, за която се жени два пъти, когато повечето от хората се отдръпват, просто защото вече няма какво да вземат. Това е най-самотният му период.
– Казвате „Повечето от хората се отдръпват, защото няма какво да вземат”. Кои са тези хора?
– Тези хора не са били един или двама души. Но ние не можем да ги променим. Такива е имало, има и сега, ще има винаги. Цял живот са крали от него, във всякакъв смисъл на думата. Емил Димитров се пенсионира с… 36 лева пенсия! След това го признават за инвалид. После отива при президента Стоянов (Петър Стоянов, б. а.), който му дава персонална пенсия, пак символична сума, с която едва си покрива разноските – за парно, ток, отопление, лекарства. Емил Димитров,
който събира на стадион „Динамо” 80 000 души публика
– повече, отколкото на „Ролинг стоунс”! Емил Димитров, който е бил звезда в Съветския съюз и който е изкарал милиони рубли, които са потъвали в касите на Концертна дирекция. С други думи – са били окрадени! Но има и друга причина, поради която на моноспектакъла му дойде времето именно днес.
Каква е музиката, която слушаме? Какво е това подобие? Това е музиката на 15-16-годишни, които подскачат диво, без да знаят даже защо. Музика, в която няма послание, няма текст, няма дори музика. Пълно с някакви термини, които те побъркват – паразити, жаргони и тем подобни. Поезия ли? Каква, къде… няма!
– А има ли потребност българинът от поезия според вас?
– Дълбоко в себе си българинът е сантиментален човек. Той обича романтичната, сантиментална музика. Музика, която да те докосне. Защото онова, което нас ни вълнува и тревожи, са личните неща. А при всички хора те са еднакви – различни са само като позиция. Това ме накара също да го направя. Много хора се чудят защо толкова години никой не може да измести от сцената Лили Иванова. А тя с едно духване ще падне, толкова мъничка и слаба е – но не можете да изместите нейната емоционална мощ! Нейният невероятен репертоар, песните – ето това не може да се бутне. Вече не се създават такива продукти. Създават се само някакви подскачащи псевдо ритми.
– Как си обяснявате цялото това натрупано, концентрирано огорчение на повечето родни творци? Навярно Емил Димитров не е правел изключение?!
– Такова ни е времето за съжаление. Творците ни с право са огорчени, има от какво. Емил и, изобщо нашето поколение, сме друг тип хора, с друго възпитание. Без значение от методите или организациите зад тях – в нас е възпитаван още от ранна детска възраст патриотизмът. Така сме учени. Емил Димитров например много пъти са го питали – защо не е останал да живее във Франция, където го обожават? А той е отговарял – ако трябваше да оставам някъде, то беше в Русия, защото това е необятна страна – и като пазар, и като обич на публиката. Русия цени своите звезди, а Емил се доближи много до руската публика.
– Звездата на Алла Пугачова, която днес в Русия носят на ръце, изгря благодарение на песен на Емил Димитров – „Арлекино”.
– Точно така. Това се случва през ’75-а, когато той не може да присъства като жури на “Орфея”. Но му се обажда Васил Андреев с думите:
„Ела, тук има една много щура, пее една наша песен”
Емил отива на другия ден и така се запознават с Алла Пугачова.
– Кой друг стои зад моноспектакъла за Емил Димитров?
– И моят брат Влади Априлов, който написа текста по стотиците интервюта и спомени на самия Емил, както и на неговия син – Емил Димитров-младши. Както и по ръкописа на неговия баща, който е над 200 страници. Оригинал на Факира Мити и Мадам Сизи, който все още е в моя дом. Всеки един миг от техния живот е описан в този дневник.
– За този ръкопис става ясно за първи път!
– Да, никой не знаеше за него. А може да се направи един страхотен филм, ние просто нямаме толкова време, за да се заемем и с него. Този дневник е нещо невероятно. Емил преминава целия живот на артист в своята кариера – започва да свири на акордеон на 6-годишна възраст, да ходи по сеанси с майка си и баща си, да се среща с публиката. Минава през 8-мото джудже на Снежанка в Плевенския театър. В казармата също акомпанира на акордеон на Видин Даскалов – за да стигне това, което е. На всяко едно стъпало е бил. Мислел съм си и още нещо – след неговата смърт, а и преди това, се
пускат толкова много слухове – верни и неверни
че в крайна сметка не разбираш какъв е бил човекът в действителност. Затова реших да разкажа живота му такъв, какъвто е. В ръкописа има интересна глава и за отношенията му с Васил Андреев.
– Кои бяха истинските приятели на Емил Димитров в гилдията?
– Със сигурност не зная за всичките, но най-близката му приятелка е Богдана Карадочева. Тя бе до него и след като получи инсулта. Но да не забравяме, че Богдана прави кариера благодарение и на него. Тя започна да пее с Емил Димитров, после двамата бяха заедно във Франция и т. н.
– Във Франция, за която често споменавате, Емил Димитров е имал много силно и здраво приятелство с легендата Шарл Азнавур…
– Така е. Наистина голямо приятелство с Шарл Азнавур. Но и не само с него – също с Патриция Карли. Шарл Азнавур дори му е гостувал в дома му тук, в България. Във Франция са казвали на Емил – „Синатра на Изтока”, „Балканският Иглесиас” и „Българският Жилбер Беко”.
– Дали приживе Емил Димитров е осъзнавал каква музикална легенда е?
– Мисля, че не. Той не го е мислил това. Просто е следвал пътя си, без да се замисля много дали или колко е велик. Създал е 197 песни, от които 93 – негови, 36 – по стихове на Васил Андреев, 29 на други автори на текстове и музика, и 15 – изцяло негови. Много е обичал поезията, даже самият той е пишел от време на време.
Емил е имал голямо приятелство и с Павел Матев. Това е и човекът, който му помага да наложи „Моя страна, моя България” – защото я спират милион пъти! Споделял е как на „Мелодия на годината” – „Моя страна, моя България” е избрана чак на трето място. Но получи безпрецедентния брой зрителски гласове за ония години – 67 000! Павел Матев разрешава на Емил от 16 куплета на песента „Писмо до мама” – да го съкрати до 4. След което му казал: „Ако не беше твоята песен, никой нямаше да знае моето стихотворение.” И на Павел Матев всъщност принадлежат и пророческите думи: „Всяка дарба се оспорва, бездарието е безспорно!” Това са големи личности. Личности, които надживяват времето. Ние сме заети с едно битуване. Няма такива хора днес.
– Кои са най-трудните моменти в кариерата на Емил Димитров? Проблемите, които са създавани от властите на песните му ли?
– Това е опустошително за един творец. Били са трудни тези моменти за Емил. Но той и в личен план не е живял лесно. Майка му,
Мадам Сизи му казала, че ще се ожени три пъти
Тя е била хиромантка. Повярвал й. За него обаче имало само една жена, и това е била Мариета.
– Всички нейни предсказания за него ли са се сбъдвали?
– Ами той много е искал тя да му гледа, но тя не е искала… Сбъднали са се думите й за трите сватби – защото Емил се жени веднъж за Грета Ганчева и два пъти за Мариета, от която има и син. Мариета е правила всичко заради Емил. Организирала е концерти, грижела се е за музикантите, апаратурата, за сина им, погребала е брат му Юлиан, а шест месеца по-късно и майка му.
– А защо не е искала да му гледа? Не е искала да го травмира ли?
– Всяка една майка вижда – и да не е хиромантка, усеща със сърцето си какво очаква любимото дете. Вероятно си права, може би не е искала той да знае някои неща.
– За всичко, което ще пресъздадете в моноспектакъла си, ви е помогнал и синът на Емил Димитров. Каква беше неговата първа реакция, когато чу за тази идея?
– Положителна. Защото музиката и песните на Емил Димитров ги знаем всички, слушали сме ги. Но един такъв разказ за живота, не е имало. Попита ме в началото какво ме е вдъхновило – моята майка, Бог да я прости, както и аз, както и брат ми, работихме в Театър 199 – там имаше един спектакъл, който се игра 15 години. И това е „Едит Пиаф за себе си”, в който съм работил. Моноспектакълът на Таня Масалитинова. Най-играното представление. Един разказ за живота на великата френска певица заедно с най-големите й песни.
Много години съм си мислел след това – хората обичат да ги докосват съдби. Това пълни залите и салоните. Някъде далеч в мен живееше идеята за подобен спектакъл. И много се чудих кой, кой, кой… И ето, че намерих отговора. За Емил! Защото Емил Димитров го познават всички и чрез музиката си, е влязъл във всеки един дом. А музиката през цялото време ще е на живо, с музиканти. Ще направим едно представление, достойно за личността на голямата ни звезда…
Едно интервю на Анелия ПОПОВА ,БЛИЦ
Емил обичаше много лукса и хармонията
Емил обичаше много лукса и хармонията. В неговия дом е пълно със старинни мебели, за които той казваше, че е давал луди пари. Винаги се е обличал много хубаво. Емил е имал статут на истинска звезда, разказва режисьорът на “Като лъвовете”. Звезда, която хората са обичали. Но ще направя препратка към днешния ден – не намирам, че днешните изпълнители не са добри в това, което правят – онова, за което ги виня, е, че не са интелигентни. Че не четат. Не се интересуват от това какво е било преди тях. Емил казва – чувам сега за изпълнители, които градят стратегии, преследват контакти, продават всичко, какво ли не, за да се доберат до екрана или някой мастит продуцент, а забравят най-важното – че само публиката е тази, която ще те заведе там, където ти е писано…
Ванга помага на сина му да спре да заеква
Знам, че много пъти се е коментирало в пресата за разговорите му с Ванга. Навремето, когато се е родил, синът му Емил, е заеквал. Отиват при Ванга, която казва за някакви две зъбчета, които трябва да намерят, а те са хвърлени на определено място. Те го правят и факт е, че Емил Димитров-младши престава да заеква, разказва Априлов. И въпреки че в спектакъла сега този момент липсва, всичко останало спокойно може да се каже, че представлява една изповед на Емил Димитров – пред олтара на живота! Точно така и започва – той задава въпроси – за какво се раждаме, за какво живеем, каква е нашата мисия и роля – в театъра, наречен живот… И си отговаря – че „аз съм живял, за да давам на хората. Да давам – и когато имам, и когато нямам. Да давам, без да мисля дали ще ми се върне или не. Да давам от сърце. И това, което съм написал и оставям, за мен е, че съм дал…”, издава в аванс идеята си Ники Априлов.