Режисьорката Милена Андонова е родена в град Бургас през 1959 година. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 година, в класа на проф. Христо Христов със специалност „Кино- и телевизионна режисура“. Кара стаж във филма “Мера според мера”, в който участва и като актриса. Във филма “Бялата стая” е в ролята на голямата дъщеря на Александров /Апостол Карамитев/.
Режисьор на филмите “И тъй рече ослицата Валаам”, “Вътрешен глас”, “Маймуни през зимата”. По-късно специализира драматургия в Берлин. Милена Андонова е дъщеря на големия български режисьор Методи Андонов.
А ето и нейната искрена изповед – пред “ШОУ”.
– Г-жо Андонова, вие още с дебютния си филм „Маймуни през зимата” предизвикахте голям интерес и впечатлихте зрителите…
– Филмът взе „Златна роза”, а преди това една много голяма и сериозна награда в Карлови вари в „На Изток от Запад” – има такъв раздел на фестивала, в който се състезават участници с филми от Източна Европа. През 2006 година беше много сериозна конкуренцията с изгряващото румънско кино по това време, но ние спечелихме тази награда.
– Защо се отказахте преди години от работа в националната телевизия?
– Работих малко по времето на Хачо Бояджиев, но някак си не се чувствах нормално. Слава Богу имах възможности да избирам. Аз много късно започнах да се занимавам с професията си, защото на млади години така да се каже се занимавах повече със семейството, с децата си…
– Колко деца имате?
– Имам една дъщеря, но… първото ми дете почина. Бях съвсем млада и двамата с първия ми съпруг Иван /синът на актьора Георги Черкелов, б. а./ се занимавахме основно с момченцето ни. И затова много късно дебютирах, не поради това, че някой ме е спирал или нещо подобно.
По време на снимките на филма „Маймуни през зимата“
– На колко години беше детето?
– Ами той се разболя от левкемия на 3 години и почина малко преди да навърши 6.
– Това ли срути вашата връзка с Иван?
– Не. По – късно се роди дъщеря ни. Хората се разделят… Но ние си останахме приятели.
– Попитах ви, защото това като че ли е закономерност – след като хората изживеят такава мъка, обикновено се разделят?
– Нас двамата ни измъчваше въпросът,
не ни даваше мира – защо стана така?!
По-точно – защо стана така с мен? Всеки си го задава за себе си този въпрос. Не с нас, а с мен.
Сигурна съм, че всеки един от нас лично го преживява. Няма никаква сантименталност в това – започваш да си даваш много по-голяма сметка за нещата. Започваш да си задаваш въпроси, които все повече и повече те приближават към вярата и неминуемо ти започваш да си даваш сметка, че имаш голяма отговорност към собствения си живот.
Започваш да си даваш сметка колко е важен всеки ден, всяка минута, колко е важно всяко решение. Може би и затова се насочих с филма за Свети Иван Рилски към тази тема – за смисъла на човешкия живот, за свободата, за това, че смисълът всъщност е в тази свобода – да бъдеш свободен от зависимости. От зависимостите на света. Колкото си по- освободен от тези неща, толкова си по-близо до истината.
– Вторият ви съпруг Рали Ралчев е един от най-добрите кинооператори…
– Да, смея да твърдя, че той е един от най-добрите кинооператори от поколението на Емил Христов, на Стефан Иванов, които са в силата си в момента.
– Имате ли сбъднати мечти?
– Нямам мечти. Имам по – скоро реални цели. Не съм от мечтателите.
– Знаете ли кои са ви враговете? Попадали ли сте в конфликтна ситуация, да речем?
– Ами, конфликтни ситуации, приятели – неприятели винаги има човек. Като във всяка професия, като във всяка гилдия, това го има, но това не са съществени неща, специално за мен. Гледам да прощавам, за да може и на мен да ми се прости, ако нещо сбъркам. Преди малко ме попитахте за мечтите ми – ако нещо може да се нарече моя мечта, е да спрат тези дрязги и разделение в нашата гилдия. Просто непрекъснато има някакви глупави проблеми.
Актрисата Цветана Гълъбова с двете си дъщери Милена (вдясно) и Невена
– Какви са тези проблеми?
– Ами, кажете ми?! Всеки е индивидуалист, всеки иска да си направи неговия филм. А парите, които се отпускат за кино, са крайно недостатъчни. Субсидията, вярно, идва от държавата, трябва да ви кажа, че имаме закон за филмовата индустрия, който от 2004 г. е в действие. Има много трески за дялане, но важното е, че го има. Киното е скъпо занимание, но е много нужно.
Хората си мислят, че всичко трябва да е за забавление, за разтуха, а от моя опит мога да кажа, че разтухата е в постигането на целите. Когато ти постигнеш целта, когато си спокоен в отношенията си с хората, с близките ти – това е разтухата. Не можем да се забавляваме непрекъснато. И киното е много важно, защото това е огледалото на обществото. И ако човек не харесва образа си в огледалото, това е друг въпрос.
– В каква степен баща ви, Методи Андонов, имаше влияние върху вас?
– Той си отиде, когато аз бях на 15 години. Беше много млад – едва на 42. Не знам от какво точно почина.
Просто си отиде в съня си
Един ден просто ни беше напуснал…
Почувствах се отговорна за майка ми /актрисата Цветана Гълъбова – б. а./, за сестра ми. Не толкова отговорна, колкото ми се искаше някак си да ги защитавам… И казах на майка, че тя не трябва да се чувства неудобно от нас и ако срещне друг човек в живота си – да се събере с него. Казах й ,че аз нямам нищо против…
Малката Невена Андонова с Антон Горчев в кадър от филма „Козият рог“
– Майка ви по-късно заживява с Петър Слабаков…
– Много след смъртта на баща ми тя заживя със Слабака. Това са 25 години – много повече, отколкото е живяла с баща ми. Те живееха в с. Бериево и тя остана дълго време след смъртта му в къщата на село.
С майка ми нямаха брак, но живяха много щастливо. Те бяха тип “хулигани” в хубавия смисъл на думата, бяха като едни малки деца, които, колкото повече напредва възрастта им, толкова повече изпъква тази детска същност, която е вродена у човека.
С Андрей и Ернестина не поддържаме всекидневни контакти, но това, което имаме между нас, е нещо много ценно. Много съм им благодарна, че когато почина Слабака, те оставиха майка да живее в тяхната къща в с. Бериево без проблем, без дори да е ставало дума за това. Андрей много прилича на баща си и като характер, и на външен вид, въобще като поведение, като маниер.
Сега майка ми вече е доста възрастна, не може повече да живее сама там. И се прибра в София, при дъщеря ми. Има и двама правнука, а от време на време и куче има. Тя много обича животните и не може без това си занимание. Когато няма куче, много страда, липсват й животните, които имаше на село.
– Как се чувствахте като дъщеря на Методи Андонов?
– Имаше значение неговото име, разбира се. Поне за мене беше много важно. Когато той си отиде внезапно, аз бях в силата на тийнейджърската възраст. Още тогава си дадох дума, обещах си, че ще отстоявам неговото име. Защото аз съм израснала в театъра, била съм винаги по снимачните площадки на филми като „Бялата стая”, „Козият рог” и други. Много ми се искаше да не загубвам този свят.
Режисьорът Методи Андонов и сестра й Невена по време на снимките на „Козият рог“
– В „Козият рог” участва вашата по-малка сестра Невена в ролята на малката Мария, която вижда зверствата, на които турците подлагат собствената й майка. Какъв беше отзвукът тогава във вашето семейство?
– Не е имало никакви коментари. Въпреки, че аз и на Невена съм казвала, че аз не бих причинила това нещо на едно дете, камо ли на собственото си. Баща ми беше обаче абсолютно безпощаден, всеотдаден в работата си и може би и затова не се е коментирало вкъщи. Той е искал да постигне определен ефект и не се е спрял пред нищо. Въпреки, че той също е човек, също и баща, но това, което си е наумил – трябва да стане!
Той е бил безкомпромисен и към учениците си.
– Олег Ковачев например ми каза в интервю, че за да се разплаче в „Рицар без броня”, Никола Рударов му ударил един як шамар? А Невена как се е разплакала?
– Невена ми е разказвала как баща ни я сложил там на мястото, където трябва да бъде, облечена, и й казва: „Няма да се притесняваш, всичко ще бъде наред, знаеш какво да правиш”. Обаче към другите участници в сцената е бил много строг, страхотни скандали е вдигал, гонил ги е никой да не шукне, а на Невена – нищо. Към нея е бил много внимателен и тя като вижда това противоречие в обстановката, нагнетеното напрежение се отразява по някакъв начин на детската психика.
После при озвучаването на филма, когато й пускат сцената, той пак й казал: „Няма да се притесняваш. Ако не можеш, ще извикам актриса, която ще те озвучи”. Така и сестра ми си направила записа, без да е необходимо да се записва актриса.
Баща ми беше много обсебен от работата си
но в никакъв случай не допускаше това обсебване да се намесва в отношението му към нас.
С Апостол Карамитев във филма „Бялата стая“, рижисьор Методи Андонов
– А какво ви научиха преподавателите във ВИТИЗ?
– Главен художествен ръководител ни беше Христо Христов, асистенти му бяха Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Христо за първи път въведе в обучението по кино- и телевизионна режисура актьорското майсторство или – работа с актьора, което ни преподаваше Младен Киселов. Това всъщност е едно от най-хубавите неща, които са ми се случили в живота – срещата с този велик човек.
– Ужасени сте, че младите хора са обсебени от интернет. Какво имате предвид?
– Има един светец, който е от Далмация, който се казва Козма Атолийски. Той е от 18 век по тези земи и няма трудове, а някакви писма, в които има нещо като предсказания. Направили са ми впечатление няколко неща, като си говорим за телевизия, за интернет… Той пише: ”Дяволът ще влезе в кутия и ще крещи оттам, а рогата му ще са по керемидите”. Та в тази връзка всичките тези форуми са пълна манипулация. Пишат, каквото им дойде на ума. Лошото е, че младите хора са напълно във владение на такива медии.
– Чели ли сте нещо неприятно за себе си по жълтите сайтове?
– За себе си какви ли не неща съм чела, но не се ядосвам, просто виждам, че се създава грешно впечатление за хората. Така преди време прочетох, че сестра ми била източила телевизията. Как може сестра ми да е източила телевизията? Как може такива неща въобще да се пишат? Но, за съжаление, нямаме такова законодателство, което да ги регулира тези неща. Ами за Санчо Финци какво бяха писали? Ние сме приятели. Той ми казва – “Аз въобще няма да стъпя в тази страна повече!” Писали, че бил изгонил баща си /актьорът Ицко Финци, б. а./ и някакви такива измислици, такива неща, които не им прави чест. Но това го е предсказал Свети Козма Атолийски.
– Г-жо Андонова, с какво се занимавате в момента?
– Преди една година заедно със сестра ми Невена спечелихме в Националния филмов център конкурс за голям игрален филм. Невена е сценарист, а аз съм режисьор на филма, който се казва „Пастир” и е на базата на житията на Свети Иван Рилски. Много амбициозен, много труден проект, но пък и двете сме убедени, че е много нужен. Това всъщност е една много стара наша идея, може би отпреди 15 години, защото всички виждаме какво става в света и как за да оцелее една нация, един народ – трябва да държи на собствените културни ценности, на историята си, най- вече на ценностната си система.
– На какъв етап от работата сте сега?
– В момента правим кастинг за актьорите. Жорета Николова и Светлана Янчева са хората, които провеждат кастинга. Това са актриси, които имат кастинг агенция. Чрез тях ще подберем непознати, млади хора, защото всъщност историята, която разказваме, е по житията на Свети Иван Рилски.
Ние се занимаваме с него, но и с хората около него, реакцията към неговия подвиг. Брат му и племенникът му са съществували, а ние сме измислили тримата останали герои. Историята се развива в това време, в което Свети Иван Рилски решава да напусне света и се освобождава от него, защото това нещо не става изведнъж. То става с много труд и с много силна вяра, с много големи усилия. Ние разкриваме точно този момент, за който в житията простичко е казано, че дяволът и демоните го нападат, а всъщност го нападат хората, демоните действат чрез хората. Ето този момент за нас е много интересен, много нужен. Работим сега върху подготовката на филма. Надяваме се догодина да започнем снимки.
На снимачната площадка
– Как ще коментирате сегашната ситуация в Европа?
– Аз страдам от политическа невроза. Затова съм се насочила към тази историческа тема, защото Свети Иван Рилски, княз Борис, цар Симеон и Светите братя Кирил и Методий и техните ученици Светите Седмочисленици са създали тази държава. Насочих се към тази тема, защото смятам, че в днешно време се случват тези неща, тъй като ние сме забравили кои сме, какво ни е създало, какво ни е крепило… Ние имаме едни абсолютно разкъсани връзки в обществото.
Човек като видим, паднал на улицата, го подминаваме
Това не е било така навремето. Всички неща, които стават по света, ни подсказват, че нещо много важно сме забравили и ще го загубим, ако не се замислим час по-скоро. Просто ние ще си изчезнем, така както сме дошли на конете, така и ще си заминем и никой няма да си спомня за нас.
Със сестра ми заедно работим по сценария за филма. Всичко това е свързано с нашата необходимост да говорим за тези неща. Казваме – Иван Рилски е нашият небесен закрилник, но какво има зад всичко това? Какво се крие зад тези фрази, които изсипваме непрекъснато по празници и по годишнини. Крият се много, много сериозни неща, които ние не смеем да кажем и произнесем думата Бог или Господ, какво остава за молитви и т. н. Смятаме такива неща за отживелици, а това не е така просто.
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
Баща й бил много ларж човек
Баща ни беше много лаж човек. Няма да забравя като се връщаше от чужбина, този момент на отварянето на куфара, когато изскачаха подаръците.
Много ни обичаше всички. Много пъти съм си казвала: “Ех, ако сега беше татко тука, нямаше това да бъде така или иначе, но …такъв е животът!”, спомня си Милена.
Петър Слабаков разбрал, че н политиката за него няма място
Петър Слабаков бе единственият червен депутат, който напусна доброволно Народното събрание в началото на прехода. ние с него много сме си говорили на политически теми. В един момент просто разбра, че политиката е нещо, в което той няма място. И много рязко и без никакво колебание се махна от парламента.
Той видя, че тези отношения не са за него. Аз няма да забравя например как той на един парламентарен контрол излезе на трибуната и за съжаление не си спомням какво каза, но аз усетих как депутатите не го възприемат сериозно. Той казва много важни неща и истини, а те го превръщаха в майтап, просто защото е Петър Слабаков./БЛИЦ