Всеки ден ви заливат с общата си помия. Тоя е лош – краде и мами, другият е в огледалото на примера, третият се прави, че не прибира пари от американска фондация, следващият казал, че няма нищо общо с хазарта, но му дърпа конците… Между тях един жълт издател и един дълъг шоумен си правят взаимно гей обществен сеир.
Мила родна картина.
Лошото е, че на нас, обикновените хора, взе да ни писва от избиването на комплексите им и на нас от Дейли Прес определено започва да ни мирише на операция „Чисти ръце“.
Не! Не такава, в която олигарсите взаимно се топят пред институциите и определените им политически лобита, после ги изкарват по-чисти от сълзица, а за истинската операция „Чисти ръце“ – по примера на Румъния и Италия.
Това е добра идея. Не мислите ли? Никога действителността в България днес не е имала повече допирни точки с атмосферата в Италия, предхождала масираните разследвания и арести на италиански политици в рамките на „Мани пулите” (както е оригиналното наименование на „Чисти ръце”), започнала на 17 февруари 1992 г. с арестуването на депутата от социалистическата партия Марио Киеза. Италианският политик е записан да договаря по телефона си 7 милиона лири подкуп от частна фирма. Премиерът Кракси защитава Киеза един месец, но осъзнал непопулярната си позиция изненадващо заявява: „Той хвърли сянка върху най-честната партия в Италия”. Вече обаче е късно за подобни „признания”. Останал без подкрепата на своята партия, Киеза прави пълни самопризнания. Те са стряскащи, сензационни и най-важното вкарват половината социалисти и индустриалци от Милано зад решетките. Може би точно от това се страхуват българските властимащи днес, и затова не смеят както да подадат оставка, така и да поемат каквато и да е отговорност? За това използват лобитата си в политиката, назначенията си в държавните институции, собствените си медии и шоумени като бухалки за прокарване на личните си интереси.
В началото на 90-те години италианците решават да изчистят ръцете си най-вече заради недоверието в политиците и неработещата съдебна система. Двадесет години по-късно това са и нашите аргументи. В края на 80-те години на 20 век контрастът между начина на живот на политическите ръководители и обикновените избиратели на Апенините добива чудовищни измерения. Във второто десетилетие на 21 век това важи и за България. Например, секретарят на Италианската социалистическа партия Бетино Кракси, който в последствие става премиер (точно като Сергей Станишев преди 8 години), след като влиза във властта, започва да живее в най-скъпия хотел в центъра на Рим – „Рафаел“ (Станишев живее в скъп затворен комплекс), и вдига огромна вила в Тунис.
След като в медиите в Италия започва да се шуми около случая с Киеза, прокурорите насочват погледа си към бизнеса. Само в рамките на няколко месеца, след използване на специални разузнавателни средства, зад решетките попадат някои от най-влиятелните италиански бизнесмени, сред които президентът на електрическия гигант ЕНИ Габриеле Каляри, който се самоубива в затвора. Самоубива се и социалиста Серджо Морони. Той оставя писмо със самопризнания, свързани с финансирането на Италианската социалистическа партия.
През 1993 г. на топло влиза и съдията от Милано Диего Курто, придружаван от половината ръководен състав на Италианското министерство на вътрешните работи. Обвиненията са едни и същи – корупция и връзки с престъпни организации. Лично шефа на ФИАТ си признава в писмо до вестниците за корупционните схеми, в които компанията е участвала, за да си осигури политически комфорт.
Операция „Чисти ръце” се разгръща като лавина – изплуват документи, доклади, специални комисии вадят разпечатки с телефонни разговори. Разбира се, политиците в Италия се опитват да блокират разкритията на прокурорите – чрез структурни промени в Италианската полиция и обещания за реформи. Най-деен в това отношение е Силвио Берлускони, който изплашен от темповете, с които протича „Чисти ръце” тихомълком прокарва проектозакон, който да защити обвинения му в корупция брат Паоло от наказателно преследване. Берлускони вкарва за обсъждане своя проект за „реформи” точно в деня на мача България – Италия в САЩ’94. И успява. Идва обаче финалът с Бразилия, а Баджо изпуска дузпа и Италия потъва в скръб. На този фон телевизиите започват да излъчват кадри на излизащи от затвора политици, осигурили си свободата след „Закона на Берлускони”.
В крайна сметка властта побеждава прокурорите от „Чисти ръце”, но техните разкрития променят политическия живот в Италия завинаги – социалистическата партия е погребана, а заедно с нея си отиват десетки подгизнали от корупция държавни служители.
Възможна ли е операция „Чисти ръце” в България? Въпросът ние от Дейли Прес мислим, че е повече от реторичен. Нито прокуратурата, нито съдът с работата си създават впечатление, че защитават интересите на гражданите и уважават закона, повече от политиците, колкото и съмнителни и антипатични типове да са те.
Затова предлагам, ако ще правим операция „Чисти ръце”, тя да бъде водена лично от архитекта на тази операция в Италия – Антонио ди Пиетро. Протестиращите могат да го наемат за консултант.