„Нито едно пенсионно дружество няма да изплаща средна пенсия от 30 лева, камо ли по-малко. Няма как така формално да изчислим едни 30 лева“. Това пред БНР Даниела Петкова от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. По този начин тя опроверга осреднените данни на финансовото и социалното министерство, цитирани през изминалата седмица.
Петкова обясни, че имат резерви спрямо прогнозните разчети и те няма да бъдат такива, каквито бяха представени.
„Хората, за които се изчисляват тези пенсии, да се види – тук ли са в България, имат ли вноски за последните две, три, пет, десет години. Ако нямат и очевидно не участват на трудовия пазар, каква пенсия да им изчисляваме по вярна формула? Това не са бъдещи пенсионери“, категорична бе Петкова.
В универсалните фондове в момента има 3 700 000 души, които се осигуряват. 2 800 000 е общият брой на осигурените лица по данните на НОИ. Тези хора работят в България и ще чакат пенсия тук.
„Губи се един милион“, заяви Даниела Петкова и добави: „Защо ги няма хората? Емигрирали, излезли са от трудовия пазар по други причини – трайно“. Според нея повечето от тези хора се осигуряват в други социални системи, в други държави и нито очакват пенсия от универсалните фондове, нито ще дойдат да си получат парите.
На нейния пример за спекулация с цитираните данни за средна пенсия тя обясни, че все едно единият човек има нула лева пенсия, другият – 70 и средното прави 35 лева. Човекът с нула лева пенсия, е излязъл от трудовия пазар или е емигрирал, поясни Петкова.
Тя подчерта, че е погрешно да се усреднява между хора, които няма да получават пенсия, или ще имат пенсия от един лев и хора, които ще получават пенсия. „Да се казва, че това е средна пенсия от 30 лева, е повече от грешка“, подчерта Петкова.
Тя се позова на разчети на пенсионните дружества, които управляват парите по втория стълб, за реалните пенсии по реални данни за след 19 години осигурителен период.
„Допълнителното пенсионно осигуряване е дългосрочен проект, който започна от 2000 г. Целите, които се поставиха пред нас, са след 40 години осигуряване хората да получават втора допълнителна към основната си пенсия в размер на около 20% от последния си доход преди да се пенсионират. Това е целта пред втория стълб. От тези 40 години са минали 20. След 20 години, ако преследваме първоначалната цел, би следвало ние да постигнем около 10% процента от заплатата, от осигурителния доход, с който лицето стъпва в пенсионната си възраст“, поясни Даниела Петкова.
Тя поясни, че повечето хора не са се осигурявали за втора пенсия през целия период от 20 години. В началото вноските в универсалните фондове тръгнаха два процента от осигурителния доход, а не пет, колкото е в момента, в същата тази стратегия или концепция е посочено, че първите вноски са по два лева, поясни експертът.
„Тези хора, които сега ще се пенсионират, ние сме им управлявали едни два лева 19 години, докато те станат пет процента“, каза Петкова.
„Въпреки всичко, когато започне процесът, хората, които ще имат право да получат пенсия, ще започнат с минимална пенсия 69,82 лв. за септември 2021 г. и това ще е за жените. Ако става въпрос за мъже, те ще започнат три години по късно – 2024 г. – там най-ниската пенсия е 95 лева. Всичко, което се вижда е, че след всеки следващ месец след септември 2021 г., пенсиите трайно нарастват, защото нараства периодът, в който са се осигурявали хората“, обясни Даниела Петкова.
Тя уточни, че има разлика и при хората, родени между 1960 и 1965 година, които първи ще се възползват от правото си на втора пенсия след 19 години осигуряване.
Според председателя на социалната парламентарна комисия Хасан Адемов моделът на осредняване на изчисляването на допълнителната пенсия е уравнение с много неизвестни.
„Първата кохорта, родени между 1960 и 1965 г., са се осигурявали за половината от очаквания период за всички останали. Втората причина е, че 75% според МТСП са внасяли своите вноски между минималния и средния осигурителен доход. Не на последно място трябва да отбележим факта, чесредният период за получаване на пенсия след навършване на възрастта по чл. 68 е 21 години. Съпоставяйки всички тези компонентни на уравнението трудно мажем да дадем еднозначен отговор. Не трябва да се вторачваме върху онези 30 или 100 лева, върху каквито и да е суми, а да подобрим доверието в системата“, каза Адемов.
Запитан дали осигурителният модел се нуждае от промяна Адемов припомни, че настоящият е бил приет с „прилично ниво на консенсус“ и призоваАсоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване да публикува разчетите си.