“Зарядното, слушалките за телефона (нужни са за директните включвания по телевизията), документи и пари”, това си повтаря да не забрави топрепортерът на Би Ти Ви Росен Цветков, когато призори, още сънен, потегля на път за поредното си разследване. Жертвата да стане по тъмна доба е най-малката. Росен Цветков е готов на още много неща в името на истината: да се инфилтрира със скрита камера в престъпна групировка, да се изправи директно срещу човека, който се опитва да скрие злоупотреба или да рови с часове в документацията, за да разобличи престъпниците.
“За мен е предизвикателство да търся дълбочината във всяка история, да се опитвам да стигна до дъното й, до истината. И колкото по-трудно е, толкова повече се мотивирам, защото хората имат право да знаят тази истина.” Така вижда той и новото мото на Би Ти Ви Новините “Силата да бъдеш информиран”. “Силата” свързвам и с нюзрума на Би Ти Ви, убедил съм се, че това е най-силният новинарски екип в България.”
Един от обектите на разследванията му е Митьо Очите. “Интересен ми е като събеседник още от първия опит за интервю с него. И в двете ни срещи очи в очи – едната в съда, другата – в болничната му стая, се стремях да гледам на него непредубедено и най-вече с усилие да намеря истината. Истината за стрелбата в Слънчев бряг, за това дали е наркострашилището на морето или “консултант на охранителна фирма”, както казва той.
Спомням си, че първия път, когато го видях, беше в спецсъда. Стоеше пред залата. Нито един от журналистите наоколо не беше опитал да го пита нещо. Заговорих го. И въпреки че в първите няколко минути не искаше да каже и дума, това бързо се промени. Не съм се страхувал. Отидох да говоря с него като журналист, който има важни въпроси. За мен е професионален дълг и тръпка да стигна до хора, които рядко застават пред камера. Има отговорност, адреналин, но не и страх.”
Така го чувства Росен Цветков, макар че при контактите с хора, поставени натясно, при които първосигналната реакция е твърде внезапна, понякога има опасност за журналистите. “Нямам спомен да съм бил уплашен. Когато съм съсредоточен в снимането на история, изолирам от себе си страха. Не допускам такива състояния. Ако снимам със скрита камера, също не се страхувам. Единствено съм напрегнат какво ще се случи и дали ще успея да заснема всичко по най-добрия начин. Да снимаш със скрита камера съвсем не е лесно – изисква се отлична подготовка, актьорска работа, желязно хладнокръвие и добър сценарий.”
Неведнъж се е случвало разярени обекти на разследванията на Росен да го нападнат, докато се опитва да им зададе въпрос. “Най-сериозното нападение се случи в “столицата” на телефонните измами – Ветово, през 2014 година. Тогава телефонни измамници и техните близки нападнаха мен и оператора Любен Кацаров, с когото съм заснел едни от най-силните си разследвания за Би Ти Ви. Абсолютно неочаквано стана. Счупиха камерата ни, а мен ме удариха с метален прът и юмруци. Бях изненадан, защото реакцията дойде от един съвсем простичък въпрос – дали е вярно, че те се занимават с телефонни измами… Внезапната агресия беше техният отговор.”
Една от най-грозните истории, по които е работил, е свързана с псевдоврачки. “Грозно беше това, което открих зад едни богати палати във варненското село Старо Оряхово. Там живее една огромна фамилия, която беше спечелила милиони на гърба на хора в беда. Занимават се с измами с магии. Докато снимах, се сблъсках с наглостта им. Болеше ме за хората, които страдаха заради наивността си. И които вероятно никога няма да получат справедливост в съда и да си върнат загубените пари.”
“Много често историите, които разказваме, наистина предизвикват реакциите на полиция и прокуратура постфактум. Нерядко след разследвания в Би Ти Ви Новините съм викан, за да давам показания. Това се случи включително и след стрелбата в Слънчев бряг, въпреки че не съм пряк свидетел на събитията. За това, че има проблем, говори и фактът, че в много случаи потърпевшите търсят първо медиите, а не разследващите институции. Вярват повече в нас и в това, че ние можем да ги защитим и да им помогнем.
Не бих сложил всички полицаи и прокурори под общ знаменател, но и че “гнилите ябълки” са в изобилие, съм се убедил именно докато правя репортажите си. Виждал съм в очите им страх да работят по определени случаи и силни зависимости, заради които бързо се отказват да разследват.”
Обществеността е свикнала да вижда на екрана сериозния журналист Росен Цветков. Той обаче има и други страни. Една от тях е силната пътешественическа тръпка, която никога не го е напускала. И днес Росен мечтае да замине за някоя гореща точка. Или пък за място, до което трудно може да се стигне. “Научих се да мисля за момента, за настоящето. Не правя дългосрочни планове. Нямам никаква идея къде ще съм след 10 години, например. Само знам, че ще пътувам много. Не искам да спирам.”
Резултат от всичките му пътешествия са красивите и често доста силни снимки, които Росен качва във фейсбук. Огромното количество харесвания, които кадрите му получават, привличат вниманието на организаторите на фестивала “Младостта на Балканите” в Сандански да го поканят да направи самостоятелна фотоизложба миналата година. “Не съм планирал кога ще е следващата изложба, но този път ще е в София. И ще е с кадри от пътешествията ми по работа. Имам много нови снимки за показване.”
Има и още нещо, което дори някои от приятелите му не знаят. И то е, че Росен е искал да стане певец. “Имаше период, в който исках да се занимавам с музика, да съм певец. От това желание сега е останала само страстта ми към музиката. Пея малко, предимно в караоке барове. Харесва ми да изненадвам приятели, които не знаят, че мога да пея.”/ТРУД