Разследване на Дейли Прес: Вижте истината за търговията с деца в България!

Съдбата на едно дете прикова вниманието на Европа.

Още не отшумял случаят с малката Мария, станала известна като „русия ангел”, е получена информация за нов случай на търговия с дете. Този път в сделката са замесени българи и кипърци.

Това съобщи Русанка Венелинова от център „Надя”, който се занимава с жертвите на трафик на хора. Информацията е получена през европейската мрежа на телефона за изчезнали деца. На горещата линия се обадили кипърци, които се опитали да осиновят дете по тази схема.

„Знаят се имена и контакти, има и посочени суми – до 10 000 евро за момичета, момчетата вървят по-скъпо”, казва Венелинова и допълва, че засега не се знае дали детето е българче. Ясно е обаче, че има замесени българи и гърци.

За случая са алармирани службите.

Потвърждение, че малката Мария е била част от канал за трафик на деца, пристигна и от Гърция.

Русокосото момиченце бе намерено в ромско семейство в катун край Лариса, а ДНК проби потвърдиха, че истинските й родители са роми от Старозагорско.

Мария била продадена на семейство бизнесмени от Гърция, но в последствие е върната от новите й родители на трафикантите, тъй като имала здравословен проблем с очите.

Така детето се е озовало отново в ромския лагер във Фарсала. Ромските й родители са я записали с фалшив акт за раждане, получавали помощи за многодетно семейство и тласкали детето към просия.

Възелът започна да се разплита след като 39-годишният ромски баща на Мария се обадил по време на разпита в полицията на българския посредник с име Михаил.

След като успял да се свърже с него, му казал повече да не го търси никога и в последствие изключил телефона.

Вероятно обаче полицията е засякла обаждането.

Не един, а много канали за трафик на деца и бременни жени съществуват от България към Гърция. И макар за тяхното функциониране да има осъдени лица, те не са нито сред посредниците, които правят възможна търговията с деца, нито сред поръчителите, заради които съществува тя.

„В Гърция бяха задържани и осъдени лидери на канал за трафик, а в бургаския затвор лежаха посредници. Със сигурност няма наказани адвокати и нотариуси – хората, които осъществяват връзката между каналджиите и семействата. Няма наказани и сред клиентите”, отбелязва Миролюба Бенатова, която прави разследване по проблема още през 2002 г.

Гръцкото законодателството позволява, ако бъдещите родители са в болницата и при раждането на детето го припознаят – то става тяхно. Подобна практика до неотдавна е имало и в България.

Някои от хората, които се занимават с този трафик, са едни и същи през годините. По думите на Бенатова 25 хил. евро струва момче, а 16 хил. евро струва момиче. В същото време майката взима около 1 000 евро. Повечето сигнали до полицията постъпват, ако продавачите бъдат излъгани в схемата.

Защо децата? Неслучайно те са една от главните вериги в трафика на хора. Най-често жертви стават хлапета от 8 до 18 години. Смята се, че те са по-доходонос­ни, тъй като биват препродавани мно­гократно и печалбата от едно дете може да достигне милиони. Някои купуват деца, защото нямат свои свидни рожби. Дру­ги злоупотребяват с малчуганите сексу­ално и остават не­наказани от закона, защото мъничетата не говорят езика им, нито разбират какво точно се случва.

Има и трети вари­ант – най-зловещият, при който подраства­щите се търгуват за донори на човешки органи. Богати, но безнадеждно болни дават мило и драго, за да възстановят здравето и удължат живота си.

В отдел „Издирва­не” на МВР в момента се търсят около 70 деца, изчезнали през последните 20 години. 40 от тях не са издирени, защото се предполага, че най-лошото вече ги е застигнало. Ста­тистиката сочи, че на година изчезват около 110-120 родни малчугани. С жълта бюлетина по целия свят Интерпол издир­ва 10 българчета.

Зеленооката Мария, която тези дни бе от­крита да мизерства в гръцки цигански катун, се сдоби със световна слава, без да иска. Покъртителни кадри, на които се вижда как момиченцето е принудено да друса кючек в компанията на почерпените си псевдородители шашна света.

Далечната братовчедка на Гаврош се мъчи с огнените ритми, но това не е единственият й проблем. Показани бяха и дрешките на мо­миченцето – издържани в цикламено и розово, с които ромите кипрели хубавицата, а обувчиците й бяха „строени” на специална етажерка. Стаята на хубавицата била единствената подредена и добре обзаведена в гетото – по неизвестни причини.

Оказа се, че пше­нично русите коси на малката принудително са били боядисвани в кестеняв цвят, за да не си личи истинският й произход. Въпреки десетките разпити, от които става ясно, че циганите едва ли са имали желание да се грижат безкористно за детето, те вадят няколко версии пред гръцката полиция.

Според една от тях биологичната майка на русокосата красавица е българка, която нямала финансова възможност да се грижи за рожбата си. Тя живеела в район­на на гетото, нямала редовни документи за работа, нито доходи. Подхвърлила потом­ството си на боклука, където мургавелковците го намерили и приюти­ли.

Втората и трета версия почти се при­покриват – Мария била съответно дъщеря и внучка на номадите. Бързият ДНК тест обаче лесно ги хванал в лъжа. Тогава изскочила и трета теза. Младата циганка имала гореща любовна авантюра на остров Крит с бледолик канадец, който бил на почивка. Романсът свършил, след като той заминал за далечната чужбина.

Месец по-късно жена­та осъмнала бременна, но решила да запази зародиша.

Надълго и нашироко баронът Бабис Димитриу от Фарсала – града, където се намира моми­чето, обясни: „Българ­ски цигани го оставиха, когато беше бебе на 15 дни, за да го отглеждат сегашните му родители. През годината бащата идваше няколко пъти, за да го вижда. До преди една седмица беше тук, а в момента е някъде из района на Евия и се издирва. Родителите на детето работят из плантациите за памук. Сега е сезонът, в който памукът се прибира от полето и може да спят по нивите”.

Гръцката полиция е изпратила на Интерпол всички доказателства, с които разполага за русото момиченце със зелените очи, включително ДНК проби, за да се търси възможно съвпадение в списъка на изчезнали деца. Те са помолили за откриване на истинските родители на Мария. В отговор на мол­бата са получени над 5000 обаждания от хора, които търсят изчезналите си хлапета или каквато и да била информация за евентуалното им местонахождение.

Малката Мария вече е под опеката на благотво­рителната организация „Детска усмивка”. Тя е в добро здраве, но комуника­цията с нея е трудна, защо знае само няколко думички на цигански диалект и на гръцки език.

Повечето медии в юж­ната ни съседка я наричат Русия ангел и смятат, че тя е прибрана в гетото, за да изкарва пари на ромите. Финикийските знаци момиченцето трябвало да заработва с друсане на кючеци, които да разтапят сърцата на случайно преминаващите граждани. Доказателство за това бил клип от панаир в гръцко село, който се завъртял в няколко електронни медии. На лентата детето е облечено в розови шорти и тениска, с биберон в устата. То се опитва да улови ритъма на танца, но не успява.

На друг видеозапис се вижда как тъмнокоса жена наблюдава Мария из късо. От време на време жената хваща мъничето за ръка и го вкарва в центъра от танцуващи в кръг роми, за да продължи с гюбеците.

В процеса на разслед­ване стана ясно, че циган­ската фамилия получава помощи на стойност 8000 евро, защото се води мно­годетна. За да докажат, че имат нужда от пари, хитри­те мургавелковци използ­вали фалшиви документи. На бумагите черно на бяло било записано, че жената е майка на 2 семейства, а мъжът е баща в три. Общо децата на двамата били 14, от които едва 4 биологично техни.

Менте майката имала фалшиви документи за самоличност. От свиде­телствата за раждане на малчуганите станало ясно, че в рамките на 10 месеца тя е родила 6 чаавета, което физически е невъз­можно, защото износване­то на плода е 9 месеца.

Говори се, че гръцките цигани, които били леко по-заможни от българ­ските, купували нашенски бебета срещу скромната сума от 2000 евро. После карали мъничетата да заработват кинти от танци, джебчийство и „сватби за един ден”.

Очаквало се Мария да има добра цена и за в бъде­ще, защото била светлоока и русокоса – черти, които мангалите доста ценели.

Съдбата й трогна и доста българи, които също са решени да съдействат на гръцките власти за разпли­тането на случая.

Днес, ако е жив, Марин Маринов от Мадан би трябвало да е на 32 години. На 2 август 1987 г. 6-годишният хлапак отива на гости с майка си при леля си във великотърновското Куцина. Около 18 часа детето излиза да си поиграе на улицата в селото с детското си колело. Малчуганът не за пръв път е гостувал на близ­ките си и обстановката му е позната. Когато след час не се прибира вкъщи, близките му за­почват да го търсят.

Обявен е за наци­онално издирване на следващия ден, но без резултат. След 3 дни колелото на Марин е намерено захвърлено на селска улица, а от него – нито вест, нито кост. Това е първият оповестен случай през социализма на изчезнало дете. До ден днешен от Марин няма ни вест, ни кост.

На 6 май 1997 година 8-годишният Съвестин изчезва безследно, докато играе пред дома си. Борбата на баща му да го открие привлича вниманието на света. 49-годишният Тодор Деянов разделя живота си на две – преди и след отвличането на Съвестин.

Таткото продължи борбата си с вярата, че един ден все пак ще открие своето пораснало момче.

Тодор Деянов стана ини­циатор за оборудване на Научноизследователския институт по криминалис­тика и криминология с подарена от САЩ апара­тура, позволяваща да се направи възрастова прогресия (състаряване) на снимките на изчезнали деца, за да се издирват по актуализирани порт­рети. Пак той организира акция сред родителите за доброволно набиране и съхраняване на данни и пръстови отпечатъци на български деца в специ­ални антирискови карти. За съжаление надделяха подозрителността и консерватизмът на хората и идеята не можа да се осъществи.

Деянов е известен и с трите си продължителни гладни стачки с искания към българския парламент да се приеме закон за правата и защитата на българските деца.

Последната си гладна стачка проведе в Брюксел на площад „Шуман”, около който са съсредоточени основни европейски институции. Преди това изпрати от­крито предупредително писмо до Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Ев­ропа, ООН и европейската преса, че ще гладува от 25 май до 9 юни с конкретни искания за зачитане и за­щита правата на децата в България, за усъвършенстване на международното законодателство в тази по­сока и за непосредствено ангажиране на Интерпол в издирването на лица – жертви на отвличане, търговия и трафик. Около 1500 души от 25 европей­ски страни са се стекли на митинг на площад „Шуман”, а емигрирали българи в Брюксел са му дали подслон. Дошли да му окажат съчувствие дори нашенци, живеещи в Лондон, а Министерството на правосъдието на САЩ финансирало изготвянето на актуален компютърен портрет на сина му, който е пуснат по интернет за разпознаване. Най-после бащата е удовлетворен – с окръжна грама до дипломатическите мисии на Република България Министерството на външ­ните работи е изпратило снимката на Съвестин с указание тя да бъде разпространена в съответ­ните страни за евентуално разпознаване. На въпроса ни дали има надежда, че синът му би могъл да види портрета си и да му се обади, Тодор Деянов е категоричен: „Разбира се, че живея с надежда. Ако чрез интернет се отправи масиран призив до хората по света и се покаже тази снимка, възможно е той да се разпознае и да се обади. Много зависи обаче по какъв канал и с каква цел е отвлечен. Ако е щастливо осиновен от някое семей­ство, вероятността да се обади е голяма, но ако е отвлечен по педофилски канали, какъв му е шансът? Тази мисъл направо ме ужасява и убива…”.

Изчезването на 4-годишната Анна-Мария от Пловдив е едно от най-мистериоз­ните изчезвания у нас през по­следните няколко години. От 4 го­дини и половина детето се издирва с жълта бюлетина на Интерпол по целия свят.

Заплетеният случай с момиченцето и майка му Полина, открита уда­вена в Марица, потресе Пловдив навръх Великден през 2009 г. Съсед видял младата жена с детето да излизат заедно от входа на дома им в квартал „Тракия” рано сутринта на 3 май и да минават през безистена под блока. Оттам нататък следите на двете се губели.

Аутопсията потвърдила, че 29-годишната Полина е умряла от удавяне. По тялото й не са открити следи от насилие. Тя е намерена в 9,45 часа на следващия ден – 3 май, заплетена в храсти по­край баражите на реката. Преди това рибари около Панаирния мост видели, че водата влачи човешко тяло. Полина не е ограбена или изнасилена. Излиза от къщи без телефона и дамската си чанта, без никакви дрехи, само с 15 лева в джоба, с ключовете за апартамента и колата, заедно с момиченцето си. Парите са намерени у нея, но детето го няма.

По тялото й не били от­крити следи от наркотици или алкохол.

Разследващите се на­тъкнали на странен факт. Въпреки че мъжът й Васил държал изкъсо жена си, се оказало, че тя често пътувала до Германия. Той признал, че Полина била компаньонка. Три дни преди тя да скочи в реката, се върнала от поредното двумесечно турне в град Бохум. През 2008 г. ходила там общо пет пъти и стояла по около месец. Воаяжите на Полина до Германия били единственият източник на доходи за семейството, твърдят полицаите. През цялото време Васил не работел нищо. Когато и той ходел в Германия, водел Анна-Мария при сестра си. Баща й вървял с Полина навсякъде – водели заедно детето в детската градина, на лекарски прегледи. Не я пускал никъде да отиде сама. Никой не им ходел на гости.

В телефона на мъртвата жена полицаите открили записани едва 3-4 номера. Освен в Германия, Полина работела най-древната професия и в София, преди с Васил да се пренесат да живеят в града под тепетата. Доказателство за това било делото за сводничество, по което един от обвиняемите бил Васил. Освен че премъл­чал за честите пътувания на жена си до Германия и за начина, по който тя е издържала семейството, Васил не казал нищо и за воденото срещу него съдебно дело.

Той бил съден през 2007 г., но не открили доказателства за вината му и бил оправдан. Раз­следването срещу Васил за сводничество започна­ло през 2002 г. по жалба на няколко жени, като една от тях била именно Полина, тогава с фамили­ята Макарчиян. Оказало се, че младата жена била сключила проформа граж­дански брак с арменец,за да получи той статут на постоянно пребиваващ у нас. Арменецът също бил проверен след удавянето на Полина, но той обяснил, че не е виждал жената от години. Двамата само се ожени­ли, а две години по-късно разводът бил формалност. Според непотвърдена информация от полицаите Васил бил подтикнал По­лина и към този брак с цел материална облага. Обви­ненията срещу Чолаков по време на разследването за сводничество били по член 155 от НК. Оправдателната присъда дошла 2 години след раждането на Анна-Мария.

Десетки били фалшивите обаждания за изчезналото момиченце. При един от тях кондукторка на рейс от Пловдив до село Ягодово твърдяла, че видяла Анна-Мария. Тогава ромската махала на селото била пре­търсена, но без резултат. Полицаите тарашили и 4-5 адреса в Плевен, където живеят родителите на мъртвата Полина. Детето не било открито.

Въпреки премълчаните факти около семейната трагедия, Васил издър­жал детектора на лъжата. Подложил се на теста с полиграф доброволно и според експертите от психолабораторията, той не знаел кой е евентуалният извършител на удавянето на Полина и няма предста­ва кой е отвлякъл детето.

Анна-Мария продължава да е в неизвестност.

У нас издирването на дете може да започне още на 15-ата минута след подаването на сигнала. Описанието и снимката на хлапето се вкарват в инфор­мационната система на МВР за изчезнали хора. Така инфото става достъпно до всички полицейски служители и гранични пунктове. В същото време се изготвят ок­ръжни заповеди и се разпращат до всички дирекции на терито­рията на страната ни. Има случаи, в които близките не желаят да дадат снимка на потом­ството си от срам пред съседите и родата.

Водят се преговори с мобилните оператори, за да се осъвремени операцията по търсенето. Целта е те да изпращат безплатни SMS и ММS с лика на изчезналото дете, секунди след пода­ването на сигнала до всички свои абонати. Очаква се България като страна в Европей­ския съюз да въведе и единния телефонен номер за изчезнали деца – 110 000.