РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВЕСТНИК „ТОП ПРЕСА“ И „ДЕЙЛИ ПРЕС“! Сделката за ЧЕЗ – много въпроси и по-малко отговори

Репортер по темата: Тодор СТЕФНОВ, DAILYPRESS.bg/СОФИЯ

От комисията днес отказаха коментар за „Дейли Прес“ и в. „Топ Преса“

Впоследната седмица една частна сделка успя да ангажира премиера, президента, парламента, извънпарламентарни партии и енергийни експерти. Причината е подписаният договор за покупка на българския бизнес на ЧЕЗ – компанията, която осигурява електроснабдяването на цяла Западна България, от слабо известната до момента „Инерком България“.

Съмненията дойдоха от факта, че фирма с оборот от около 50 млн. лв. възнамерява да купи бизнес за 1.8 млрд лв. Както и от неочаквания политически трус, който сделката предизвика, след като енергийният министър Теменужка Петкова подаде оставка по искане на премиера заради познанството си със собственика на фирмата – родената в Пазарджик, живееща в София и стояща далеч от публично и медийно внимание Гинка Върбакова

Около бизнеса на Върбакова и семейството й продължава да има доста неизяснени въпроси, въпреки двете интервюта, които собственичката на „Инерком България“ даде през уикенда, за да увери, че всичко около сделката е прозрачно, и сдържаните коментари на ЧЕЗ, че са минали всички процедури и няма съмнение в способността на компанията да плати за покупката.

Кой е купувачът?

За „Инерком България“ се знае, че е създадена през есента с цел участие в конкурса за продажба на българския бизнес на ЧЕЗ. Тя е част от по-голяма група компании, които се развиват повече от 10 години в областта на енергетиката, енергийната инфраструктура и строителството.

Едноличен собственик на капитала на купувача сега е „Инерком инвестмънтс“ на Гинка Върбакова.

Справка на Информационна агенция „Дейли Прес“ и вестник „Топ Преса“ показа, че основният актив на собствениците на „Инерком“ са четири соларни парка, построени с пари от чешкия металургичен магнат Зденек Земек, който вече е напуснал партньорството.

Оборотът на фирмите им се оценява на около 50 млн. лв.

Цената на сделката не е обявена, но по информация на „Дейли Прес“ и „Топ Преса“, „Инерком България“ е предложила 320 млн. евро, срещу които ще добие „ЧЕЗ електроразпределение България“, „ЧЕЗ електро“, „ЧЕЗ трейд“ и малки ВЕИ активи – видинския соларен парк „Фри енерджи проджект Орешец“ и недовършената централа на биомаса в Смолянско. От наличната досега информация е известно, че повече от половината средства за цената, или около 180 млн. евро, ще се набавят чрез кредит от други две компании, които обаче не са назовани.

Стои ли банка зад сделката?

В интервю за БТА в събота Гинка Върбакова обясни, че „Инерком“ ще бъде подкрепена единствено от уважавана банкова институция, която ще предостави кредит.

Името на банката все още не е известно и породи множество спекулации. Върбакова обаче отказва да я назове преди регулаторите да дадат съгласие и сделката да бъде приключена официално, като се позовава на строги клаузи за конфиденциалност. Гаранцията за участие в сделката беше от Уникредит Булбанк, но потвърждение, че банката ще участва и с кредитиране, засега няма.

Пред „Нова телевизия“ днес си собственикът на „Инерком“ подчерта, че при инвестиционното финансиране обичайна практика е да се използва залог на акциите на дружеството, което ще придобие активите.

Участват ли офшорни компании?

Според публикация в чешкия всекидневник „Лидове новини“ (част от медийна група, притежавана от премиера на страната Андрей Бабиш), зад сделката прозира офшорна фирма. Вестникът пише, че финансирането е комбинирано – собствени средства на купувача, банкови гаранции и кредит от офшорни фирми за почти половината от цената, видя лично в сайта им агенция „Дейли Прес“.

Директорът в чешкото издание Веселин Вачков коментира пред БНР, че една от офшорните фирми е „Ескорт Трейд“ и неин съсобственик е руско-грузинският бизнесмен Паата Гамгонешвили, чието име фигурира в международното разследване за укриване на данъци „Парадайз пейпърс“.

Според публикации в български медии от преди 5 г. Гамгонешвили е свързан със собствеността в продадения наскоро софийски търговци център „Парадайз мол“. Сред малкото известни факти за него е, че е директор на руската търговска банка „Славянский кредит“.

Гинка Върбакова вече декларира, че е милионер с активи за над 100 млн. лв. и че няма намерение да препродава електроразпределителната компания.

„Зад продавача стои чешката държава, продавачът е публична компания и за тях е много голям репутационен риск, ако направят сделка с лице, зад което стои неясна собственост,“ каза бъдещият собственик на българския бизнес на ЧЕЗ.

Пред БНР също днес говорителят на ЧЕЗ Алис Хоракова изрази увереност в способността на „Инерком“ да плати за активите и да управлява добре бизнеса. Тя подчерта, че всички компании, включени в процеса на продажбата, са били проверени от ЧЕЗ и от ангажираните с процеса банки, за да се установи дали отговарят на критериите.

Какво ще излезе от проверките?

Дни след оповестяването на сделката „Инерком“ се оказа обект на един куп проверки от страна на държавата.

В разпространеното в петък съобщение за подписването на договора компанията подчерта, че се очаква произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията, за да бъде приключена окончателно сделката и прогнозира, че това ще стане до средата на годината. Регулаторът трябва да провери дали покупката няма да нарушени антимонополното законодателство.

Ден по-късно Теменужка Петкова спомена и Комисията за финансов надзор, чиято позиция вероятно ще се търси, тъй като става дума за няколко публични компании, които са обект на сделката. Това са „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“АД.

Заради съмненията около сделката обаче премиерът Бойко Борисов нареди още куп проверки:

Националната агенция за приходите (НАП) обяви, че е започнала вече работа по сделката, но отказа подробности.

По-рано през деня Гинка Върбакова заяви, че компаниите й нямат задължения към държавата. В отговор на въпрос тя потвърди тиражирана в медиите информация за публични задължения и случаи на продажба от частен съдия изпълнител на имущество заради необслужван кредит, но подчерта, че такива неща се случват в частния бизнес и проблемите са били преодолени.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) също е ангажирана, макар да не е известно засега какъв ще е нейният фокус. От комисията днес отказаха коментар за „Дейли Прес“ и в. „Топ Преса“ и уточниха, че утре ще направят официално изявление върху каква част от сделката ще се съсредоточат. Регулаторът наблюдава постоянно работата на ЧЕЗ, както и на другите две електроразпределителни дружества в страната, тъй като регулира цената, на която доставят ток на битовите потребители. Днес комисарите днес бяха на среща при президента Румен Радев, който изрази загриженост за сделката.

Най-интересна за момента се очертава проверката на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Днес лидерът на ДСБ Атанас Атанасов обяви, че съпругът на Гинка Върбакова вече е бил обект на проверка от службата. Атанасов уточни, че през 1999 г. национална служба „Сигурност“ ( по-късно ДАНС – бел.ред.), чийто шеф тогава беше той, е разследвала Славчо Върбаков за „афера за едни фалшиви импулси, които източват БТК“.

Проверката започва след сигнал на БТК и разследване на вестник „Капитал“, че има завишен фиктивен трафик към телефони на „Мобилтел“. Разследвани са фирми, предлагащи услуги с добавена стойност (еротични телефони, игри с томболи, информационни услуги), за които се е предполагало, че източват БТК заедно или поне със знанието на „Мобилтел“, ощетявайки през цялата 1999 г. компанията с 9.8 млн. лв. По това време БТК използва аналогови централи с петцифрови броячи, които са били превъртани (броячът автоматично се занулява, когатонавърти пет деветки – бел. ред.). В резултат на това клиентите са плащали по показателите на броячите в дадения момент, но компанията се е разплащала с фирмите на базата на отчетения при тях входящ трафик. И тъй като при фирмите централите са цифрови, там броячът не превърта и се знае колко точно импулса са генерирани.

„Славчо Върбаков е енергичният двигател на семейния бизнес. От скандала с тези телефони с импулси този човек се оттегли от всички фирми, в които участват“, допълни Атанасов и добави, че след това жена му е започнала да се занимава официално със семейния бизнес.

По данни на „Дейли Прес“ Върбаков е управлявал фирма („Атлас 3 груп“), която е фалирала през 2011 г. Това била и причината той да не се афишира официално в енергийния бизнес като мениджър или собственик.

Срокове за завършване на проверките няма. Гинка Върбакова обаче подчертава, че ако с тях държавата попречи на сделката, това ще е нарушаване на инвестиционен интерес. „Никой не ме потърси и не ни попита кои сме и защо участваме. Ако държавата имаше притеснения, можеше да дойде“, коментира тя.

От Чехия: предупреждения и обвинения

И докато в България се обсъждат възможностите на доскоро неизвестната „Инерком“, друг претендент за купувач предупреди ЧЕЗ, че е избрала компания, за която няма много информация и обвини продавача в непрозрачна процедура при избора на партньор в сделката.

Чешкото издание Euro.cz съобщава на 21 февруари, че Яромир Тесарж, собственик и ръководител на компанията „Енерго-Про“, която доставя ток в Северна България, е написал отворено писмо до шефовете на ЧЕЗ в Прага, в което ги предупреждава, че са се спрели на странни български компании, което едва ли могат да си позволят да купят толкова голям бизнес в България.

В текста на писмото, цитирано от редакцията, се казва: „Процедурата за продажба очевидно е повлияна от недостатъчната информация за кандидатите, което прави по-малко вероятно продавачите да получат възможно най-добрата цена. В допълнение, подобна ситуация създава възможност за спекулативни оферти, чиято стратегия е да успеят в търга като предлагат висока цена, но която впоследствие занижават“.