Румен ЖЕРЕВ
Тази книга трябва да се прочете със сърцето. Защото на мястото на 61-годишният днес Любомир Симеонов можеше да бъде всеки един от нас. От откровената до болка изповед на подполковника от резерва на Българската армия, а след пенсионирането си през 1997 година успяващ бизнесмен, основал дружество “Ветоника“, тясно специализирало се в преработка на билки лъха достойнство, чест и оптимизъм. В току-що излязлата книга благодарения на младия издател и писател Веселин Стаменов моят приятел от детинство Любе буквално разкоства българската банкова система: „Те грубо погазиха офицерската ми чест, гавриха се с мен и ме превърнаха в убиец“, ми каза той при последното свиждане в затворническото общежитие в Кремиковци.
Припомням само, как на 23 септември 2013 година Любомир Симеонов разстреля бургаската банкерка Павлинка Йовчева след нагло изнудване от нейна страна за 220 000 лева. Същия ден Любе се предава в сливенската полиция. Наредил се на опашката в чакалнята, в която се подават жалби от граждани и когато му идва редът казва на полицая: „Аз се казвам Любомир Симеонов и сигурно вече знаете от новините, че сутринта застрелях в Бургас банкерката Павлинка Йовчева. Ето ми личната карта, моля Ви да повикате вашия началник, за да ме арестува. Аз съм подполковник от Българската армия.“ На полицайчето му увиснало ченето, в началото се опитал да изгони Любе с думите: „Аман от ненормални. Кой убиец ще се предаде сам!“
Стотици хиляди са обикновените хора, които са имали неблагоразумието да прибягнат до кредити от български банки, които даже не са и български?! За да станат техни роби до живот. Не само, че лихвите продължават да бъдат убийствено високи, но през 2008 година Парламентът тихомълком гласува в последния си работен ден преди лятната си ваканция длъжник на банка, физическо лице да бъде осъден без негово знание при 4 закъснели вноски. Главната търговска улица в Благоевград е задръстена с табели на банки, частни съдебни изпълнители и колекторски фирми. Дърветата в града изсъхнаха от непрекъснато залепващи се рекламни обяви на финансови къщи и други лихварски фирми за бързи кредити, приканващи хората да паднат в клопката им и да теглят бързи заеми. Направих си труда и проверих в интернет колко банки функционират в Благоевград. Оказаха се 22, като някои от тях са с 2 или 3 офиса?! Логично си зададох въпроса – след като в областния град на Югозапада не остана нито едно голямо промишлено предприятие кому са нужни тези банки?! От птичи поглед ЗМК, ЗИИУ, Свинекомклекса изглеждат като сирийския град Алепо след бомбардировките.
Христоматиен е примерът с двамата братя от София, който наскоро беше разказан по една национална телевизия. Но не в бТВ, Нова или БНТ – в тях банките са основни рекламодатели. От 15 години единият брат живее и работи в Германия, заплатата му е 4500 евро. Другият брат се труди в София със заплата 1500 лева. През 2014 година двамата братя решават да си купят по един апартамент в новострояща се кооперация в София и теглят кредити от по 100 000 лева за срок от 20 години. Немският брат ползва услугите на немска банка, а българският – от филиала на същата банка в София. И забележете, след 20 години немецът трябва да е върнал 115 000 лева при месечна вноска от 480 лева, или 240 евро, а брат му в София трябва да е върнал 370 000 лева при месечна вноска от 1453 лева?! Коментарът е излишен – единият живее в най-богатата държава в ЕС, а другият в най-бедната.
Или пък случая с онова младо семейство, което изтеглило потребителски кредит от 1000 лева, малко след което двамата съпрузи останали без работа. Започнал тормоз от колекторска фирма и младите хора отишли да работят в Лондон, за да си погасят заема. Когато се върнали след 1 година намерили апартамента си продаден на безценица от банката. Това нормално ли е за една правова държава – случая го разказа наскоро омбудсмана Мая Манолова.
До 10 ноември 1989 година репресивната машина в България за подтискане и сплашване на хората се представляваше от Държавна сигурност. В днешно време тази функция изпълняват банките, ЧСИ-тата и колекторските фирми. Не е случаен факта, че директор на банковия клон на „Уникредит Булбанк, който ръководи „мократа поръчка“ срещу Любе е Веселин Желев, пенсиониран полковник от ДС – името му изкочи от списъка с досиетата на ДС.
Драги читатели на Топ преса, предлагам ви няколко откъса от книгата на Любомир Симеонов „Размисли от килията“. Тази изповед на приятеля трябва да се прочете със сърцето.
„…Клел съм се два пъти през живота си. Единият път на 07.11.1974 година целунах българското знаме и се заклех във вярна служба на народ и Родина.
Вторият път беше в края на м.юни 2000 година. Тогава организирах първата си голяма кампания за събиране, бране на липов цвят. Изведох 600 човека в горите на Килифарево. Един „мазен” държавен чиновник (между другото – от моя край) ми поиска 3000 лева рушвет. Дадох ги, иначе щях да проваля кампанията. Моите работници (на фирмата) за един месец, при 14-16 часа работа на ден не можаха да вземат по 300 лева. Във фирмата останаха 1000 лева, а на този „мазник” дадох 3000 (три хиляди) лева и той ги отнесе, като вълк агне.
Тогава дадох дума, че никога от мен, никога от дружеството няма да излязат незаслужени пари. Никога рушвет!“.
„…От м.октомври до м.декември 2011 година директорът на Филиала на Банката в Карнобат, Веселин Желев, е идвал три пъти при мен да ме убеждава строително-монтажните работи на проекта да се извършват от фирма „Партньори – АТ” ЕООД от Карнобат. А аз вече бях подал в ДФ „Земеделие“ със сключен договор с друга компания. Уговаряше ме включително и пред свидетели.
Този същият директор м.октомври-ноември 2008 г. ме чакаше в дъжда в колата си да приключа срещата си с клиент, за да ме убеждава да не отивам на обслужване в клон на Уникредит Булбанк в Бургас, а да отида на обслужване в Карнобат при него.“
„…Няколко дни по-късно, в края на м.май на среща във Филиала в Карнобат П. Йовчева ме помоли да я изчакам пред банката. Няма да забравя изреченията, които ми направи, като дойде при мен. Гледайки ме в очите, в прав текст: „Г-н Симеонов, макар и бавно нещата се случват, но знаете как стават нещата в България, ще трябва да дадете Вашата „лепта” от 220 000 лв., ние ще Ви кажем как.” Отговорих й, че не е познала човека, а тя: ”Ще трябва да размислите” – и се „фръцна” в банката. Направи го така, че да няма свидетели, да не мога да я обвиня официално. За другите престъпления, извършени спрямо „Ветоника“ говорят документите и свидетелите, за което сезирах ръководството на Уникредит Булбанк – АД, „Надзор“-а на БНБ, Комисият а за защита на конкуренцията, ВКП, Президентството, Председателя на 42-ро НС… А тази случка бе „на четири очи“.
Идваше ми да я хвърля в кофите за боклук, които бяха близо до нас. И що ли не го направих?“
„…Да, никой няма право да отнема живот! Също и аз! Обжалвах до трета инстанция, но не размера на наказанието, а мотивите на Съда, с които се прикриваха престъпници с „бели якички”. Най-опасните за Родина, общество и държава!“.
„…На третата инстанция председателят на съдебният състав каза: …”Г-н Симеонов , Вие сте интелигентен човек и знаете, че във Вашия случай има друг ред…”.
Да, така е, …само че, никой магистрат не можа да види, или може би не поиска да види, или не му дадоха да види, че точно този, „другият ред” ме докара до съда.“
„…Всъщност много късно разбрах, че Павлинка Йовчева, Веселин Желев и групата им са гледали на мен като на „тлъст шаран, захапал варената им царевица”.
„…Имам приятел, който от 25 години живее и работи в Чикаго, Веселин се казва. Във времето, когато бяхме в добри отношения с банкерите, на една наша среща той ми каза в контекста на разговора, който водихме: ”Любо, не се заблуждавай по отношението си към банкерите, те не са ти партньори, гледат на теб като „дойна крава”, само си мислиш, че са такива…“ Тогава не му реагирах, но в себе си приех, че е черноглед. След време, когато ме посещаваше в затвора, си припомних този разговор и се съгласих, че съм „наивник на средна възраст”.
ПОСЛЕДНА ДУМА
„…Да, съжалявам, че липсата на работещи институции в страната спомогна за изпадането ми в това състояние на умопомрачение и ме доведе до извършване на това престъпление. Не може да се отрече причинно-следствената връзка между това, което сториха на развивания от мен бизнес и извършеното от мен престъпление. До това състояние на безизходица бях доведен от група „бели якички”, злоупотребяващи с властта си. Осъзнавам какво съм извършил и ще си понеса наказанието за него. Но мотивите, довели ме до него не са посочените в обвинителния акт и в присъда №101/19. 06. 2014 г. по НОХД №364 на БОС.
ПОСЛЕПИС
Пишещият тези редове е съученик на Любомир Симеонов от Солунската гимназия в Благоевград. Два пъти му ходихме на свиждане с друг наш съученик – д-р Валентин Славов. В Бургаския следствен арест ни разделяше стъклена стена с надупчен кръгъл отвор. За да му повдигна настроението, му казах: “Любе, така и така си решил да си сложиш главата в торбата. Единствената ми забележка към теб е, че е трябвало да вдигнеш мерника малко по-нагоре. Така наистина щеше да има голям отзвук. И Мара Бунева убива от упор сръбския мъчител на българите Прелич, а сега е героиня в нашите очи.” Той ми отвърна: “Шшшт, тихо, тука всичко се подслушва!”
При второто ни свиждане в затворническото общежитие в Кремиковци Любе ни разказа с настроение: “Тук, аз живея по-добре от вас навън. Отговарям за снабдяването в общежитието и всяка сутрин излизам от килията, като отивам на работа в канцелария. Така ми се намалява и присъдата.” Той си чертае с увереност планове, когато излезе на свобода. Сигурен е, че ще възстанови “Ветоника” и ще построи мечтаната от него нова фабрика за преработка на билки.
(Продължение от стр. 14)Трябваше ли убиецът на банкерката „да вдигне мерника малко по-нагоре