Секретна справка разкрива брутални факти и детайли относно смъртта на мъжа на Анита Мейзер, а заключението в нея е, че варненският културист Николай Димов категорично е станал жертва на жестоко убийство.
„ШОУ“ се сдоби със секретния документ, който е свързан с изготвена съдебномедицинска експертиза по желание на частното обвинение – адвокатите, които защитават правата на роднините на Николай. Трима специалисти, вещи лица от столицата, на практика потвърждават първоначалните констатации на трима варненски медици, които обаче си направиха отвод. Причината е, че те са станали обект на натиск. Установените от тях при аутопсията данни, че на практика Николай е получил множество наранявания от сериозен външен причинител да не бъдат вписвани в съдебномедицинската експертиза. Така материалите отидоха в Плевен, където само по документи съдебни медици изготвиха друго заключение. То от своя страна обслужи обвинителна теза – че Николай е починал от задушаване и Мейзер бе обвинена в причиняване на смърт по непредпазливост.
Абсурдното в цялата история е, че обвинителната теза на държавното обвинение на практика бе изградена на базата на защитната теза на варненската сексбомба. Тя получи 3 години затвор от Варненския окръжен съд, но след протест на адвокатите на сестрата и майката на Николай, Апелативният съд върна делото за ново разглеждане на първа инстанция. Частните обвинители ще настояват за изготвяне на нова петорна съдебномедицинска експертиза, която да докаже, че културистът е станал жертва на насилие и на практика е бил убит. В подкрепа на тези твърдения идва именно изготвената експертиза от специалистите – д-р Захари Тошков, д-р Цветелин Гатев и д-р Елка Иванова.
Заключението им е диаметрално противоположно с твърденията на Мейзер. А именно, че 12 години по-младият неин съпруг се е задушил със свински опашки в апартамента им във Варна на 15 август миналата година, които били поставени от нея по негово желание, за да демонстрира своята сила и мощ. А тя трябвало да запише цялата извратена гимнастика на видео с което той трябвало да впечатли свои бъдещи работодатели от Латинска Америка. Столичните съдебни медици със своята експертиза са отговорили пунктуално на зададени 11 въпроса.
Основните сред тях са: каква е причината за смъртта, кога е настъпила тя, има ли наранявания по тялото на Димов, които да говорят за съпротива от негова страна, каква е давността на травмите и др. В експертизата детайлно са описани показанията на Мейзер от различните протоколи, също така какво е установено от разследващите на местопрестъплението. В заключението си медиците казват, че анализът на предоставените данни от делото им дава основание да приемат, че причината за смъртта на Николай Димов е “механична асфиксия по типа на запушване на външните дихателни отвори и имобилизация на снагата“. За това говорят различни наранявания, като тези, които правят особено впечатление, са: счупване на носа на границата с хрущялната кост на носа, точковидни вътрешнокожни кръвоизливи по лицето, шията, раменния пояс и горната половина на гръдния кош, множество дълбоки кръвонасядания, разположени от двете страни на гръбначния стълб, кръвонасядания по двете лакътни стави по задната повърхност (от упражнен натиск в тези части на тялото на Димов, докато са му пристягани „свинските опашки“)…
Всъщност описаните от медиците наранявания са множество. Те казват, че всички травматични увреждания в областта на лицето, главата, гръдния кош и гърба са причинени от действието на твърди тъпи предмети. А видът на травмите говори, че са причинени „по механизма на притискане в две противоположни области на тялото“. Много важен момент в експертизата, който хвърля съвсем различна светлина от твърдяната до момента „смърт по непредпазливост“, е: „наличието на кръвонасядания по гърба и задните повърхности на крайниците, говори за натиск в тази област, което обуславя фиксирането на тялото по лице към терена“. Според медиците „свинските опашки“ всъщност са поставени постамортемално.
Или иначе казано – след смъртта. В заключението си обръщат сериозно внимание на установената при аутопсията травма в задната тилно-теменна област на главата. „Единодушно считаме, че съдебномедицинското значение на тази травма е важно в конкретния случай и това се изразява в: описано е кръвонасядане в големи размери, получено приживе. За да има кръвонасядане, освен травмиращ удар следва да има и помпена функция на сърцето, създаваща налягане в кръвоносните съдове, наличие на кръв в тях и време на изявата на кръвонасядането; травмата е разположена в област, където човек трудно може да се самонарани. Ако пострадалият е легнал по корем с лице към масажната маса със завързани крайници (както твърди Мейзер, че е било – б. а.), единственият начин да бъде получена такава травма е удар по главата от друго лице; не е възможно, ако смъртта на Димов е настъпила на масажната маса (както твърди единствената очевидка – Желева), травма с такива поражения да бъде обяснена като постмортем, получена при падане по гръб от масажната маса“. След тези анализи тримата експерти правят крайно интересни изводи, които при всички положения ще изиграят ключова роля при новото разглеждане на делото на първа инстанция.
А именно: че травмата в тилно-теменната област е получена приживе от удар, с немалка сила в тази част на главата; приведен в безпомощно състояние, Димов не би могъл да окаже съпротива и е било напълно възможно и сравнително лесно да се имобилизира с поставяне на ръцете и краката му на „свински опашки“, както и улеснява реализирането на асфиксия от запушване на дихателните отвори. Особено важно е заключението на експертите по отношение на въпроса: има ли наранявания по тялото на Димов, които да говорят за съпротива от негова страна. „При аутопсията не са описани травматични увреждания, които да могат да бъдат определени като защитни. Не са описани травматични увреждания в специфични места на тялото. Липсата на такива защитни наранявания не изключва възможността спрямо Димов да е упражнено насилие, като преди това е приведен в безпомощно състояние, например с удар в задната теменна област от имобилизиране на крайниците му.
Наличието на увреждания в областта на лактите и на подбедриците не изключва възможността в момента на асфиктичен процес (на задушаване) Димов да е оказвал и съпротива при притискането му по лице. Тримата медици са категорични, че „свинските опашки“ са поставени от друг човек, а Димов не би могъл да го направи. Един от акцентите в експертизата, който „обръща каручката“ на Анита Мейзер и прави тезата й на пух и прах, е, че „установените травматични увреждания не могат да бъдат обяснени с падане от собствен ръст, включително и тези по главата“. Според медиците, ако Димов е паднал напред по лице могат да бъдат наранени меки тъкани и да бъде счупен носът, както и травмата на дясното коляно, но не е възможно да се обясни с еднократно падане получаването на травмата на главата отзад на тила, както и обратното. Заключението е, че травмата на главата няма как да е получена по описания от Мейзер начин – тоест след сваляне от масажната маса.
Комплексът от травми пък дава основание на експертите да смятат, че най-вероятният механизъм за получаването им е със затискане на устата и носа, като същевременно Николай е бил притискан и от към гърба. А също така се допуска, че не може да се изключи, че счупването на носа е причинено именно от притискането и душенето.