Какво мислят гражданите за Договора между България и Македония и знаят ли в какво се състои той?
Това са въпросите, които ИНФОМРЕЖА зададе на хора от Благоевградско. Те са на различна възраст, с различна професия и статут.
Пиринският край е дълбоко засегнат от Македонския въпрос както исторически, така и културно. Кой е Гоце, Даме и Сандански може би ще се пренапише, преправи или потвърди в новата обща история на България и Македония.
Целта на Договора за добросъседство, както стана известно, е двете страни да се откажат от териториални претенции една от друга и да признаят, че имат обща история. Чрез сътрудничеството се очаква България да помогне на Македония в стъпките ѝ към Европейския съюз и влизане в НАТО.
За мен това е само една хартия. Надявам се да се спази, но не вярвам да стане. Договорът както се подписва, така може и да се скъса. Те досега бяха срещу нас, как сега ще се променят нещата. Това е невъзможно! Това, че подписан, не значи, че ще станем приятели. Аз мисля, че не ни мразят, тъкмо напротив, но там хората са възпитавани повече от 50 години по съвсем различен начин. Трябва да минат много години нещо да се промени. Историята им е осяна с омраза срещу България. То е ясно, че няма да сменят учебниците и да напишат обратното. Трудно! Трудно!, споделя наследник на Георги Митев – участник в аферата „Мис Стоун“ и Македонското освободително движение.
Проф. д-р Антони Стоилов, зам.-ректор на Югозападния университет, винаги е имал стабилна позиция по темата „Македония“.
Мисля, че подписването на този договор трябва да се приветства, защото целта му е да подпомогне развитието на добросъседските отношения. Ясно е, че той няма като с магическа пръчка да премахне антибългарското говорене по течението на Вардар. Нещо повече – очаквам, а и медийните изяви в Скопие в дните преди подписването го показаха, че говоренето около подписването на договора ще активира най-твърдата част от македонистите в Скопие в защита на своето бъдеше, защото те много добре си дават сметка, че дължат настоящия си научен комфорт на войнстващия македонизъм, т. е. на пренебрегването на едни исторически факти и на съзнателното изопачаване на други, обяснява професорът.
Според него важното е, че все по-често в публичното пространство в Македония ще се чуват тези, които досега там бяха табу – например, че Гоце Делчев е българин и той сам заявява това, че обявеният за македонец на XX век – Кръсте Мисирков, когото там смятат за идеолог и баща на създадения там език, в дневника си от 15. юли – 30. август 1913 г. многократно сам се обявява за българин.
Този дневник е издаден на конституционните езици и на двете държави, благодарение на сътрудничеството на службите им по архивите и в момента, който желае в Македония би могъл да прочете всичко написано от Кръсте Мисирков в този дневник на родния си език. Сътрудничеството това може да направи – да ни предостави исторически факти, върху който ние да разсъждаваме, допълва Стоилов.
Студент от същия университет отговаря на въпроса: Защо е необходим на България Договора?
Защото така ще се потуши враждата между двете държави, поне на ниво „Политика“. Но! Има едно много важно „но“ – аз, когато отида в Скопие, ще знам, че Братя Миладинови, „застанали“ над Вардар, са си български, а не македонски просветители. И мога да споря с всеки, твърдящ обратното.
Вървейки по магистрала „Струма“, стигаме до София. Там се срещаме с асистент от столичен университет.
Бяхме изпратени преди години в Охрид на една конференция. Докладите трябваше да прочетем или на македонски, или на английски. Ние, съвсем добронамерено, решихме, че и на български ще ни разберат. Бяхме спрени от един от присъстващите, който уточни, че има протокол и езици, на които да представим трудовете си, разказва с усмивка преподавателят.
Българите носят подарък на домакините на конференцията. От университета непредвидено са им дали „Сборник с български народни песни“ на Миладинови, който в Македония е преведен само като „Сборник“.
Не им дадохме книгата, почувствахме се неудобно, даже се посмяхме. И аз питам, след този разказ, с какво този договор ще промени тези абсурди?
Част от обществото е разделено на два полюса – „Това е дело на американците“ и „Това е работа на руснаците“. Първата теза твърди, че САЩ има изгода да премахне руско-сръбското влияние на Балканите. Според второто твърдение Русия и Сърбия – като бивши социалистически демагози на полуострова, трябва да задържат позициите си.
Какво мислят възрастните? От тях може да чуете действителни разкази за подмяната на графата „Националност“ в паспортите.
Радка, по моминска фамилия Зайкова, е родена в с. Гайтаниново. На 18 години получава паспорт в Гоце Делев като македонка, но само на документ.
Дълго време, дори и след като е омъжена, Радка е „македонка“, която обаче живее и се труди за тогавашната Народна Република България.
Хора като тази 72-годишна жена оставят политиката в ръцете на по-висшите и на по-младите, пред които стои въпросът как ще начертаят новата българска история.